интересна тема

за интересуващите се от въпросите на догматикатат намерих отново на сайта над. Кураев.
[линк]

ЗАБРАВИЛИ СТЕ В АДМИРАЦИИТЕ СИ да поискате лабораторна експертиза дали Св. Дарове са наистина КРЪВ и ПЛЪТ, както да предпишете на католическите провокатори да отворят тема за помислите на Господа в плът.

Видях Ви отговора в руския сайт, на който мога да отговоря със всичките факти и документи, но то ще е изобличение против Вас!

Вие пишете там:

Зная каким путем и образом Георги Буренков сделался "епископом" Климентом, считаю ниже своего достойнства отвечать ему. Только, пусть он скажет в какой ,именно "Церкви" его рукоположили в епископство, чтобы все знали какой же он епископ.

Моля, кажете пътя и начина на моето ръкоположение, защото не съм се "сделал" аз.

На свой ред бих Ви запитал пред всичките Ви читатели, Вие не бяхте ли един от първите привърженици на Дядо Пимен?

Нямахме ли с Вас сериозен разговор по въпроса пред Универмага на гарата в Русе по въпроса, когато бяхте яростен апологет на Дядо Пимен?

От кого отец Стефан Маринов, в чието настоятелство сте Вие, получи офикия? И Вие признавахте ли го за "сделан" с офикията или не?!

Струва ми се, че най-малко Вие имате моралното право да поставяте в кавички "ЦЪРКВА". Ако не бяхте един от първите да плюе против Патриарх Максим и ако никога не сте били в друга юрисдикция.

За разлика от Вас, имам претенцията да съм почтен човек. Докато Вие плюехте Патриарх Максим, аз го защитих по съвест в пресата. И днес мнението ми се разминава с мнението на останалите по отношение каноничността на Патриарх Максим и имам почтеността да не увъртам мислите си.

За разлика от Вас, аз не съм в патриаршеската юрисдикция, но го уважавам като човек, докато Вие номинално сте уж в юрисдикцията му, но Бог знае какви чувства храните към него.

Така и не отговорихте досега ясно и недвусмислено на клубните читатели тук, дали признавате Патриарх Максим за Патриарх или не?

Понеже твърдите, че всичко знаете "кто он", аз пък не разбрах причините да преминете от енорийската си църква "Успение Богородично" в енория на другия край на града, където станахте настоятел по времето, когато признавахте другия Синод, а не този на Патриарх Максим.

Способен ли сте поне веднъж във Вашия живот да бъдете откровен и ясен човек?

За да стане ясно на читателите тук същността на проблема, то ще допълня, че изразих критичност по водената в руския сайт тема.

На дъното на темата има католическа провокация. Вярно е, че има и богословски грамотни постинги, но двамата католици там не престават да увъртат и усукват и диалога излиза от рамките на благочестието.

Малко би ме заинтересувал този руски проблем на празнословие, ако Вие не отворихте цяла тема, а по-късно и адмирациите си изразихте, че хората там познавали своята вяра, а не били като "бабушки" с основно образование.

Манифестираната там начетеност не може да доведе до никъде, както до никъде не би довел един стерилен клубен диалог - медитация дали Христос в човешкото Си тяло е имал плътски помисли или като Бог не е имал. Същата работа излиза с преповтарянето на приказките какво е хлябът и виното.

Ако католичката мерзавка е била почтен човек, то да е поставила открито въпроса, а да не е измисляла история с иподякона.

Монах Теогност много добре доказва провокацията, но като че ли само Вие не я забелязвате. Имаше и друга тема, засягаща Евхаристията, но необяснимо защо, Вие точно тази тема избрахте.

В завършек ще си позволя да Ви пожелая Бог да Ви даде добросъвестност.

Сега съм болен от грип и малко от температурата ми се мержелеят нещата, но наистина не са ли страшни /опасни/ разсъждения на такива теми. Днес по църковния календар е св. Иоан Златоуст, по неговите молитви дано се вразумим за спасение всички.

Православната ни ритуалистика е свръх и излишно развита за губене на време
Извинявам се, но разговорите с такъв човек епископ, който смята светите служби за губене на време, са за мене не само недостойни, но и оскверняващи.
Който има ум, нека си мисли.

Многоуважаеми Prokimen,

Изцяло Ви подкрепям по отношения на излишното в ритуалистиката. Дори ще добавя, че "курбана", който е практика след Богослужение на големи храмови празници, е ядене на идоложертвено, което в Библията е отразено така: Деяния 15:29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте..

И освен това смятам за излишно въведено Целуването на ръце, икони и мощи. Човек може да изразява уважението си и с поклон пред архиереите или почително мълчание пред светците. В 21 век, да се заменя личния стремеж за израстване в духа със суеверия е, меко казано, смешно.

Но отдавна ми се върти в тъпата глава да изкажа мнението на 90% от ОБИКНОВЕННИТЕ ВЯРВАЩИ...

Докато се борите за някаква "неразбираема" за нас каноничност, вие се отдалечавате от основния проблем...

Проблема на вярващите в България...

Той е много прост...

Липсата на упора...

Упора в държавата, упора в институциите, упора във вярата...

Докато се карате кой е по-християнин от друг, обществото губи упованието си...

Смятам че разкола е изкуствено създаден...

____________________________________

Memento mori

Думата "kurban" е турска и неправилно се свързва с православните традиции. Курбанът е всъщност мюсюлмански празник на жертвоприношението.

Някои храмови празници (празник, носещ името на храма) се падат в постни дни. Такъв е случаят с наскоро отминалият църковен празник Въведение Богородично. Благочестива традиция е, на много места на този ден да се прави "курбан" за здраве в храмовете, които носят това име. А какъв е този "курбан", след като дори няма и грам месо още по-вече пък "жертвено агне". Няма дори и грам животинска мазнина. Всичко се прави от зеленчуци и е напълно постно. Много бедни люде идват на този ден най-вече за да се нахранят. Както и в други дни, когато се прави "курбан", но с месо. Значи, дори когато свещенослужителите правят милостиня пак не е добро и пак някой ще се намери да търси кусури в това. Ако това се правеше не в храмовия двор, а в центъра на града, и ако свещенослужителите раздаваха храната облечени в цивилни дрехи, нямаше ли пак някои да намерят кусур - например, че това не се прави всеки ден, както в някои социални заведения.

Било езически обичай. Езическа е думата, но не и ритуалът - както стана въпрос, тя неправилно се използва.

Ако на рождените дни всички ние в едно с езичниците си палим свещи върху тортите, то значи ли, че в храма не трябва да палим свещи върху питите. Ако социални работници раздават храна, то трябва ли това да не се прави в двора на църквата. Не ритуалът сам по себе е езически – езически би станал, ако хората го н а п р а в я т такъв – т.е., ако например се коли животно и то се принесе в жертва на някой идол – т.е., ако стане идоложертвено. Такива случаи има, когато някои хора правят “курбан за здраве”, и когато седнат на масата да изядат агнето, например, след два-три часа ядене и пиене прекарано в угаждане на стомаха-идол, са забравили в същност за какъв "курбан" са се събрали.

Ако някъде из храмовете някой прави "курбан" за себеугаждане, или пък го свързва с някакъв кумир, т.е. идол, то това си е за негова сметка. Ако някой някъде целува иконите и им се покланя по-вече от Самият Христос - също.

Що се отнася до целуването на ръцете на свещенослужителите.
Ами защо не, след като принасят Божията благодат за нас, грешниците. Да сме благодарни, че не се "налага" да целуваме и нозете им.

" И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро." [Лука, 7:37-38]

Смисълът на така наречения курбан е милостинята. И за живи, и за починали се дава милостиня, за здраве или за упокой.
Лошото е, че хората мислят по езически, опитвам се да обяснявам на близките си кое е суеверие и кое не, но е много трудно. Пък и хората не искат да се затормозяват, по-лесно е да направиш нещо, защото така казват бабите, пък и от старо време така е останало, всички така правят и т.н... Ужасна работа, както казва един приятел.

[линк]

Така е наистина, за съжаление

Както казва един форумец, ако положението не беше трагично , щеше да е комично .

Щото например за предубеденият българин "православен атеист", думата "курбан" използвана в такива случаи е по-скоро отблъскваща.

Когато такъв човек чуе за "курбан-байрама" на мюсульманите, и същевременно чуе и думичката "курбан", пръкнала се из устата на някой "заблуден" "набожен" възрастен нашенец, то кашата в главата му става още по-голяма. И не само в неговата.



____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Не само е изкуствено създаден, ами и изкуствено се поддържа и с него се оправдават всички пропуски и недостатъци.

Сравнението на курбана с идоложертвено ястие е кощунствено. Раздаването на милостиня е било смисъла на "черковния курбан" когато на празника на храмовия светия било в селската църква, било в някой монастир се е готвела храна - през пости постна, в рибни дни риба, в блажни дни - месо, от което до насита са хапвали и бедняците, които иначе не са можели да си позволят това със семействата си. В тоя смисъл курбаните може да се сравнят по-скоро с "агапи"-те от първите векове. Но както агапите са се постепенно изопачили и станали повод повече за ядене и пиене, затова и ги забранява един събор, така и курбанът постепенно за мнозина се е изопачил.

Курбанът за благодарност заради някакво събитие като обичай също трудно може да се сравни с идоложертване. Това, че си се спасил от смърт и в знак на благодарност към Бога отбелязваш тоя ден с милостиня - каквато е било на времето събирането на обща трапеза - не виждам как може да се нарече идоложерване. Кой е идолът в случая?

Ако пък частни лица разбират примитивно или неправилно тия неща - то какво да направим? Да ги забраним? Заради някой, който разбира неправилно или несъвършено Светото Писание, трябва ли да забраним изучаването на Библията?

"Ако пък частни лица разбират примитивно или неправилно тия неща - то какво да направим? Да ги забраним? Заради някой, който разбира неправилно или несъвършено Светото Писание, трябва ли да забраним изучаването на Библията?"


Колкото и да са примитивни разбиранията ми в областта, държа на словото Божие най-напред, което недвусмислено учи, че Царството Божие не е нито ястие, нито питие.

Колкото и благочестиви да са крайностните прояви на православните треби, боя се, че изкушението идва в съзнателното поругание с благодатните дарове на Светия Дух.

Свети Дух няма да влезе нито в очетеното бельо, нито в пищните трапези. Той влиза в СЪРЦЕТО, а точно човешкото сърце се занемарява в православната практика, която е все повече бездуховна и манифестация на безгрижие към душата.

Какво тълкуване ще ми дадете за манастирските очитания на живите овце?

Например, в Бачковския манастир, където на една овча глава ще изчетат безброй молитви.

Имам предвид тези харизвания на живи животни. Онези пък християни, които нямат възможност да доведат такъв дар, си го купуват на място в манастирския двор и така на една овча глава безброй молитви.

Човешката душа ли , която не познава нито Божия закон, нито пък живее по него ще се спаси от това или пък овчата глава?

Аз не съм чул, че някой български манастир, особено от свръх богатите, е отворил трапези за бедните.

Отново повтарям за практиката в Клисурски манастир с харизването и отхаризване или откупване на деца. Къде е ползата за душата на на тези кръстени и в болшинството случаи по нищо отличаващи се от атеистите остаряли "деца"?

Не е ли дълг на Църквата, ако тя все още е Христова, да благовести непрекъснато Евангелието по всеки повод и ограмотява народа?

Всичкото освещаване на офиси и банки, първите места по шумните банкети с църковно благословение не е нито съкровище за безсмъртната душа, нито пък благовестие на Бога и Неговото Царство.

Христовата жертва ни освободи от старозаветното разбиране на жервите.



Бог очаква жертвата на сърцата ни, а точно това място се занемарява с всичката пищност на требите.




Вие сте медик и можете да направите сравнение между духовната ми критичност и принципни медицински разбирания с превръзката на рана.


Навремето, отец Константин стоеше твърдо често на всеки голям празник до иконата на Св. Троица в русенската катедрала за да помазва богомолците с елей от кандилото. Простолюдието е нарекло този род помазвания "миросване". Това няма нищо общо с мирото и никой не се бори да се промени тази неправилна терминология и още повече практика.

Ако някой иска да ме улови на дума, моля да не бърза, защото говорейки за "практиката", имам предвид, че помазването с елея е чисто изкушение, защото свещеникът стоеше зад кутийката за парични дарения и самотой присъствие там подканя хората да пуснат стотинки. Стотинки за свещта - жертва; стотинки за помазването с олио, наречено "миросване", стотинки на дискоса и т.н.

Колкото до "дискоса" в края на службата, пак в русенската катедрала имаше три дискоса едновременно?! Обеснението беше, че един е за издръжката на храма, втория за бедните, а третия не си спомням за какво.

Има ли някой беден да засвидетелствува, че е получил помощ от сбора на този дискос "за бедните"?

Колкото до Библията, точно там е трагедията, че обрядологията я измества и напълно изхвърля изучаването й в православната действителност.

Критикувам типично българските прояви на недуховност, които не се оправдават в Новия Завет и са типично българска оригиналност. Иначе, тълкуванията могат да са безкрайни, но ...

Драги МладЕжо,

"Курбан" не само е турска дума, но е натоварена с отрицателни нюанси поради две причини.

Първо - като езически ритуал. Известно е, че в древността се е считало, че с кръвта на закланото животно даващия курбан си изкупува греховете пред Бог. И после черпи с гощавка близки и приятели за отърваването от сполетялата го беда.

Второ - навява асоциации с Курбан-Байрама на мюсюлманите.

Нямам нищо против Православната Църква да раздава Супа за бедните на големите храмови празници. Дори съм радетел за тази социална дейност на нашата църква. Но да чувам по телевизията думите на журналистката, че след освещаването на нова църква в Софийско село от епископ Николай, празникът завършил с Курбан, ми дойде в повече. Защо не си признаете, че това е думата, която православната църква използва за благотворителността си към бедните и че е редно да се смени ?


А това, което си цитирал за Мария Магдалина, е отношение, което и аз бих проявила, ако е пред мен Исус. Може да се изпита усещането "Исках да падна в светите му нозе..." Защото присъствието и излъчването на такъв човек са харизматични.

Чела ли си това интервю, ЛИЯ?

Една християнка* от Ирак разказва
* монофизитка

"...Родът й е от Ниневия ... ...
На погребение според обичая ходят само мъжете. Жените по примера на жените мироносици отиват на гроба на третия ден. Помен извършват и на седмия, и на 40-ия ден от смъртта. А седем дена след смъртта домът на покойника е отворен за всички бедни и гладни. Близките му хранят всеки дошъл „за Бог да прости”.
Обичаят да се дава курбан е разпространен много при тях. Веднъж поканили Линда на курбан в България. Направило й впечатление, че вместо молитви и песнопения имало алкохол, вместо бедни били поканени приятели и роднини.
- При нас този, който дава курбана, не вкусва от месото. Близките му също. Курбан се дава за бедните, за онези, които не могат да си купят месо. Какъв е смисълът да си изядем сами агнето? - недоумява тя.
Интересувам се по какви поводи дават курбан и как го правят.
- По различни поводи. Предимно в чест на светеца-покровител. Или при критични ситуации, за здраве - за да се изпроси Божията милост и подкрепа. Купува се агне, занася се в храма и там на двора се коли. С кръвта свещеникът прави кръстно очертание на челото на хората, за които се дава курбанът. Месото благославя, после или само го нарязват и разнасят по къщите, или се готви и тогава се раздава. Раздават на нуждаещи се, без разлика дали са познати или непознати, християни или мюсюлмани.
Линда разказва случай, когато нейният син бил тежко болен. Лекарите нищо не могли да направят повече за него. Продължила да се моли. Тя и Църквата. Молела се въпреки безнадеждното от човешка гледна точка положение, защото знаела, че Бог е всесилен. Дали курбан за здравето на момчето, свещеникът го помазал с кръвта на жертвеното животно и още докато раздавали в храма, детето оздравяло. Лекуващият лекар, мюсюлманин, след като го прегледал, казал: „Вие, християните, имате много силна вяра.”
Питаме я дали по улиците християните и мохамеданите се различават едни от други.
- Да, разбира се, че се различават. Веднага можеш да разпознаеш кой е християнин.
- По какво - продължавам да любопитствам, - по облеклото ли?
- Не, по лицата!
Каза го като най-понятното нещо на света. Не разбираше нашето недоумение. Опита да ни обясни отново:
- Всички бебета си приличат, когато се родят, но когато бебето се кръсти, лицето му се променя, става различно. Печатът на Светия Дух е положен върху него, затова. Ирак е доста свободна страна, обличаме се с обикновени дрехи, като тук, но християните се разпознават от пръв поглед, защото лицата на кръстените са различни.
Гледах я, слушах я как говори за вярата си, за войната, за своя народ, за нашия... И ми се струваше, че започвам да разбирам. На нея наистина й личеше, че е християнка. Питам се: дали по нашите лица личи християни ли сме, или безбожници?

Поздрави!

Здравей Валя,

Преди да отговоря прочетох и двата постинга - твоя и на Prokimen. Държа да подчертая, че в случая съм абсолютно съгласна с мнението на многоуважавания богослов.

От интервюто на иракчанката излиза, че вместо да купувам фиданки за манастирите и продукти за супа за бедните, то по-добре е да купя стадо овце, с които да давам курбан. Това помазване на кръст с кръвта на закланото животно откога е Тайнство на Православната Църква? А освен това иракчанката казва, че и Целували стените на храма.

Бог е дух, светлина, любов. Не мога да заменя съветите на Исус, да разчистя пътя на Светия дух към сърцето ми, с подобни суеверия. Всеки постъпва според своите разбирания.

Драга Лия,

Понеже не се намери никой православен да ме подкрепи, възможно е моето богословие да не е наред. Сам аз съм в шоково състояние и размислям по много въпроси.

Прочее, като че ли ще е най-добре да изоставите започнатия проект за социалната кухня и милосърдното дело с моята позната.

Явно, според съвета на болшинството тук авторитети, най-добре и душеспасително ще да е да купите поне няколко овце и да замолите с позната ми, при която Ви насочих, от Патриарх Максим, с когото тя е много близка, и обожавания от Вас Епископ Николай да отслужат един незапомнен в България курбан за здравето на всичките болни и да ги омажете (болните) с кръвта на овцете от главата до петите за здраве.

Гладуващите ги оставете на протестантите и католиците или пък да умират в католическия хоспис на баба Донка Паприкова, защото православните норми на благочестие не предвиждат за момента реална грижа за страдащите.

Като се кръстите, ще започнете да ги топлите тези страдащи хора с горещи слова срещу сектантската експанзия, която не признава душеспасителността на светия Курбан.