ПОМОЩ!!!!!!!!

ПОМОЩ!!!
Имам проблем....голям проблем....от около 2 години храната управлява живота ми......вече нямам желание за нищо...чувствам се толкова слаба и зависима..не знам към кого да се обърна........
всичко започна преди две години..преди това бях нормално момиче, което не беше чувало нищо за диети и калории, тежеше 50кг и почти се харесваше......и в един "прекрасен" летен ден се разболях от хепатит-А........в резултат на което отслабнах около 10кг...след като излязох от болницата трябваше да пазя 6-месечна диета,която спазвах дори прекалено стриктно........постепенно започнах да наддавам и когато стигнах до 47кг реших, че не трябва да качвам повече...и започнах постепенно да ограничавам храненето....6-месечната ми диета свърши, а аз продължих да ям все по-малко и все по-некалорични и немазни храни....станах нервна...месечния ми цикъл почти не се вясваше...и до следващото лято бях станала 39кг...тогава вече наистина реших, че имам проблем и трябва да започна да се храня....в началото не се получаваше...не наддавах, а и подсъзнателно не го и исках....докато накрая започнах наистина да ям.....по-калорично,...а накрая взех да ям и прекалено....ЗА 4 месеца бях достигнала отново 50кг......това беше миналата НовА година.......и тогава стана наистина зле.......продължих да качвам......после започнах диети, за да свалям илограми.......и от няколко месеца се въртя в един затворен кръг.....или се тъпча ненормално...или карам на една ябълка или на нищо на ден + прекалено много спорт........започнах да взимам и слабителни.....опитвам се да повръщам../слава богу не се получава/.........съзнавам колко много си вредя..но се чуствам толкова безпомощна......докосна ли се до храна...започвам да се тъпча....единствения начин да не го правя..е като гладувам.........и в двата случая се чуствам отвратително...лицето ми ужасно подпухва от цялото това тъпчене........косата ми пада повече от нормалното...много лесно се разболявам....а психиката ми е тотално срината....търся си причини да не ходя на училище......сякаш съм попаднала в някакъв ад, от който не мога да се измъкна....постоянно седя затворена в къщи.....един ден съм 50кг.....след седмица 56кг........а отсрани изглеждам нормална...повечето хора не знаят за проблемите ми, въпреки че понякога се чудят защо никога не си купувам закуски или не си поръчвам нищо в кафето.....Искам просто да се събудя!!Искам никога да не бях научавала кои храни са вредни и полезни..калорични или некалорични...искам никога да не бях пазила диети...искам просто да бъда едно нормално 16 годишно момиче........много ли е ............!?.... :(((

zdravei! minala sam prez po4ti sashtoto neshto no v malko po normalni granici,dori ne sam sigurna che napalno sam go preodolqla. Stavam na 17 sled 2 dena taka che idealno razbiram kakvo e da si tolkova mlad i da si tolkova stranen za okolnite.I az nikoga ne si kupuvam zakuska ne piq kafe i ne pusha i izobshto vsi4ko,koeto drugite pravqt.V4era kazah na edna priqtelka che ot 1 mesec ne sam qla zahar pod vsqkakva forma i che ot polovin godina samo nqkolko pati sam qla sladko (osven med) i tq dosta se uchudi.Prosto nikoi ne obrashta vnimanie na hranata,za vsi4ki e kato neobhodimost. Az reshih che za men e neshto pove4e,oba4e se vmaniachih.Predpolagam che i s teb e stanalo sashtoto.Ako iskash registrirai se i mi pusni belejka .Mojesh i da pishesh na [email protected]
4ao i uspeh!

FrEe y0uR MinD

Здравей Илейн!Първо те поздравявам за това,че сама пред себе си си признала,че имаш проблем.Наистина това е важна крачка в твоя път към успеха.Не си единственото момиче,което се лута между двете крайности-анорексия и булимия.Самата аз имам такава близка,роднина,на която в момента се опитвам да помогна/ровя в нета,търся съвети от препатили/.
Самата аз бих те посъветвала като начало да се успокоиш,да си кажеш,че от утре Илейн става нов човек и да намериш някой,който ще те подкрепя и насърчава.Ако нямаш такава приятелка,като за начало,аз мога да ти давам кураж.Имаш възможността да се регистрираш и да ми оставяш бележки.Другото е да си отговориш ня въпроса какво те кара да преяждаш-скука,опит да забравиш някои проблеми,разочарование.По моята роднина съм забелязала,че тя започва да се тъпче,когато има проблем/например в училище/.Когато е спокийна се храни нормално.На трето място-не се храни сама,яж в присъствието на родителите ти или кани приятели на гости.Моята близка казва,че преяжда ,когато е сама.Като съм си у дома или когато се храни с родителите ми-яде нормално.Не на последно място,но трябва да си мотивирана да успееш,кажи си,че няма да позволиш на тази гадна болест да те сломи психически и физически.Ако видиш,че ти е все по-трудно да се контролираш,може би е най-добре и да потърсиш консулт с психотерапевт.Винаги зад анорексия и булимия се крият дълбоки дупевни рани,може би нешо,което в миналото те е засегнало,но не си го признала пред себе си.Сега може да изживяваш това разочарование.И все пак,за да не звуча назидателно-намери си гадже,някой,който да те обича и цени,повярвай ми ,тогава храната ще е последното нещо,което ще те вълнува.
Дано поне малко да съм ти била полезна.
Желая ти кураж и запомни,дори да загубиш една битка,не значи,че си загубила цялата война!

zdravei, sujaliavam che imash takuv problem i nai-hubavite i veseli godini ot jivota ti se propiliavat v mislene za iadene/neiadene. Az ne sum chela mnogo po vuprosa za bulimia i anoreksia, no mislia che tova sa sledstvia na niakakuv psihologicheski problem.. Dano da imash niakoi blizuk chovek, s kogoto da pogovorish. Mislia che ako iskash da se opravish naistina i da imash normalen jivot e nai-dobre ad se oburnesh kum psiholog. Sigurno si suglasna che dali si 5 kg poveche ot 50 kg ne e tolkova vajno za da budesh shtastliva, da imash priateli, kupon i tn.... Sigurna sum che tova se lekuva, taka kakto se lekuvat problemi kato depresiata naprimer, prosto triabva da potursish pomosht ot niakoi, a ne da si sedish i da se muchish oshte. Roditelite ti ne vijdat li che imash problem? Ako te ne ti pomagat deistvai sama-nameri doktor, ako edin ne ti pomogne tursi drug-tezi neshta se opraviat i ti imash pravo na normalen jivot.

За съжаление не можеш да промениш миналото. Виж, бъдещето е друга работа. Наистина потърси психотерапевт, сама ще ти е трудно - и с терапия пак ще е трудно, но доста по-възможно. Освен това е много, много успокояващо да можеш да споделяш с някого тези проблеми.
Ако говориш английски език, регистрирай се, за да ти оставя бележка, имам нещо предвид. Ако, естествено, ти се говори.

..благодаря за съветите....
наистина обещавам да опитам....
само че това с психотерапевтът не става....опитах,отидох и се убедих,че това няма да ми помогне.....стоях 50 минути пред една непозната, с която ми беше изключително трудно да споделям въобще нещо за себе си....и в крайна сметка не ми каза нищо ново..нищо, което да не знам....и накрая ми взе 30лв...
вие например мисля , че ми помогнахте много повече,отколкото тя.....

...а родителите ми ..разбира се са загрижени...но не осъзнават колко сериозен е станал проблемът ми..../майка ми дори реагира много негативно като разбра, че съм решила да отида на психотерапевт/.....за тях просто се държа глупаво като се тъпча така...и трябва да си наложа да ям нормално....смятат, че аз единствено сама мога да си помогна и те няма какво да направят/което си е донякъде така/.....проблемът е, че не се справям :(

Istina e che za da ozdraveesh ot niakakva bolest, triabva da imash doveria na lekaria...
moje da se posuvetvash i v club "psihologia" - moje da ti dadat niakoi po polezen suvet..

I pri men e taka s roditelite.Kato me vidqt da se tap4a nishto ne mi kazvat.Za tqh tova si e obiknovena ve4erq,prosto ne razbirat che na men mi e nujna mn po malko hrana.Prosto ne mogat da osaznaqt che ima problem,za tqh vsi4ko e vapros na volq.Kazvam si nqma da qm sladko i ne qm kazvam si spiram da qm vednaga i spiram.I tova e.Ne che ne sa pravi ,no ponqkoga volqta se nujdae i ot malko podkrepa.Vinagi kogato qm pove4e otlkolkoto sam predvidila mi stava super kofti i sam strashno kisela.Edinstveno togava te se useshtat che neshto ne e nared...Nakarai gi da razberat che ne si shtastliva kato se hranish po tozi nachin.Pri men pomaga.Predi prosto se opitvah da skrivam tova ot tqh bqh si vesela postoqnno i se praveh che nishto ne e stanalo.Oba4e otskoro gledam dosta da se kontroliram i zatova kogato se natap4a ili kato izlqza po magazinite i resha che s nqkoq dreha izglejdam debela se depresiram i cql den sam tajna.Prosto ne prikrivam emociite si i mislq che taka gi nakarah da me podkrepqt pove4e.Ne znam kak e pri teb no ti pojelavam da prevazmognesh tozi problem i da badesh happy.Ako ima nqkoi koito mn da te obi4a sashto e po lesno
let love lead the way
4ao!

FrEe y0uR MinD

Виж при мен нещата не стоят точно така с родителите.........
познавам твойто състояние,защото съм го преживяла...само че при мен не е просто много ядене отвреме на време....мойто е всекидневно тъпчене до припадък.....просто през повечето време сам сама и те просто не разбират какво количество храна поглъщам и смятат, че преувеличавам........а когато ме виждат ми правят забележка и ми казват да престана да ям...а аз просто се чуствам така сякаш не мога да спра...знам, че всичко е в главата ми..но....
......не сън скрила от околните чувствата си...не мога да се преструвам на щастлива....
напоследък съм станала ужасно нервна и депресирана и въобще нищо, което преди ме радваше сега не ме прави щастлива....но не знам...може би мислят, че е от възрастта.....и те си имат проблеми и грижи и нямат толкова време за мен....все пак вече не съм малко дете...е понякога наистина са загрижени..но май просто не знаят какво да правят...

илейн, мога да ти помогна. zа6тото аz бях там и zнам 4е там не е хубаво....това което прави6 се нари4а COE....но има пъти6та навън. пи6и ми на oxy@cult.bg

знаеш ли... знам какво ти е. "разхождала" съм се между 77 и 52 кг. (на ръст 1.68). сега съм на 32год и се задържах между 55 и 60, харесвам се. но си давам сметка, че половината ми живот е минал (ако не и повече) в постоянно мислене за храната. което е ужасно!!!!

мисля, че основният проблем с храната е, че не можем без нея, не можем да не се храним, а когато започнем да прекаляваме, веднага качваме. не е като цигарите- спираш ги и край!

сигурно ще уморя всички тук с клишето "ядем за да живеем, а не живеем, за да ядем"- но това изречение съдрържа отговора.

бих те посъветвала следното: зачеркни определени храни от менюто си. направи си списък какво няма да ядеш- тестени и захарни продукти, напр., консерви, колбаси, пържени... всичко което се води нездравословно.

и тогава пробвай да се тъпчиш. дори да успееш в началото, скоро ще ти омръзне поради ограничеността на вкусовете. а и няма да качиш много. ще усетиш наистина храната като храна, а не дразнител.

така си мисял аз. това беше моята тайна, която ме накара да възприема храненето като необходимост на тялото, а не безкраен пир.

и когато се храниш, се концетрирай върху това колко хубава е дадената храна за тялото ти- намери си някъде инфо колко полезни са храните които ядеш. докато ръбаш моркова, напр. си мисли как каротинът ще направи косата ти по-здрава:)))

обичай тялото си, не го мъчи, а се грижи за него. направи това своята нова мисия, а не просто да мислиш за поредната диета.

и последно: забрави за кантара за известно време, той стресира допълнително. мисли как се чувстваш. и общувай повече с хора, не се концентрирай върху себе си.

reality bites