HELP!!!

Обръщам се към Вас, защото вече незнам какво да направя! Идва ми да крещя толкова много, че да срина всичко около себе си! Само да знаехте как боли...А сигурно знаете...и ще се радвам да дадете съвет как да го преживея!
Омъжена съм от няколко години. Но нещата не вървят от доста време. И двамата знаем, че края се вижда, но на този етап (няма да го коментирам, защото не за това става дума), просто трябва да се изтърпим още малко...Всеки си живее своя живот....
И така...Преди няколко месеца се влюбих, но за съжаление в най-неподходящият човек на тази Земя!!! В приятеля на мъжа ми! Ужас! В началото се двуумях, но не можах да устоя на копнежа си по него...И започна връзката...най-сладката и най-болезнената! В началото всичко като, че ли беше добре или поне аз така си мислех...но после..аз му пишех, пращах картички, заливах го с какво ли не и то непрекъснато... и ...НИЩО! Това като, че ли ме амбицира още повече! И ..дойде края! Каза ми ,че иска да се разделим..Не ми каза причина..а и аз не го попитах...Беше ми ясно - поредното му забавление за "няколко пъти"! Бях смазана! Ходех като друсана няколко дни! Изплаках си очите! Но какво можех да направя?! Преживях го някак си...уж, тъй като не го виждах няколко месеца. Но после..засякохме се веднъж в icq и от тем на тема...го попитах защо ме е оставил. Исках да се убедя, че съм права за причината! Но уви... и защо ли ми трябваше да го питам?! Повярвайте ми имам history цели 60 листа! И ще го пазя докато съм жива! Та въпросният ТОЙ ми каза, че никога не съм му била безразлична, че и той е преживял раздялата, но е искал да си мисля, че ме е използвал, за да бъде по-лесно и на двама ни! Не можел да бъде с мен, защото съм омъжена и съпруга ми му е приятел! Нашите чувства нямали значение..."просто така трябва и така е редно - не може да сме заедно по никакъв начин! Защото ти не си моя и никога няма да бъдеш!"..............Ясно е какво изпитвах, когато ми пишеше тези редове....И ако ми бил казал тези неща по-рано аз съм щяла да искам да съм с него, а той нямало да има силата да не го направи....
И до сега се чудя защо изобщо ми ги каза тия неща! Полудях! И вече няколко месеца все така....И пак нищо.Аз пак му писах ( преди няколко минути даже пак), но нищо! Никога не ми отговори! А и знам и че никога няма да го направи! И колкото и повече да разбирам, че няма да го имам, толкова повече се стремя към него! Кажете!Кажете как да го забравя! повярваите опитах какво ли не! Дори и с друг мъж! Просто НЕ СТАВА! и вече назная какво да правя! Една приятелка ме посъветва да ида на психоаналитик! Представяте ли си колко зле изглеждам когато си мисля за него! А аз го правя почти през цялото време! Моля ви дайте ми съвет! А и немога да спра да му пиша...знам че се унижавам непрекъснато, но какво да направя като го обичам толкова много!....................................

Не знам:(((

А що не опиташ със среща на живо и разговор очи в очи?

Как, като не вдига телефона? Как, като не отговари на нито един sms? Как, като вече не идва у нас, а се виждат с мъжа ми в някое кафе? Как като и на icq-то не отговоря? И на пощата му писах.... Ако наистина изпитва нещо няма ли поне да иска да ми пише??????

Мъжкото приятелство е пъти по силно и ценно за един мъж от каквато и да е връзка с която и да е жена ... на ме лично ми е достатъчно да знам, че някой мой приятел харесва някоя жена и никога не бих си сложил лапите върху нея, каквото и да прави тя е безсилна ... колкото и да се моли да праща смс-и да пише писма ... просто няма начин ... по скоро има но не и по тези които те си мислят ...
жените са кучки ... при тях нещата стоят доста по различно ...
повярвай ми след време ще спре до теб и ще те попита още ли е мъжът заради когто неспи не ядеш плачеш и се тормозиш ....
повярваи ми след като любовта му към теб е толкова силна в първия момент когато той се осъзнае че няма да загуби приятелството си с съпругът ти ще иска да е с теб ... въпроса е ГОТОВА ЛИ СИ ДА ЧАКАШ ?
дръж се на положение известно време ...
спри да му пишеш смс-и , писамца, в ICQ , да мъ звънкаш ... колко ще му липсваш тогава идея си нямаш ... човек свиква с вниманието което му се обръща и когато то секне той се чувсттва самотен ненужен и почва да търси това което е загубил
представи си го като лоялно куче и какво би направила ти (като една кучка) за да не носи той кокала на господаря си (кучетата не могат да четат и говорят - при тях важи закона на езика на тялото .... и спри да мислиш за него като минало !!!
той е бъдеще за теб !


You shall not pass ...

Държиш се така, сякаш нямаш никакво достойнство. Защо не си уредиш първо твоя личен живот, в смисъл или се развеждаш, или си траеш и не плачеш. А като си уредиш нещата, може би той сам ще те потърси, ако има някакви чувства към теб.

По това, което си написала, усещам колко ти е тежко... Но трябва да опиташ да се овладееш - защото в тази ситуация наистина като че ли няма възможност за хепиенд Единственото, което можеш да направиш, е да си запазиш достойнството... защото мъжкото приятелство наистина е много силно - без да правя каквито да било квалификации за жените... в крайна сметка и аз съм такава Просто така стоят нещата... и за теб е най-добре да го приемеш, колкото и да ти е трудно И най-силната болка отминава... просто ще ти трябва време - но зарастването на раната започва в момента, в който приемеш истината... колкото и да е ужасна за теб

Ох, 1000 пъти си казвах, че трябва да спра! Но ме е страх, че ако спра да му напомням за себе си...той просто ще ме забрави! Дали няма да въздъхне облекчено и да каже: " Е, най-накрая мога да дишам свободно?!" Страх ме е, че той никога не би ми писал или се обадил първи.....
Събирам сили да спра...Дано това не е абсолютния край.....защото само това ме крепи, че все някога ще отговори......
А дали мога да чакам? Мога, но само ако не полудея напълно......

Ти сериозно ли мислиш, че тези неща стават по желание?! Че човек решава: сега да плача ли, или да не плача?! Сигурна съм, че за мъжете нещата изглеждат различно... но не забравяй, че сме различни, а толерантността и разбирането са много важно нещо

Moje i da si prav, no spored men, koito iska si namira na4in, a koito ne iska si namira pri4ina! Na nqkoi muj, tova 4e sapruga mu e priqtel, ne e li nai-lesniq na4in da se izmukne ot situaciqta - i vulka sit i agneto cqlo? Hem si e priqtel sus sapruga, hem uj ne e izpolzval saprugata...Uj q obi4al, no nqmalo na4in da bude s neq! Drun-drun! Ako naistina q iska 6te bude s neq i ako e dostatu4no umen 6te saumee i priqtelstvoto si da zapazi!

Да представяш ли си- защо наистина ти го е казал после?
Уж искал да ти е по-лесно.
А първо си страдала че не те обича, а сега страдаш че те обича, ама не можел да е с теб.
А уж мислел за теб. Грънци, мисли за себе си.
Ама че подлец!!!

Я си гледай семейството.

к'и пет ле'а?!
аз да ти кажа не мисля , че някой от моите приятели би посегнал на съпругата ми , ама говоря за истинските приятели, та ако ще да си влачи задника и по плочките пак нема а стане !!!
та и кажете на жената истината, ако почака може и да бъде с него , но тук трябва да си зададе въпроса иска ли да бъде с такъв човек? за мен ТОЙ е човек без морал и рано или късно ще ИзкрЪшкА , агейн , и она пак ще пише сълзливи истории У КлубЪ.
Ha, face of the true, it's called RealitY!!!

"би посегнал"?! Да не става дума за вечерята му бе, момко... Жената не е ничия собственост, а отделна личност, която сама си взема решенията... а тя е взела своето и има пълното право за това - и съответно трябва да си носи последствията, обаче...

кучката докато не дигне опашка , мъстиите не се въртят покрай нея !
но определено , не можем да говорим за , чак кой знае какво приятелство в случая. За едно сте прави мъжкото прителство е неприкосновенно и адски силно и нито една жена не може да застане там , ако е истиниско .
Та за да унагледя малко нещата ще дам личен пример . Имам си един приятел , който ми е като брат . Та едно мое бившо чдже , с което се бяхме скарали се оптита да спи с него и знаеш ли какви бяха последствията , два зибити предни зъба и много шутове в гъзъ, с крясъци от типа " К...во мръсна , не знаеш ли , че ми е като брат , а сега мен ли искаш да е...ш а?! "
та си зависи от човека, истинските приятели биха постъпили по този начин , всички други са ПеперУТКИ , така им викам аз!

ама ти наиситна не разбираш какво искам да кажа ...
ако искаш да обвиняваш мъжа няма проблем само че аз ви казвам не познавате мъжката природа ...
приятелството за мъжа е ценно
ако на него не му пукаше за мацката той нямаше изобщо да се среща с нея и да иг оври всичките тия нещица така че ако обичаш прегледаи пак ситуацията и си помисли ...
защото става въпрос за мъжко приятелство не женско забележи не ЖЕНСКО !!!!

You shall not pass ...

аз също мога да дам подобен пример :)
мъжете са си мъже каквото и да става ...
ако наистина са истинскиии
а две жени се съюзяват тогава и само тгоава когато приятелството им е насочено срещу трета ....
от мен да знаете


You shall not pass ...

това трябва да ме възхищава ли?! Лелееее, големия мъж... избил два зъба на момичето. Пък после тя такава-онакава... Айде моля ти се
Моралът е едно... насилието - друго. Като не става - не става... да й откаже там... естествено - ама да я бие и обижда... абе, думи нямам просто

сръбска музика. Кучето си остава куче , амо ще и с Живанши да е нафунтяно

А що не теглиш "чертата" и да кажеш на мъжа ти, та и той да му тегли една дълга и широка "черта", че да се чуди от къде му е дошло!

Mai na tebe ti triabwa edna istinska priatelka, deto da te pogledne w ochite i da ti kaje cialata istina, takava kakwato e w deistwitelnost, kolkoto i da boli... Powiarwai deistwa!!! Bilo kakwoto bilo... bilo hubawo...ami ostani si s hubawite spomeni i ne si zatormoziwai glawata poweche... Naprawi kato lisicata s grozdeto.. shto ne si kajesh "ami toi ne stawa... kakwo tolkowa sam mu haresala, koeto da ne pritejawa nikoi drug..." Wij kolko mnogo drugi maje ima... No ti mai obichash da se samoizmachwash i da samounijawash i prekaleno burzo se priwarzwash kam niakoi i stawash zawisima ot nego.. Wij maja ti - kazwash, che ne warwi s nego, wseki si jiweel jiwota.. ami kakow prawite togawa oshte zaedno, mai i tam e sashtoto kakto i w segashnoto polojenie - nadiawash se na oshte neshto... che moje da se oprawi i da potragne pak, moje bi na now nachalo ili neshto takowa... E, skupa, powiarwai mi takowa neshto niama. Wednaj skusash li wajeto i da go zawarjesh pak, wse shte ostane wuzel.. I ti w momneta si w polojenieto ot 2ta stola na zemiata... a i ako Toi e tolkwoa dobur priqtel na muja ti, mislish li, che majat ti ne mu se oplakwa i ne ti kalia imeto pred nego... MIslish li, che toi ne e prichinata da mu padnesh w ochite i por4adi towa da se otkaje ot tebe... Prestani da se unijawash i da mu pishesh... wij ne ti wdiga telefona, zashtoto wijda, che si ti... ne ti otgowaria na mailite, zashtoto ne gi chete izobshto, ne ti otgowatria na smsite po sashtata prichina, ne ti otgowaria na ICQto , zashtoto si mu w ignore lista... a ti prodaljawash da se unijawash... W nachaloto moje i da mu e bilo interesno, no sled kato teglil chertata, znachi chuwstwata sa wedhe otminali, naddelial e razumat.. I powiarwai, w momneta mu izglejdash smeshna, daje dosadna.. posle shte pochne da ti se nervira i shte te namrazi naj-nakraia... Prestani da mu pishesh i da go tarsish....a po-dobre sled izwestno wreme, naprawi taka, che sluchaino da se zasechete niakade i ako ima neshto ostaanlo oshte, shte go usetish.. A ti kakwo prawish, sedish si w kashti, izplakwash si ochite i se izpowiadwash w nikakaw si forum tuka, deto na horata ni naj-malko ne im puka za tebe!!! Ia se stegni malko i im tegli mainata i na 2mata i pokaji malko poweche harakter i dostoinstwo!!!

ne darpaite diavola za opa6kata, 4e toku wij wi se izsr... oooopssss otgore

Mnogo poznati neshta, chuvstva...Znam kakvo e, naistina!...I ne moga da kaja za sebe si, che sum se spravila,no sum na put...I samo za info,karai po- spokoino i se opitai da se otrezvish ....znam kolko e trudno, pochti nevuzmojno, no zatova imame onova v "kutiqta" si , trqbva da go izpolzvash i da se spasish.... Zashtoto tova, nasheto si e pochti samoubiistvo, samo deto nishto i pochti nikoi ne go zaslujava.Vqrno, che vurva kum cinizma suvsem uporito, no i tova e spasenie... i ne mi puka... vajnoto e, che zapochvam da se chuvstvam vse po- dobre i po- spokoina, po- uverena... koeto, mejdu drugoto, podludqva mujete:)