злоба...?

Наблюдавам как хората умират от кеф да се заядат с някого. Добре де, силно казано, но много обичат да намерят грешка и да я наврат в лицето на нещастния грешник, а и не само. Все едно се хвалят на света "вижте колко съм прозорлив" на чужд гръб. Дребно заяждане или критика?
Сякаш всеки се бори да е отгоре, при положение, че в равнината има място за всички. Защо е необходимо? Това ли е най-лесния начин да се правиш на интересен? А самото желание за "правене на интересен" не е ли показател за наличието на личен проблем, обикновено свързан с неудовлетвореност, коплекс за малоценност и прочее нездрави състояния на духа?

Забелязвам го и в клубовете, много често. Нечия невинна глупава приказка предизвика незабавни реакции у някой няблюдателен клубар. Нямам предвид никого конкретно, да не вземе някой да се обиди пък сега. :)

Забелязвам го и у себе си, колкото и да се старая да не го правя. Въпреки че не виждам смисъл да критикувам някого, без той да ме е помолил за мнение и без това да ме засяга лично.

Дразни ме дразненето.
А вас?

-Я, жерави! - помисли си Щирлиц.
-Я, Щирлиц! - помислиха си дивите патици.

Комплексите са универсалното безсмислено обяснение. Наистина е глупаво, съгласен!

А за злобата и заяждането - все ми се струва, че злобата я има, макар и подсъзнателно. А нямах предвид закачливото заяждане, което ти, предполагам, практикуваш. Пък знае ли човек, може би тези, които аз възприемам отрицателно, всъщност се шегуват дружески, пък аз ...хм, казват, че хората, които не могат да изпитват злоба, не я възприемат и у другите... дали и обратното важи, в моя случай....

-Я, жерави! - помисли си Щирлиц.
-Я, Щирлиц! - помислиха си дивите патици.

Лекуват си ниското самочувствие. За съжаление по неумел начин. Всъщност - кой както може. Те толкова могат ... за по-добър начин нямат достатъчно ум. Но могат да поумнеят по принцип.

Това си е много характерно за виртуалното пространство.
Далеч не е толкова злобно, колкото изглежда... Реално погледнато тук освен с речник/слово с какво друго можеш да "тежкарееш"?
Аз например коментирам по подобен начин в случай, че съм попаднал на тъпа ми тема, в която има и явно невежество.

Аз това не го смятам за злоба. Когато ми се е случвало да греша и някой ми го посочи (почти без значение от начина) го вземам предвид.
Това е и пряка, разтоварваща комуникация, а не двулична дипломация.

В тая връзка обаче, втора като moderator надали някога ще споходи клубното пространство. Знаеш ли я? Какво ти е отношението?

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

мога да добавя в един хард стил следното

оти ората му драпат по мъдете а го не залапат.


тва е.

Върви Щирлиц през гората и гледа - от един храст го наблюдават две очи.
"Мюлер" - мисли си Щирлиц.
"Ти си Мюлер" - мисли си вълка.

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

Az pyk iskam da kaja che syshto sym mnogo zaiadliva, no zashtoto sym mnogo samokritichna i sledovatatelno kritichna i kym drugite.V smisyl, che imam mnogo visoki iziskvania kakto kym sebe si, taka i kym drugite i kogato te ne bydat udovletvoreni ne moga da si zamylcha.E, moje i kompleks da e, vsekki ima takyv!

като се заяждат с мен.
Колкото по-злобни, толко по - готино.
Тва е като при изнасилването.
Колкото по-пищят, толкова повече кеф.
Иначе ме уморяват - чрез скука.

окарината е на грънци - още въпроси?

Щирлиц помисли. Хареса му. Помисли пак.

-Я, жерави! - помисли си Щирлиц.
-Я, Щирлиц! - помислиха си дивите патици.

Ха! Супер вярно!
Има го и в живота, и в клубовете също - щото те са подмножество на случаите от живота.
Та значи, напомни ми за един плужек в работата... Този човек е някакво малко шефче, и ми каза един път открито, че го нервирам Защото с поведението си изобщо не го зачитам за шеф. Наистина усещам, че го карам да се чувства нервен. Усещам толкова много, усещам всичко. Когато говори с мен, често получава тикове на окото, не успява да ме гледа в очите достатъчно продължително време (докато трае служебен разговор). ... не е за смях просто. Той е твърде нисък за мъж, понякога се майтапи с ръста си (което издава стремеж за преодоляване на комплекс). Никога не го бъзикам по отношение на ръста му, нито за тоновете натрапчив афтършейв, които излива по себе си, нито за боядисаната му коса, а само го конфронтирам по служебни въпроси когато знам, че не е прав. Човекът е подмазвач от класа, демонстрирал е непрофесионално поведение до крайна степен. Обаче това е извън очите на големия шеф. Има и други хора във фирмата, които виждат това. Според мен той има броени дни в тая фирма.
Само че, този човек умее да борави с думи и затова се е закрепил досега няколко месеца. Драйфа ми се от това му "умение" защото то прикрива некомпетентността му. Умишлено провлачената му реч е досадна. За съжаление той е този, който трябва да общува с клиентите на фирмата и да осигурява поддръжка по софтуер, от който си няма и хабер. И как се справя? - с лицемерие и крадене на чужди идеи. Този човек ми е пример за некадърност. Той обича да изтъква грешки, без да вижда своите. А неговите грешки ги изтъкват клиентите на фирмата, които контактуват с него.
Хм... нямам повече какво да кажа. Но съм виждала подобни тенденции и в клубовете (в миналото).

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

И при мен е така в някои отношения.
Ето, например, не си се извинила нито веднъж, че ползваш латиница! И освен това ти липсват интервалите след точките...
Бих казал - добре че си изчерпала мисълта си с 4 реда, защото иначе нямаше да прочета.
Не го приемай лично!

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

това е фамилиарност.

произлиза от там че няма човек който да отрича желанието да е винаги с позиция, свързано е с неосъзнаваната нетърпимост към представата че може да има някой на погрешна или неразбираема позиция - да не говорим ако няма никаква...

Посети клуб "Диети"
Според мен трябва да се прекръсти на "хамалско заяждане"
Бях голяма почитателка на този клуб, обаче от скоро не го и чета..

Love will find a way