много ми е мъчно

здравейте момичета ,много ми е мъчно напоследък,вече не издържамсега си мисля ,че ако го имаше този клуб преди 10 години никога нямаше да направя аборт по желание,а сега съм наказана да не мога да забременея,а когато успях загубих бебето......кажете ми какво да правя оттук нататък,да продължавам ли да се боря или да се примиря,че никога няма да имам дете?

there is nothing to be affraid of,except of the fear itself.

Здравей, абсолутно трябва да забравиШ думи като- отказвам се, примирявам се и други подобни!!! БориШ се до краи , но спокоино и без паника, аз ве4е 6 години сам омъжена и о6те не съм се отказала да се надиавам!!

Бъди силна !

Горе главата и никакво отказване!!! Има моменти в които е трудно, но преминават.
Успех ти желая!

Почини си за малко и после продължаваш. Няма друг начин, всички сме така.
Хайде, успех!

никакво отказване
трудно е......
но желанието ти е по-силно от трудността и ще я пребориш

Прогони "черните" мисли и спри да се самообвиняваш!Горе главата!
Това, че си загубила желаното дете, не е ли малко наказание? Не се връщай назад и не се питай "...а ако не бях...?"! Гледай напред и сеповече!

Морков, забрави ги тези приказки, ясно?!

Как така ще се примиряваш?
И да не си на 60 години, я?

Тук съм го повтаряла хиляди пъти и сега пак ще го кажа - моят мъж са го чакали 21 години докато се роди!

Стегни се!

И не се отчайвай! Не си втълпявай глупости! Абортът не е престъпление, което се плаща! Иначе нямаше да се раждат деца въобще - сигурна съм, че всяка втора жена е правила аборт по желание. Аз също!
Ще забременееш! Горе главата!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Не се отчайваи изобщо.Моя братовчедка има три аборта и след тях две деца,така че за наказание и дума не може да става.Ако си се изморила почини си известно време и когато най-малко очакваш бебчо ще дойде.Когато ти е тъжно влизай в клуба-ние сме насреща.

Я,горе главата.Точно когато най-малко се надяваш щастието ще дойде.А по въпроса за абортите съм съгласна,че всяка 2 жена има такъв тъжен момент.Гледай напред.Нищо не е загубено преди да се откажеш.Просто за малко си мисли за други неща и ...успех

Мило Морковче, есента много спомага за подобни настроения.
Почини си и не мисли, че пак ще почвате опитите и какво може да стане. Не се самообвинявай за аборта преди 10 години - щом си го направила, значи тогава не си била вътрешно готова за дете .
За кураж - виж историята на Роуз-Мари "Моята борба".
Целувам те.
Зара

Сламени сандали, натежали от полепнала роса...

Благодаря момичета,вече съм по-добре.

there is nothing to be affraid of,except of the fear itself.

Ей сладурано, стягай се!!! Щом е станало веднъж ще стане пак!!! Няма къде да иде... и хич не го мисли, колкото по-малко го мислиш толкова по-лесно ще стане!

Аз 2 дена се тюхках как можах да се разболея точно сега и да се тъпча с антибиотици... когато съм в овулация /имах всички признаци за нея/ и знаеш ли какво... даже не правих Кекс с мъжа си, гадно ми беше като се има предвид че при мен овулация сигурно има 2 пъти на година, но пък всяко зло за добро като почна стимулацията ще чакам близнаци :))) Казвам го не за да се оплаквам и самосъжалявам, а защотото позитивното мислене не требва да те напуска никога!!! Точно когато най-малко очакваш добрата новина ще дойде :) и може да не бъде сама... а последвана от куп приятни събития :)
Стискам палци!


Целунах жабка, а тя била принц!

Аз лично се отказвам. Не мога да се боря със себе си, камо ли с нещо друго.

Но искрено ти желая успех, и повече вяра!
Поздрав!

Човек пише както диша.

Горе главата!
Моето положение е 1 към 1 с твоето..
мразех се за постъпката си..
Трябва да гледаме напред!!
Трябва да си щастлива и да не се предаваш

Love will find a way

Не се укорявай за аборта по желание - отборът на укоряващите се май е 90 % от жените въобще - и аз май малко неправили аборт по желание познавам...

А с отказване или без - съдбата си знае работата ...
като се откажеш ту-ку виж си се успокоила и до половин година си минала в другия клуб... та това отказване може да ти помогне повече от дузината доктори...
не елементаризирам хич - сложни машинки сме и както пише - "ние сме чудно и страшно направени..."

И аз съм се укорявала за аборт по желание и то го правих след раждането на двете ми деца, но животът е сложен и не всичко лесно се обяснява...
а и къде е казано, че всички сме идеални....

Бъди здрава

Бери, и какво значи "аз се отказвам"? Спираш да правиш секс с мъжа си? Не мисля, че има начин да се откажеш...
Ако имаш в предвид отказ от лекари, лекарства и надежди... може, но от надеждите май няма начин да се отървеш...
Както и да е, де.
Ти си знаеш най-добре
Живей си живота пък нали знаеш - ако ти е писано да се удавиш няма да се обесиш

Поздрави!

П.С. Абе твоите котки не правят ли поразии?
Ние вече се разделихме с нашата, защото беше станала абсолютен разбойник, но след като се заключи в банята чашата съвсем преля...
Сега я изпратихме на пансион в къщата на майка ми

Мило Морковче,
Не се самоизтезавай заради една грешка на младостта.Като човек с богат за съжаление опит в абортите /но спонтанни/ и от дистанцията на времето мога да ти кажа следното:Абортът /в първото тримесечие / като медицинска манипулация е една елементарна и рутинна операция , която при условие , че е направена в медицинско заведение /където надявам се , че е направен твоя/ не крие особени рискове за здравето на жената.В случая , много по-силен е психологическия момент.В действителност един аборт винаги остава една отворена рана в душата на всяка жена.Но, . . . това е грешка на младостта , за която не е разумно да се тормозиш.Вероятно си имала причини – не си била готова да ставаш майка , моментът или пък партньорът не са били подходящи, случайна грешка или др.
Помисли си, трябва ли да се раждат деца , когато не можеш или не си готова да им осигуриш елементарни условия за отглеждане и развитие и биха имали нещастно детство . . . . Майчинството е отговорна работа и е необходима нагласа , средства , добра атмосфера и много любов.Малко ли са нещастните деца на този свят ? Затова се успокой , помъчи се да загърбиш този минал факт от биографията ти и да продължиш напред.Стабилната психическа основа е 50% гаранция за успех.Останалото е 45% воля и борбеност и 5%-късмет!Пожелавам всичките 100% като коледен подарък на теб и всички момичета от клуба.

ако ти е писано да се удавиш няма да се обесиш
това ми хареса.....

Котките ми.... Не ме питай. Малкия не се понася с мъжа ми , откакто е тука, и са нон стоп разправии Но аз упорито тропам с крак, и не си давам животното на никого! Много го обичам. Въпреки, че в момента врещи

Как се е заключила в банята???
И още нещо, като вземеш животно за гледане, не може току така да го махнеш, то си е като детенце, иска си твоите грижи. Моя малкият, без мен не може.

Човек пише както диша.

това не ми хареса най-малко от твоята уста ( клавиатура в случая ).
Откъде накъде ще се отказваш????? И защо? Много те моля !
Едно е да кажеш, че ще си дадеш почивка, друго е да го дадеш нацяло на уволнение. Нали щяхме да се сватосваме след време? И от това ли ще се откажеш? ААААААААА ... несериозница такава
Вземи малко въздух - иди на една почивка за няколко дни и после я почваме сериозно! Хубавите работи знаеш кога стават

Аз съм 100% сигурна за теб
Целувки