Що е то ЧОВЕК ?
35 отговора
506 прегледа
Що е то ЧОВЕК ?
И така нека се концентрираме върху философският въпрос :
Какво все пак е човека?
И като отправна точка, моля прочетете това :
Човекът, разбира се, не е здраво и трайно образувание (това, въпреки някои противоположни догадки на нейните мъдреци, бе идеалът на античността), той е по-скоро опит и преход, не е нищо друго освен тесен, опасен мост между природа и дух. Най-съкровеното му предопределение го тласка към духа, към Бога, най-съкровеният копнеж го тегли назад към природата, към създателката: между двете сили страхливо се люшка, тръпнещ, неговият живот. Това, което хората в дадено време разбират под понятието "човек", винаги е само преходно бюргерско съглашение, известни най-груби инстинкти биват отклонявани от тази условност и смятани за неприлични, а отчасти се изискват съзнание, благонравие и освобождаване от животинското; малко дух е не само позволен, но дори се насърчава. "Човекът", тази условност, като всеки бюргерски идеал, е един компромис, плах и наивно хитроват опит да се измамят както злата прамайка природа, така и досадно неприятният прабаща дух заради техните настойчиви изисквания.
Предчувствието, че "човек" не е нищо сътворено, а едно изискване на духа, една далечна, колкото жадувана, толкова и вдъхваща страх възможност и че пътят към нея винаги се изминава стъпка по стъпка и при адски мъки и екстази, както от ония редки индивиди, за които днес се подготвя ешафод, а утре - паметник, живееше и у Степния вълк. Но това, което той в противовес на своя "вълк" нарича в себе си "човек", в по-голямата си част не е нищо друго освен тъкмо оня посредствен "човек" на бюргерската условност. Може би Хари прозира много по-добре пътя към истинския човек, пътя към безсмъртния, от време на време прави някоя мъничка колеблива стъпка напред и я заплаща с тежки страдания, с болезнено усамотяване. Но все пак в дълбините на душата си той се бои да утвърди и да се устреми към висшето изискване, към истинското, търсено от духа вътрешно съзряване на човека, да тръгне по единствената тясна пътека към безсмъртието. Явно долавя добре: това води към още по-големи страдания, до прокуда и последно отричане, може би към ешафод, но ако и в края на този път го примами безсмъртието, пак не е склонен да изстрада всички мъки, да умре от всички смьрти. Макар той да съзнава по-добре целта на съзряването като човек, отколкото бюргерите, затваря очи и не иска да знае, че отчаяната привързаност към Аза, че отчаяното вкопчване в това да останеш жив е най-сигурният път към вечната смърт, докато готовността да умреш, да свалиш обвивката си, вечното саможертване на Аза заради преобразяването води към безсмъртие. И ако от своите любимци сред безсмъртните той обожава примерно Моцарт, в последна сметка все още го вижда с бюргерски очи и е готов, подобно на учител, да обясни Моцартовото съвършенство само с изключително високото му дарование вместо с величието на неговата всеотдайност и готовност за страдание, с безразличието му към идеалите на бюргера и търпимостта към крайнотоусамотяване, което изтънява и разредява за страдащите, за ония, които съзряват като човеци, цялата бюргерска атмосфера до леден космически етер, до уединението в Гетсиманската градина.
Вероятно той никога не е наблюдавал внимателно истински вълк, иначе навярно би забелязал, че и животните нямат единна душа, че и при тях зад красивата стройна форма на тялото диша многообразие от стремежи и състояния, че и вълкът носи в душата си бездни, че и вълкът страда. Не, с "назад към природата" човек всякога тръгва по мъчителен и безнадеждно погрешен път. Хари не може никога да стане напълно вълк, а ако би станал, то щеше да види, че и вълкът не е нещо просто и изначално, а вече многостранно и усложнено, и вълкът има две и повече от две души във вълчата си гръд. А който жадува да бъде вълк, потегля към същата забрава както мъжът с онази песен "О, блажен е, който е още дете". Приятният, но сантиментален мъж, който пее песента за блаженото дете, също би искал да се върне назад към природата, към невинността, към праначалото, но съвсем е забравил, че децата в никакъв случай не са блажени, че те имат не един свой конфликт и вече са много разединени и способни на всички страдания.
Назад не води никакъв друм, нито към вълка, нито към детето. В началото на нещата не са невинността и естествеността; всичко сътворено и видимо, и най-простото, е вече виновно, вече раздвоено, хвърлено в мръсния поток на развитието и никога вече, никога вече не може да заплува срещу течението. Пътят към невинността, към несътвореното, към Бога не води назад, а напред, не към вълка или детето а все по-дълбоко във вината и все по-далеч в съзряването му като човек. И със самоубийството не би ти тръгнало сериозно на добре, клет степен вълк, ти ще поемеш по-дългия, по-мъчителния и по-тежкия път на вътрешното съзряване като човек, още повече ще умножиш своята разслоеност, твоята сложност ще стане още по-голяма. Вместо да стесниш своя свят, да възкресиш простотата в душата си, ти ще трябва да бъдеш все по-открит за света и накрая да приемеш иглата вселена в болезнено разтворените обятия на душата си и може би някога най-сетне да намериш покой. Този път е изминат от Буда, изминат е от всеки велик човек, от някой съзнателно, от друг несъзнателно - в зависимост от това доколко е успял да се осмели за него. Всяко раждане означава откъсване от всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава: да разшириш душата си толкова, че тя отново да може да обгърне вселената.
Не става дума за човека, какъвто го познава училището, националната икономика, статистиката, не и за хората, които с милиони обикалят по улиците и на които не може да се обръща по-голямо внимание, отколкото на пясъка в морето или на пръските на прибоя: тук не става дума за няколко милиона повече или по-малко, те са само материал, нищо друго. Не, ние говорим за човека във висш смисъл, за целта на дългия път на човешкото развитие, за царствените люде, за безсмъртните. Геният не е такава рядкост, както понякога си мислим. Разбира се, не се среща и толкова често, както се смята в литературната и световната история или дори във вестниците.
Човекът, способен да разбере Буда, индивидът, който има предчувствие за небесата и бездните на човечеството, не бива да живее в свят, където господаруват common sense, демокрацията и бюргерското образование. Той се задържа в него само от страх и ако измеренията му го гнетят и тясната бюргерска стаичка му става твърде тясна, стоварва отговорността на "вълка", не иска и да знае, че навремени вълкът е собствената му по-добра половина. Всичко диво в себе си нарича вълк и го приема за зло, опасно като бюргерски страх, но той, който се смята за човек на изкуството и с изтънчени сетива, не може да види, че освен вълка, че зад вълка в него живеят още много други, че не всичко е вълк, което значи, че там има още лисица, дракон, тигър, маймуна и райска птица. И ето че целият този свят, цялата тази райска градина от прелестни и ужасни, от големи и малки, силни и нежни фигури бива потъпкана и държана в плен от приказката за вълка, също както истинският човек в него бива задушен и изпада в плен на привидния човек, на бюргера.
Представяме си една градина със стотици дървета, с хиляди цветя и плодове, безброй треви. Ако градинарят на тази градина не познава друго ботаническо разграничаване освен "ядливо" и "плевел", тогава няма да знае какво да прави с девет десети от парка си. Ще изпокъса най-вълшебните цветя, ще отсече най-благородните дървета или най-малкото ще ги мрази и гледа, с лошо око. Така постъпва и Степния вълк с хилядите цветя на своята душа, с всичко, което не се побира и не подхожда за разграничаването "човек" или "вълк", и съвсем не го забелязва. А какво ли само не причислява към "човека". Всичко страхливо, всичко подражателно, глупаво и дребнаво, стига само да не е направо вълче, също както всичко силно и благородно приписва на вълка само защото още не му се е удало да го овладее.
Херман Хесе "Степният вълк"
Другото нещо, което би ми се искало да представя на вниманието ви го имам само на руски... затова, ще се въздържа.
Но този , който се интересува, нека потърси
Виктор Франкл "В търсене на смисъла"
Viktor Frankl "Man's Search For Meaning"
В случай, че някой го намери на български, ще съм щастлив, ако го сподели с мен
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Какво все пак е човека?
И като отправна точка, моля прочетете това :
Човекът, разбира се, не е здраво и трайно образувание (това, въпреки някои противоположни догадки на нейните мъдреци, бе идеалът на античността), той е по-скоро опит и преход, не е нищо друго освен тесен, опасен мост между природа и дух. Най-съкровеното му предопределение го тласка към духа, към Бога, най-съкровеният копнеж го тегли назад към природата, към създателката: между двете сили страхливо се люшка, тръпнещ, неговият живот. Това, което хората в дадено време разбират под понятието "човек", винаги е само преходно бюргерско съглашение, известни най-груби инстинкти биват отклонявани от тази условност и смятани за неприлични, а отчасти се изискват съзнание, благонравие и освобождаване от животинското; малко дух е не само позволен, но дори се насърчава. "Човекът", тази условност, като всеки бюргерски идеал, е един компромис, плах и наивно хитроват опит да се измамят както злата прамайка природа, така и досадно неприятният прабаща дух заради техните настойчиви изисквания.
Предчувствието, че "човек" не е нищо сътворено, а едно изискване на духа, една далечна, колкото жадувана, толкова и вдъхваща страх възможност и че пътят към нея винаги се изминава стъпка по стъпка и при адски мъки и екстази, както от ония редки индивиди, за които днес се подготвя ешафод, а утре - паметник, живееше и у Степния вълк. Но това, което той в противовес на своя "вълк" нарича в себе си "човек", в по-голямата си част не е нищо друго освен тъкмо оня посредствен "човек" на бюргерската условност. Може би Хари прозира много по-добре пътя към истинския човек, пътя към безсмъртния, от време на време прави някоя мъничка колеблива стъпка напред и я заплаща с тежки страдания, с болезнено усамотяване. Но все пак в дълбините на душата си той се бои да утвърди и да се устреми към висшето изискване, към истинското, търсено от духа вътрешно съзряване на човека, да тръгне по единствената тясна пътека към безсмъртието. Явно долавя добре: това води към още по-големи страдания, до прокуда и последно отричане, може би към ешафод, но ако и в края на този път го примами безсмъртието, пак не е склонен да изстрада всички мъки, да умре от всички смьрти. Макар той да съзнава по-добре целта на съзряването като човек, отколкото бюргерите, затваря очи и не иска да знае, че отчаяната привързаност към Аза, че отчаяното вкопчване в това да останеш жив е най-сигурният път към вечната смърт, докато готовността да умреш, да свалиш обвивката си, вечното саможертване на Аза заради преобразяването води към безсмъртие. И ако от своите любимци сред безсмъртните той обожава примерно Моцарт, в последна сметка все още го вижда с бюргерски очи и е готов, подобно на учител, да обясни Моцартовото съвършенство само с изключително високото му дарование вместо с величието на неговата всеотдайност и готовност за страдание, с безразличието му към идеалите на бюргера и търпимостта към крайнотоусамотяване, което изтънява и разредява за страдащите, за ония, които съзряват като човеци, цялата бюргерска атмосфера до леден космически етер, до уединението в Гетсиманската градина.
Вероятно той никога не е наблюдавал внимателно истински вълк, иначе навярно би забелязал, че и животните нямат единна душа, че и при тях зад красивата стройна форма на тялото диша многообразие от стремежи и състояния, че и вълкът носи в душата си бездни, че и вълкът страда. Не, с "назад към природата" човек всякога тръгва по мъчителен и безнадеждно погрешен път. Хари не може никога да стане напълно вълк, а ако би станал, то щеше да види, че и вълкът не е нещо просто и изначално, а вече многостранно и усложнено, и вълкът има две и повече от две души във вълчата си гръд. А който жадува да бъде вълк, потегля към същата забрава както мъжът с онази песен "О, блажен е, който е още дете". Приятният, но сантиментален мъж, който пее песента за блаженото дете, също би искал да се върне назад към природата, към невинността, към праначалото, но съвсем е забравил, че децата в никакъв случай не са блажени, че те имат не един свой конфликт и вече са много разединени и способни на всички страдания.
Назад не води никакъв друм, нито към вълка, нито към детето. В началото на нещата не са невинността и естествеността; всичко сътворено и видимо, и най-простото, е вече виновно, вече раздвоено, хвърлено в мръсния поток на развитието и никога вече, никога вече не може да заплува срещу течението. Пътят към невинността, към несътвореното, към Бога не води назад, а напред, не към вълка или детето а все по-дълбоко във вината и все по-далеч в съзряването му като човек. И със самоубийството не би ти тръгнало сериозно на добре, клет степен вълк, ти ще поемеш по-дългия, по-мъчителния и по-тежкия път на вътрешното съзряване като човек, още повече ще умножиш своята разслоеност, твоята сложност ще стане още по-голяма. Вместо да стесниш своя свят, да възкресиш простотата в душата си, ти ще трябва да бъдеш все по-открит за света и накрая да приемеш иглата вселена в болезнено разтворените обятия на душата си и може би някога най-сетне да намериш покой. Този път е изминат от Буда, изминат е от всеки велик човек, от някой съзнателно, от друг несъзнателно - в зависимост от това доколко е успял да се осмели за него. Всяко раждане означава откъсване от всемира, означава отделяне, разединяване от Бога, мъчително ново създаване. Връщане към всемира, прекратяване и съхраняване на болезнената индивидуализация, стигане до Бога означава: да разшириш душата си толкова, че тя отново да може да обгърне вселената.
Не става дума за човека, какъвто го познава училището, националната икономика, статистиката, не и за хората, които с милиони обикалят по улиците и на които не може да се обръща по-голямо внимание, отколкото на пясъка в морето или на пръските на прибоя: тук не става дума за няколко милиона повече или по-малко, те са само материал, нищо друго. Не, ние говорим за човека във висш смисъл, за целта на дългия път на човешкото развитие, за царствените люде, за безсмъртните. Геният не е такава рядкост, както понякога си мислим. Разбира се, не се среща и толкова често, както се смята в литературната и световната история или дори във вестниците.
Човекът, способен да разбере Буда, индивидът, който има предчувствие за небесата и бездните на човечеството, не бива да живее в свят, където господаруват common sense, демокрацията и бюргерското образование. Той се задържа в него само от страх и ако измеренията му го гнетят и тясната бюргерска стаичка му става твърде тясна, стоварва отговорността на "вълка", не иска и да знае, че навремени вълкът е собствената му по-добра половина. Всичко диво в себе си нарича вълк и го приема за зло, опасно като бюргерски страх, но той, който се смята за човек на изкуството и с изтънчени сетива, не може да види, че освен вълка, че зад вълка в него живеят още много други, че не всичко е вълк, което значи, че там има още лисица, дракон, тигър, маймуна и райска птица. И ето че целият този свят, цялата тази райска градина от прелестни и ужасни, от големи и малки, силни и нежни фигури бива потъпкана и държана в плен от приказката за вълка, също както истинският човек в него бива задушен и изпада в плен на привидния човек, на бюргера.
Представяме си една градина със стотици дървета, с хиляди цветя и плодове, безброй треви. Ако градинарят на тази градина не познава друго ботаническо разграничаване освен "ядливо" и "плевел", тогава няма да знае какво да прави с девет десети от парка си. Ще изпокъса най-вълшебните цветя, ще отсече най-благородните дървета или най-малкото ще ги мрази и гледа, с лошо око. Така постъпва и Степния вълк с хилядите цветя на своята душа, с всичко, което не се побира и не подхожда за разграничаването "човек" или "вълк", и съвсем не го забелязва. А какво ли само не причислява към "човека". Всичко страхливо, всичко подражателно, глупаво и дребнаво, стига само да не е направо вълче, също както всичко силно и благородно приписва на вълка само защото още не му се е удало да го овладее.
Херман Хесе "Степният вълк"
Другото нещо, което би ми се искало да представя на вниманието ви го имам само на руски... затова, ще се въздържа.
Но този , който се интересува, нека потърси
Виктор Франкл "В търсене на смисъла"
Viktor Frankl "Man's Search For Meaning"
В случай, че някой го намери на български, ще съм щастлив, ако го сподели с мен
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Редактирано от Пoлъp на
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Все пак не можах да се въздържа да не пусна поне един кратък цитат от Франкл :
Духовность, свобода и ответственность - это три экзистенциала человеческого существования. Они не просто характеризуют человеческое бытие как бытие именно человека, скорее даже они конституируют его в этом качестве. В этом смысле духовность человека - это не просто его характеристика, а конституирующая особенность: духовное не просто присуще человеку наряду с телесным и психическим, которые свойственны и животным. Духовное - это то, что отличает человека, что присуще только ему, и ему одному.
Самолет не перестает, конечно, быть самолетом, когда он движется по земле: он может и ему постоянно приходится двигаться по земле! Но лишь поднявшись в воздух, он доказывает, что он самолет. Точно так же человек начинает вести себя как человек, лишь когда он в состоянии преодолеть уровень психофизически - организмической данности и отнестись к самому себе, не обязательно противостоя самому себе.
Эта возможность и есть существование, а существовать - значит постоянно выходить за пределы самого себя.
. . . . .
Правильной постановкой вопроса, однако, является, согласно Франклу, не вопрос о смысле жизни вообще, а вопрос о конкретном смысле жизни данной личности в данный момент. "Ставить вопрос в общем виде-все равно что спрашивать у чемпиона мира по шахматам: "Скажите, маэстро, какой ход самый лучший?"" Вопрос о том, как человек находит свой смысл, является ключевым для практики логотерапии. Франкл не устает подчеркивать, что смыслы не изобретаются, не создаются самим индивидом; их нужно искать и находить. Смыслы не даны нам, мы не можем выбрать себе смысл, мы можем лишь выбрать призвание, в котором мы обретем смысл. В нахождении и отыскании смыслов человеку помогает совесть, анализу которой Франкл посвятил свою книгу "Подсознательный бог". Совесть Франкл определяет как смысловой орган, как интуитивную способность отыскивать единственный смысл, кроющийся в каждой ситуации. Совесть помогает человеку найти даже такой смысл, который может противоречить сложившимся ценностям, когда эти ценности уже не отвечают быстро изменяющимся ситуациям. Именно так, по Франклу, зарождаются новые ценности. "Уникальный смысл сегодня - это универсальная ценность завтра".
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Духовность, свобода и ответственность - это три экзистенциала человеческого существования. Они не просто характеризуют человеческое бытие как бытие именно человека, скорее даже они конституируют его в этом качестве. В этом смысле духовность человека - это не просто его характеристика, а конституирующая особенность: духовное не просто присуще человеку наряду с телесным и психическим, которые свойственны и животным. Духовное - это то, что отличает человека, что присуще только ему, и ему одному.
Самолет не перестает, конечно, быть самолетом, когда он движется по земле: он может и ему постоянно приходится двигаться по земле! Но лишь поднявшись в воздух, он доказывает, что он самолет. Точно так же человек начинает вести себя как человек, лишь когда он в состоянии преодолеть уровень психофизически - организмической данности и отнестись к самому себе, не обязательно противостоя самому себе.
Эта возможность и есть существование, а существовать - значит постоянно выходить за пределы самого себя.
. . . . .
Правильной постановкой вопроса, однако, является, согласно Франклу, не вопрос о смысле жизни вообще, а вопрос о конкретном смысле жизни данной личности в данный момент. "Ставить вопрос в общем виде-все равно что спрашивать у чемпиона мира по шахматам: "Скажите, маэстро, какой ход самый лучший?"" Вопрос о том, как человек находит свой смысл, является ключевым для практики логотерапии. Франкл не устает подчеркивать, что смыслы не изобретаются, не создаются самим индивидом; их нужно искать и находить. Смыслы не даны нам, мы не можем выбрать себе смысл, мы можем лишь выбрать призвание, в котором мы обретем смысл. В нахождении и отыскании смыслов человеку помогает совесть, анализу которой Франкл посвятил свою книгу "Подсознательный бог". Совесть Франкл определяет как смысловой орган, как интуитивную способность отыскивать единственный смысл, кроющийся в каждой ситуации. Совесть помогает человеку найти даже такой смысл, который может противоречить сложившимся ценностям, когда эти ценности уже не отвечают быстро изменяющимся ситуациям. Именно так, по Франклу, зарождаются новые ценности. "Уникальный смысл сегодня - это универсальная ценность завтра".
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Редактирано от Пoлъp на
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Не съм твърдо убеден, но смятам че в човешкия генетичен код има програми, които не са от земята. Мисля че те донякъде са причина примерно за фантастиката и недоволството от реалността, както и за много бели покрай тях. Наред с лошите работи обаче си имаме и нещо, което в природата го няма - можем да се смеем :)
Re: Що е то ЧОВЕК ?
всъщност напротив - разни там животни могат да демонстират удоволствие или просто веселие по начини, много подобни на смях :Р
Примерно поне а някои видове примати съм сигурен, предполагам, че голяма част от маймуните като цяло, хиените и защо не и кучетата (гадни лигави машини за шум).... за тия се сещам, ако искаш още, ще изгугля.
А предположението, че генетичният ни код е от космоса няма да я коментирам, щото геймърите требе да съ потдържаме.... само за това.
Колкото до самата тема - не съм чел началният постинг, утре ще го видя, ще се шашна, ще се ядосам и ще отговоря.
Кефи ме. Ама щеше да ме кефи повече мъртъв.
Примерно поне а някои видове примати съм сигурен, предполагам, че голяма част от маймуните като цяло, хиените и защо не и кучетата (гадни лигави машини за шум).... за тия се сещам, ако искаш още, ще изгугля.
А предположението, че генетичният ни код е от космоса няма да я коментирам, щото геймърите требе да съ потдържаме.... само за това.
Колкото до самата тема - не съм чел началният постинг, утре ще го видя, ще се шашна, ще се ядосам и ще отговоря.
Кефи ме. Ама щеше да ме кефи повече мъртъв.
На един дъх:
Самовъзпроизвеждаща се система, която се развива чрез съзнание* и която съхранява информационните продукти на съзнанието под формата на кодирани отношения между индивидите.
*съзнание: психически образ на реалността, изграден от рецепторни усещания и символи. Усещанията са от тялото, а символите от обществото (отношенията с друите индивиди).
Сори за липсата на поетически ах и ох.
скоро, много скоро ...
*съзнание: психически образ на реалността, изграден от рецепторни усещания и символи. Усещанията са от тялото, а символите от обществото (отношенията с друите индивиди).
Сори за липсата на поетически ах и ох.
скоро, много скоро ...
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Не ме интересува как си изкарваш прехраната.
Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или „поправиш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие. Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна - „да" !
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено. Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.
Oraya
Индиански вожд
Сайт за нова българската литература [линк]
Вече ДВЕ години
Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.
Не ме интересува на колко години си.
Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.
Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.
Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти.
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или „поправиш".
Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.
Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си, дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.
Искам да знам дали можеш да бъдеш предан и следователно заслужаващ доверие. Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.
Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна - „да" !
Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено. Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.
Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.
Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.
Oraya
Индиански вожд
Сайт за нова българската литература [линк]
Вече ДВЕ години
Отбягваш от въпроса ми ;-)))
Ти спомена, че човек не е прост сбор от атоми.
Не отклонявай темата във философска пътека.
Аз считам, че всичко онова, което е мозъка ни е _информация_. И може да се запише на някакъв носител. Не в този момент, разбира се.
И точно тук, прилагайки идеите на същия оня Хегел - от количествен скок се преминава в качествен. И се стига до онова, което цитираш ти.
Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски
Не отклонявай темата във философска пътека.
Аз считам, че всичко онова, което е мозъка ни е _информация_. И може да се запише на някакъв носител. Не в този момент, разбира се.
И точно тук, прилагайки идеите на същия оня Хегел - от количествен скок се преминава в качествен. И се стига до онова, което цитираш ти.
Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски
Re: Отбягваш от въпроса ми ;-)))
Нищо не отбягвам..... по-скоро ти прибягваш до недопустимо опростяване....
Нямам нищо против редукционизма като подход, но не и когато той бъде доведен до крайност и отрече всички други подходи.....
Ти си се концентирал върху проекцията на човека в информационната плоскост..... Добре..... "Такова животно ИМА" :-)))))
Ако мислиш, че този въпрос не е философски, значи се опитваш априори да заложиш отговора във въпроса.....
Каква според теб е правилната пътека на въпроса :
- Тази на Информатиката ?
- Тази на Биологията ?
- Тази на Химията ?
- Тази на Физиката ?
- Тази на Мистиката ?
- Тази на Етиката ?
Всяка една от тези пътеки ще ни даде отговор..... при това верен отговор......
Но всички тези отговори ще се отнасят не до човека, а до неговата проекция в съответната плоскост.......
Трудно се мисли в многомерно пространство... а човек е достатъчно многомерен........
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Нямам нищо против редукционизма като подход, но не и когато той бъде доведен до крайност и отрече всички други подходи.....
Ти си се концентирал върху проекцията на човека в информационната плоскост..... Добре..... "Такова животно ИМА" :-)))))
Ако мислиш, че този въпрос не е философски, значи се опитваш априори да заложиш отговора във въпроса.....
Каква според теб е правилната пътека на въпроса :
- Тази на Информатиката ?
- Тази на Биологията ?
- Тази на Химията ?
- Тази на Физиката ?
- Тази на Мистиката ?
- Тази на Етиката ?
Всяка една от тези пътеки ще ни даде отговор..... при това верен отговор......
Но всички тези отговори ще се отнасят не до човека, а до неговата проекция в съответната плоскост.......
Трудно се мисли в многомерно пространство... а човек е достатъчно многомерен........
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Хъм... по принцип съм твърдо против систенатизация на човека, обоснована на философията. Както ти каза, човека е твърде комплексен, за да се обясни на една плоскост. А обикновено се разглежда като състояние между две крайности.... нещо като точка - едноизмерен и строго поициониран.
Посоченият от теб пасаж ми беше интересен, но щом сега, два часа след като го прочетох, не помня какво се твърдеше, значи или не е пригоден за мен, или е достатънчо неясен, за да може да е що-годе правилен. :)
Кратките и несъдържателни описания (като това на Екс Пешо) са по-подходящи в случая, защото колкото по-детаилно е определението, толкова по-конктерно е. А човек може да е много други неща, но не и конкретно понятие.
-15 DPA
Посоченият от теб пасаж ми беше интересен, но щом сега, два часа след като го прочетох, не помня какво се твърдеше, значи или не е пригоден за мен, или е достатънчо неясен, за да може да е що-годе правилен. :)
Кратките и несъдържателни описания (като това на Екс Пешо) са по-подходящи в случая, защото колкото по-детаилно е определението, толкова по-конктерно е. А човек може да е много други неща, но не и конкретно понятие.
-15 DPA
Re: Що е то ЧОВЕК ?
проблемът се получава, когато флората си въобрази, че се е ъпгрейднала до фауна и започне да развява думичката "бюргер" като знаме - аман от "интелектуалци", дето за всичко "бюргерството" им е хем виновно, хем оправдание...
(хъ, тва май не беше персонално нито към теб, нито към полър)
иначе, полър, истината я има в същия тоя "трактат за степния вълк", обаче е няколко страници встрани от тва, дето си цитирал
. нямам тука текста под ръка за да цитирам, но идеята е проста: смях му майката, и да не се взима човек мноо насериозно, иначе ще лудне 
---
dream of the rain as it falls upon the leaves
(хъ, тва май не беше персонално нито към теб, нито към полър)
иначе, полър, истината я има в същия тоя "трактат за степния вълк", обаче е няколко страници встрани от тва, дето си цитирал
. нямам тука текста под ръка за да цитирам, но идеята е проста: смях му майката, и да не се взима човек мноо насериозно, иначе ще лудне ---
dream of the rain as it falls upon the leaves
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Специално за теб... от същият извор
Нито един-единствен човек, и най-примитивният негър, дори и идиотът, не е така приятно опростен, че същината му да може да се обясни като събираемо само от два или три главни елемента; а една толкова разслоена душевност, както при Хари, да се обяснява с наивното делене на вълк и човек, е безнадеждно детински опит. Неговият живот (както всеки човешки живот) не се колебае просто между два полюса, примерно нагон и дух или светец и развратник, а трепти между хиляди, между безброй полюсни двойки.
Не бива да ни удивлява това, че един много образован и умен човек като Хари може да се смята за степен вълК и да вярва, че богатият и усложнен образ на неговия живот би могъл да се подчини на толкова проста, груба и примитивна формула. Човекът не е способен да мисли до високи предели, и най-интелигентният и образован човек постоянно вижда света и себе си през очилата на твърде наивни, опростяващи и измамни формули - най-често обаче себе си самия! Защото, както изглежда, за всички хора това е една вродена и действаща напълно безусловно потребност - индивидът да си представи своето "аз" като единствено. Колкото и често, колкото и тежко да бива разтърсвана тази заблуда, тя неспирно се съвзема отново. Съдията, който седи срещу убиеца и го гледа в очите, в един миг чува престъпника да говори със собствения му (на съдията) глас и открива в себе си, в своята душа, всички негови подбуди, способности, възможности, но още в следния миг той отново представлява единство, отново е съдия, бързо се прибира в черупката на въображаемото си "аз", изпълнява дълга си и осъжда убиеца на смърт. И ако в особено надарените и деликатно устроени души се мерне предусещане за тяхната многослойност и разчлененост, ако те, както всеки гений, разнищят илюзията за единството на личността и почувстват, че са създадени от много дялове, че са сноп от много "аз", то ще е потребно само да изговорят това, и мнозинството веднага ще ги затвори, ще повика на помощ науката, ще установи шизофрения и ще пази човечеството да не би от устата на тези нещастници да чуе зов на истината. Е, защо и тук да се пилеят думи, защо да се изричат известни неща, които за всеки мислещ се разбират от само себе си, но въпреки това е необичайно да се изговорят? И следователно, ако сега някой човек пристъпва към това да разтегне въображаемото единство на своето "аз" до двойственост, то той вече е почти гений, във всеки случай обаче едно рядко и интересно изключение. В действителност никое "аз", дори най-наивното, не представлява единство, а крайно многообразен свят, малко звездно небе, хаос от форми, от степени и състояния, от наследствености и възможности. Че всеки индивид се стреми да разглежда този хаос като единство и говори за своето "аз", сякаш то е просто, здраво оформено и ясно очертано явление, тази заблуда, присъща на всеки човек (и на най-издигнатия), изглежда, е необходимост, изискване на живота, каквито са дишането и храненето.
Заблуждението почива върху едно просто пренасяне. Като тяло всеки човек представлява единство, като душа - никой. Също и поезията, дори и най-изтънчената, по традиция неизменно борави с видимо цялостни лица. От досегашното поетическо творчество специалистите, познавачите ценят най-високо драмата, и с право, защото тя предлага (или би предложила) най-голяма възможност за изобразяване на Аза като множество, ако не противоречи на грубото разглеждане, според което всяко отделно лице от една драма, тъй като то неминуемо съществува в неповторимо, единно и затворено тяло, измамно ни се представя като единство. Затова и наивната естетика цени най-високо така наречената драма на характери, в която всяка фигура наистина се явява като ярко и съвсем обособено единство. Само отдалеч и едва-едва у единици просветва догадката, че всичко това е може би евтина повърхностна естетика и че грешим, когато по отношение на нашите големи драматурзи прилагаме, без да ни е присъщо, а просто втълпено от приказки, чудесното понятие за красотата на античността, която навред, изхождайки от видимото тяло, е открила, строго погледнато, и фикцията за Аза, за личността. В поезията на древна Индия това понятие е съвсем непознато. Героите от индийските епоси не са лица, а кълба от личности, инкарнационни редове. А и в нашия модерен свят има поетични творби, в които под воала на играта на лица и характери, едва ли напълно съзнателно, авторът се опитва да представи множество от души. Който иска да открие това, трябва да се реши веднъж да не разглежда образите в подобна поезия като отделни същества, а като части, страни, различни аспекти на едно висше единство (според мен на душата на поета). Примерно, който изследва по този начин "Фауст", за него от Фауст, Мефистофел и Вагнер и всички други ще се получи единство, едно свръхлице; и едва в тази по-висша цялост, а не в отделните фигури се загатва нещо от истинската същност на душата. Когато Фауст изрича словата, които учителите толкова прославят, а филистерите им се удивляват с трепет: "Живеят две души във мойта гръд", той забравя Мефистофел и цял куп други души, които също носи в гръдта си. И нашият степен вълк вярва, че има в себе си две души (човек и вълк), и от тях усеща гърдите си зле притеснени. Гръдта, тялото винаги е единно, но душите, които живеят в него, не са две или пет, а безброй, човекът е луковица със стотици люспи, тъкан от много нишки.
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Нито един-единствен човек, и най-примитивният негър, дори и идиотът, не е така приятно опростен, че същината му да може да се обясни като събираемо само от два или три главни елемента; а една толкова разслоена душевност, както при Хари, да се обяснява с наивното делене на вълк и човек, е безнадеждно детински опит. Неговият живот (както всеки човешки живот) не се колебае просто между два полюса, примерно нагон и дух или светец и развратник, а трепти между хиляди, между безброй полюсни двойки.
Не бива да ни удивлява това, че един много образован и умен човек като Хари може да се смята за степен вълК и да вярва, че богатият и усложнен образ на неговия живот би могъл да се подчини на толкова проста, груба и примитивна формула. Човекът не е способен да мисли до високи предели, и най-интелигентният и образован човек постоянно вижда света и себе си през очилата на твърде наивни, опростяващи и измамни формули - най-често обаче себе си самия! Защото, както изглежда, за всички хора това е една вродена и действаща напълно безусловно потребност - индивидът да си представи своето "аз" като единствено. Колкото и често, колкото и тежко да бива разтърсвана тази заблуда, тя неспирно се съвзема отново. Съдията, който седи срещу убиеца и го гледа в очите, в един миг чува престъпника да говори със собствения му (на съдията) глас и открива в себе си, в своята душа, всички негови подбуди, способности, възможности, но още в следния миг той отново представлява единство, отново е съдия, бързо се прибира в черупката на въображаемото си "аз", изпълнява дълга си и осъжда убиеца на смърт. И ако в особено надарените и деликатно устроени души се мерне предусещане за тяхната многослойност и разчлененост, ако те, както всеки гений, разнищят илюзията за единството на личността и почувстват, че са създадени от много дялове, че са сноп от много "аз", то ще е потребно само да изговорят това, и мнозинството веднага ще ги затвори, ще повика на помощ науката, ще установи шизофрения и ще пази човечеството да не би от устата на тези нещастници да чуе зов на истината. Е, защо и тук да се пилеят думи, защо да се изричат известни неща, които за всеки мислещ се разбират от само себе си, но въпреки това е необичайно да се изговорят? И следователно, ако сега някой човек пристъпва към това да разтегне въображаемото единство на своето "аз" до двойственост, то той вече е почти гений, във всеки случай обаче едно рядко и интересно изключение. В действителност никое "аз", дори най-наивното, не представлява единство, а крайно многообразен свят, малко звездно небе, хаос от форми, от степени и състояния, от наследствености и възможности. Че всеки индивид се стреми да разглежда този хаос като единство и говори за своето "аз", сякаш то е просто, здраво оформено и ясно очертано явление, тази заблуда, присъща на всеки човек (и на най-издигнатия), изглежда, е необходимост, изискване на живота, каквито са дишането и храненето.
Заблуждението почива върху едно просто пренасяне. Като тяло всеки човек представлява единство, като душа - никой. Също и поезията, дори и най-изтънчената, по традиция неизменно борави с видимо цялостни лица. От досегашното поетическо творчество специалистите, познавачите ценят най-високо драмата, и с право, защото тя предлага (или би предложила) най-голяма възможност за изобразяване на Аза като множество, ако не противоречи на грубото разглеждане, според което всяко отделно лице от една драма, тъй като то неминуемо съществува в неповторимо, единно и затворено тяло, измамно ни се представя като единство. Затова и наивната естетика цени най-високо така наречената драма на характери, в която всяка фигура наистина се явява като ярко и съвсем обособено единство. Само отдалеч и едва-едва у единици просветва догадката, че всичко това е може би евтина повърхностна естетика и че грешим, когато по отношение на нашите големи драматурзи прилагаме, без да ни е присъщо, а просто втълпено от приказки, чудесното понятие за красотата на античността, която навред, изхождайки от видимото тяло, е открила, строго погледнато, и фикцията за Аза, за личността. В поезията на древна Индия това понятие е съвсем непознато. Героите от индийските епоси не са лица, а кълба от личности, инкарнационни редове. А и в нашия модерен свят има поетични творби, в които под воала на играта на лица и характери, едва ли напълно съзнателно, авторът се опитва да представи множество от души. Който иска да открие това, трябва да се реши веднъж да не разглежда образите в подобна поезия като отделни същества, а като части, страни, различни аспекти на едно висше единство (според мен на душата на поета). Примерно, който изследва по този начин "Фауст", за него от Фауст, Мефистофел и Вагнер и всички други ще се получи единство, едно свръхлице; и едва в тази по-висша цялост, а не в отделните фигури се загатва нещо от истинската същност на душата. Когато Фауст изрича словата, които учителите толкова прославят, а филистерите им се удивляват с трепет: "Живеят две души във мойта гръд", той забравя Мефистофел и цял куп други души, които също носи в гръдта си. И нашият степен вълк вярва, че има в себе си две души (човек и вълк), и от тях усеща гърдите си зле притеснени. Гръдта, тялото винаги е единно, но душите, които живеят в него, не са две или пет, а безброй, човекът е луковица със стотици люспи, тъкан от много нишки.
"Only those who risk going too far, can possibly find out how far one can go...." - T. S. Eliot
Re: Що е то ЧОВЕК ?
Нито един-единствен човек, и най-примитивният негър, дори и идиотът...
Както едно прекрасно изложение може да бъде провалено от края си, това тук е предадено от самото си начало -- въпреки че това, което следва, не е зле.
Един не толкова инатлив човек, само като прочете това дотук и би се отказал да чете глупостите на въпросния расист.
Питието определя съзнанието.
Както едно прекрасно изложение може да бъде провалено от края си, това тук е предадено от самото си начало -- въпреки че това, което следва, не е зле.
Един не толкова инатлив човек, само като прочете това дотук и би се отказал да чете глупостите на въпросния расист.
Питието определя съзнанието.
Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на
в отговор на пишмaн-линrвиcтЪ
#17
Re: Що е то ЧОВЕК ?
да се чуди човек как на "въпросния расист" и нобелова награда са му дали, а
ама споко, преди 80 години малко са държали на political correctness-a. а за нещастие, както предполагам и сам се сещаш, повечето от най-примитивните племена по съвсем случайно стечение на обстоятелствата се оказват черни, демек негри.
---
dream of the rain as it falls upon the leaves
ама споко, преди 80 години малко са държали на political correctness-a. а за нещастие, както предполагам и сам се сещаш, повечето от най-примитивните племена по съвсем случайно стечение на обстоятелствата се оказват черни, демек негри.
---
dream of the rain as it falls upon the leaves
Re: Що е то ЧОВЕК ?
И като са му дали нобелова награда трябва да благоговея, така ли
Човека ти казва в очите, че примитивните негри са прости и имат по-беден душевен живот. Какъв ми ти политикал коректнес, к'ви пет лева.
Ти какво ще ми кажеш за човек, който свързва душевното богатство на едно общество с това колко сложна техника използва...
Питието определя съзнанието.
Човека ти казва в очите, че примитивните негри са прости и имат по-беден душевен живот. Какъв ми ти политикал коректнес, к'ви пет лева.
Ти какво ще ми кажеш за човек, който свързва душевното богатство на едно общество с това колко сложна техника използва...
Питието определя съзнанието.
Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на
в отговор на пишмaн-линrвиcтЪ
#19
Re: Що е то ЧОВЕК ?
не да благоговееш бе.
да се радваш, че току що си разконспирирал гадните шведски расисти от нобеловия комитет, тяхната мама русокоса расистка
---
dream of the rain as it falls upon the leaves
да се радваш, че току що си разконспирирал гадните шведски расисти от нобеловия комитет, тяхната мама русокоса расистка
---
dream of the rain as it falls upon the leaves