Хей!!

Момичета, забелязвам едно отчаяние, умора и разни приказки за отказване от действие. Няма да се поддавате на лоши мисли и на лошото време.
Рано или късно всички ще стигнем до желаното от нас! Само не трябва да се спира борбата. Умора!?! Няма такова нещо. Ще мине време и ще подновите борбата, но времето е ценно! Не трябва да се губи!
Искам да сте силни...като дойдох в клуба лъхаше сила...а напоследък се умърлушихте???
Не може така!!!!

Аха така е ...обаче и аз се предавам ... ако стане стане няма сили за напразни надежди . нямам сили за рев.... нямам сили да гледам как човека до мене се мъчи всеки път след мойта истерия да ме успокоява ....нямам сили ...

Права си! Наистина преди настроението беше съвсем различно - оптимистично, а сега. Ане съм загубила сили още да се боря, но напоследък започнах да си задавам въпроса - А дали все пак ще се случи. А до скоро вярвах. Сега даже започнах да си представям живота си без бебенце, което е много страшно

имаш сили и винаги ще имаш! Само ще отложиш във времето!

И ти май се предаваш

Не, не се предавам, ще се боря. Само че един ужасен страх - почти панически - започна да се промъква в мислите ми...

Не съм уморена, а в последно време имам чувството, че полудявам. Сънувам безумни сънища, разсеяна съм на работа, забравям и не мога да откъсна мисли от това "ще ми дойде ли?". Само тук говоря за това, защото се страхувам да не отегча хората около мен до смърт! А и всички казват "Не мисли а това, когато трябва - ще стане!" - ГАДОСТ!!!Страх ме е, от утрешния ден, защато е 26 и тогава ми идва...

Они, аз съм с теб. И аз чакам да ми дойде около 27-ми. След стимулацията се надявам този месец да успея. Много ще се радвам, че сме заедно. Дори и да не стане...живота е пред нас!
След време паметта сама отхвърля тези мисли.
Преди 4год. се бях побъркала и се отказах от безкрайното ходене по изследвания, доктори . Ето, че сега подемам борбата наново...само че осъзнавам за загубеното време...това са ...48 месеца , които са изпуснати.
Така че горе главата!!

Здравейте,
така ми се иска да кажа, че не се отчайвам!
Всъщност се побърквам.
Първите съзнателно мисли сутрин са ми за меренето на температурата. и като се почне от тогва докато заспя само за това мисля. Гледам графики. Смятам дни. Сравнявам с минали месеци. Уж работя. Уж ям. Уж контактувам. Постаянно ме питат "защо си тъжна?", "Болна ли си?", "Сърдита ли си?" .... а на мен ми иде да изкрещяяяяяя
Сядам някъде сама и си плача.
Ядосвам се на себе си.
Съжалявам за това, че 7 год чаках един мъж да реши, кога ще иска дете. Чаках го да се наскита. Седях и чаках и работех.... и учех.... и накрая дочаках....
Какво дочаках?
Това ,че всички си мислеха, че искаме дете,а не се получава и накрая така и стана. Пробваме от 3-4 месеца и не съм правила изследвания... всичко това ми предстои. Не се страхувам даже за секунда. Готова съм да ги направя на куп всички там неща-хормони, снимки,лапароскопии...всичко.... обаче седя и се питам и какво като ги направя? Това гарантира ли ми детето!?
Защо загубих тези години в чакане? Ако съм знаела да съм използвала времето да се боря. Сега съм на 30. Някой мен били ме чакал толкова?! Ако сега проблема е в мен той ще ми върне ли жеста?!
Обичам си го-това е ясно-няма да чакаш някой ако не е така.....обаче вече не мога да издържам..искам да избягам някъде сама..понякога не ми се иска и кекс в уж дните дето ще стане за да не чакам след това резултата.....
Извинявайте мили момичета, че ви натоварих с тези глупости! Просто утре трябва да ми дойде и го усещам от сега и вече съм решила от другия месец да започнат изследванията и ми е нервно....
Проятна вечер на Вас
И извинявайте отново!

приемате ли още една в клуба?
и аз чакам на 27,11,03 да ми дойде.......стискам палци на да не ни дойде момичета.
Стискам палци за всички!

И аз не че съм се уморила, по-скоро се плаша от това какво е въздействието върху мен..
страх...сънувам хубави неща и като се събудя ми се иска да не съм се събуждала...

Да не говорим и за нежеланието да правя секс..

Поздрави от мен


Love will find a way

Като писах в предния си постинг 26 - имах предвид 26 ден! Въпросният ден е днес!!! Още няма нищо, но е само обед все пак...днес нищо не ме боли, но ме боля снощи...
Ох, дано всичко да е ОК то я месец, момичета!

А температурата как ти е?
Моята е 36,8 . Май не се е получило при мен...

Да си призная не, я меря. Обаче ще се пукна от напрежение. Спомням си как преди няколко месеца, ей така на самия ден, си направих тест и беше отрицателен. Естествено, след 3 часа ми дойде. А миналия месец ми дойде на 26 ден вечерта, така че сега е много рано, обаче нямам болки. Имах предните няколко дни... ох лудницааааа!!!!!

Момичета,
А дали е отказване от дествие ако тичаш, тичаш, тичаш и като се умориш спреш да си поемеш въздух; да презаредиш батериите и после с нови сили почнеш пак да тичаш.
Не сме отчаяни... може би сме... малко...уморени.....
Мисля че е естествено така да се получава. И мен съвсем скоро така ме тресеше СЛЕД менстуалния синдром, че да не ми се изпречи някой на среща.
Изпадам в такива състояния на депресия, свивам се в черупката си, не ми се иска да говоря за това с приятли и познати от страх че ще ме помислят вече за ку-ку. Ставам мрачна и досадна. Притеснявам се да не приличам на развален грамофон – все за едно и също да приказвам. Споделям предимно с вас, защото тук намирам съпричастност и подкрепа. И колкото повече вярвям че този месец е станало, после толкова повече ме боли от разочарованието. Толкова повече съм бясна на целия свят. Понякога си мисля дали да не почна да свиквам с мисълта че мога да живея и без дете?!?
Ама до кога така?
След последната война в къщи, като следствие на моя СЛЕД меснстр. Синдром, направих Бегъл опит да преосмисля своето поведение от последните месеци.
Вече май нямам сили да плача, изплаках си сълзите, нямам сили да се надявам....нямам сили и да се отчайвам..... Нали след дъжд винаги изгрява слънце. Като си поплача ...и после ми олеква...Чувствам се малко ... като .... преродена.
Сега ме е обханал накакъв необясним оптимизъм, примесен с прилична доза незряло въодушевление. Държа се като хлапачка. (а скоро ставам на 32) За момента така ми е добре. Спряла съм се малко от това тичане,поне за месец-два. И сега като не гледам само в Мойта посока, се оглеждам наоколо и виждам света в цялото му многообразие.
Решила съм да пробвам да понаваксам пропусантото – смея се, танцувам, срещам се с приятели. Без да говоря за каквто и да било проблеми, без да кроя планове за бъдещето, без да зяпам по витрините на бебешките магазини и да примирам от умиление.
Сега съм си закачила с ластик усмивката за ушите и гледам да не я свалям. Държа се безгрижно и непукистично. Дано ме държи това настроение поне до нова година..... Че да събера сили за нови битки.
Пък после – пак почвам борбата. Слагам маратонките и .... бегом...

Котаранче, това го разказах най-вече заради теб. Усешам че са те налегнали черни мисли....И когато ти е заседнала буцата в гълрото не мога да ти кажа – просто така усмихни се, горе главата.... може би е хубаво да се оставиш на чувстата си, ... но за малко... В никакъв случай не позволявай те да те завладеят напълно. Ако се налага спри, почини си, поеми си въздух .... и тогава пак с нови сили....
Ще се преборим. Няма няма.

И на мен ще ми дойде около 27-ми,така че ще си правим компания..

И аз като всички вас много, ама много искам детенце, с голямо нетърпение чакам да стане!!! С мъжа ми сме женени от половин година и пробваме от 2 месеца, засега без положителен резултат... Въобще не съм се отчаяла, напротив - изпълнена съм с положителни предчувствия и надежда, но за себе си твърдо съм решила: ако Господ не ме дари с мое дете, да не го приемам фатално, а ако не зачена в близките 1-2 години, вместо да се сдухваме, ще си осиновим бебенце!!! Слава богу, и мъжът ми е на същото мнение - просто не можем да си представим бъдещето и живота си без деца!!! Така че мили момичета и жени във форума, не унивайте, а направете избора, който ще ви направи щастливи!!! Ако от години опитвате и няма резултат, вместо да се примирявате със съдбата си, вземете нещата в свои ръце и си вземете дете!!! Това е моят съвет към всички... Иначе, разбира се, че желая от сърце на всички ви чудото да се случи и на вас... Първото условие е да си внушите спокойствие и вяра, а не да се вманиачавате с броене на дни, мерене на температура, следене на цикъл и т.н. Второто условие е да правите любов с удоволствие, а не само, за да заченете! Имайте и други мечти освен детето! Трето, не се чувствайте лоша, виновна, различна, наказана от Бога!!! Не, вие сте Жена, Човек, добра, смела и благословена!!! Знам, че е трудно, защото, въпреки че опитвам да забременея едва от 2 месеца, моето чакане на бебче продължава вече седма година, в смисъл че аз силно желая дете от 7 години, но мъжът ми доскоро не искаше и се налагаше да го чакам да узрее за идеята... Така че знам колко мъчително е чакането... Освен това осиновяването е решение за всички, които искат, а не могат... При това лично познавам 2 двойки, които след осиновяването на деца, се сдобиха със свои собствени след това!!! Като награда за това, че са приели в дома си и със сърцата си нечии други деца!!! И собствените деца се появиха тогава, когато вече съвсем не ги очакваха... Бяха се сдобили с деца от Дом, вече се чувстваха щастливи родители, не се притесняваха за бъдещето и ето, че изневиделица децата дойдоха... Сега тези родители са двойно щастливи!!! Помислете за това!!! С обич - Деси.