Помощ!!!!!!!СПЕШНО

Моля ви!Помогнете ми!
синът ми е на 2г. и 1м. За най- малкото нещо пищи, реве, крещи... тръшка се. Когато сме у дома го заВЕЖДАМ В СТАЯТА му и му казвам да дойде, когато прецени, че се е успокоил. това помага. Но когато сме навън е СТРАШНО! тръшка се по локвите, по земята - днес едвам се прибрах с него от пазар, защото искаше да го нося, а не можех. Няколко пъти са ни гонили с него от заведения заради писъците му. Страх ме е да заведа където и да е било.
НЕ си мислете, че не съм опитвала с добро, с обяснения- пришка ми излезе на езика. Не вярвам да съм го раглезила, защото най- целенасочено не му угаждам. Купувам нещата, които иска когато аз реша и дори и да съм решила да му купя нещо, ако ми го поиска в магазина, не му го купувам, за не свикне така- че започне ли да писка и из магазините..... По- късно може да го купя, но след 2-3 дена и без него. понякога даже не мога да разбера причината за писъците му.

Моля ви помогнете. понякога не издържам и става доста зла с него, а после ми е едно гаднооо...

и аз имам подобен проблем, но нашия постоянно хленчи и се тръшка в къщи, навън не е така ,но у нас е невъзможен. Трябва постоянно да му се угажда иначе става страшно - цвърчи хленчи, дори си блъска главата в пода. Надявах се че с времето ще му мине, но проблема изглежда се задълбочава. Ние също се стараем да не го глезим, а той все по-лигав става. Вечер като се прибера ако не му нося шоколад започва да ме бие и да истеризира, кво става с това дете и аз немога да си представя, а най страшно е като ми кипне и на мене и отнесе шамарите....жената се кара с мене, аз се нервирам още повече..абе ужас

Кофти, кофти ама гот!

Мисля, че това е от възрастта, защото мойта дъщеря е на 3г. и 7м. и тя премина през един доста тежък за мене период. Тя никога не се е тръшкала/никога не е късно/, но за сметка на това пък сипеше обиди по всички нас. И аз пробвах всякакви варианти, но не стана. Мина един период от време и тя сама спря.

Преди да имам собствено дете, когато видех някое да се тръшка така на улицата и да реве, го смятах за разглезено и невъзпитано. Не можех да разбера как родителите му не могат да се справят с него, а и бях против шамарите. Каква ирония- какво ли си мислят хората, когато минат покрай нас???

Ех, тези които имат деца, вероятно те разбират много добре - едва ли има такова ангелче небесно, което да не е минало през този кофти период.
Синът ми е вече почти на четири години, вече рядко се случва да капризничи на улицата, но все пак - изненадва ме понякога с нежеланието си например да върви в определена посока и тогава се започва - тръшкане, влачене по земята и т.н. Ех, не е лесно... Това, което знам обаче е, че ако се наостря срещу него и реагирам първосигнално с повишен тон, ще получа още по-упорита и инатлива реакция от негова страна. Така де - кой обича да му се крещи насреща и да му заповядват?

Така че - дълбоко поемане на въздух, броя до три и започвам да обяснявам с възможно най-спокоен тон. Ех, понякога този метод "сработва" веднага, понякога не...

Да си призная - когато веднъж отказваше да пие сиропа за кашлица и на два пъти ми блъсна ръката така, че го разлях, не се сдържах и му ударих лек шамар. И - ефектът беше поразителен, веднага си изпи сиропа и в следващите дни въобще не се инатеше по този повод. Аз реших, че това оправя нещата и като започнах да използвам шамарът като средство за убеждение и в други случаи /явно съм била в някакъв нервен период/, той въобще загуби полезното си действие, така че - в крайна сметка - съвсем се отказах от него.

Едва ли има универсална рецепта за справяне с ината на двегодишните. Тъкмо налучкаме правилния ключ за справяне с конкретната ситуация и радостно го "вадим" при следващ подобен повод - а то какво излиза - детето подменило "ключалката" и трябва да търсим пак ново решение.

Ех, да са ни живи и здрави децата - би трябвало да се справим някак си (в края на краищата и ние сме били същите...).

Не е ли прекалено нервно детето?
Мисля, че колкото повече му се караш, толкова повече ще задълбочиш нещата.
Давай го по-спокойно, казвай му че е прекрасно дете, което не вика и не крещи, че се справя чудесно, че го обичаш. Нормално е да побеснееш от поведението му, но той просто не вижда нещата по този начин и не е достатъчно зрял за да разбере гнева ти.

това за ключа към проблемите и ключалката на реакцията
но как да разбере човек кога какъв ключ да използва

Кофти, кофти ама гот!

Няма панацея за този синдром. Децата според мен са на периоди ту са много добрички ту пък им идва едно самочувствие и почват да се инатят и да се доказват. Моето дете скоро ще стане на 4 години и досега се гоним с лекарствата. Все трябва нещо да измислям да се убеждаваме и да се тормозим взаимно. Когато ходим на разходка и почне да се тръшка пускам и ръката (щото ние ходим за ръчичка, че все се спъва) и казвам, че я зарязвам сама да се прибира и уж се разбързвам да си ходя. Помага. Ако в заведение започне да крещи, че иска не това, а това - плащам, хващам я и я водя в къщи и поне седмица само подминаваме кафетата. Пляскането не помага, поне при нас, затова не го използвам.
А, бе зареди се с търпение, ще го израсте този период.

с лошия и добрия Симчо, които в същност са един и същ вагабонтин, имаше ефект 2-3 пъти и вече не ми обръща внимание ка то му обяснявам че искам добрия Симчо до си играе с мене а не лошия

Кофти, кофти ама гот!

Oh i az izkarah neshto podobno niakolko mesetsa s moia sin, sega pak reve ama po malko.... ustanovih che moite nervi, oshte poveche vlojavat neshtata... sega malko poveche go zalisvam, prishka hvanah na ezika da prikazvam i da zalugvam no vurshi rabota poniakoga. Osven tova zabeliazvam che se chuvstva veche po-goliam i mnogo dovolen, kogato go hvalish za dobre svurshena rabota. Mislia che kokoto porastva tolkova po-normalen shte stava.
Pri men beshe oshte po-shokitashto tova povedenie, tui kato imam po-goliama dushteria. koiato nikoga ne se e durjala taka ( da se e trushnala na neshto niakolko puti ne poveche)
I az si misleh che roditelite neshto sa si vinovni kato detsata im se durjat taka grozno i bezobrazno:)))

Болна тема
Току що се прибрахме от разходка с гръм и трясък. Квартала оглушихме Малкият е на година и 7 месеца и е доста добро и послушно дете. Но науми ли си нещо и ако не стане на неговото, ела да видиш...
В къщи рядко се случва, обикновенно там не капризничи. Но навън...Науми ли си да тръгне в една посока различна от тази в която вървим, или пък да трябва да се прибираме, а той да не желае..настава ад. То са писъци, крясъци, истерии, тръшкания. Влачи се по земята, рита....Положението е извън всякакъв контрол.
И ако в къщи му се случи подобно нещо, то тактиката ми е ясна - оставям го да се тръшка и се правя, че не го забелязвам. Но навън не става просто да го оставя да се търкаля на земята или пък да го оставя да хукне към улицата, нали?
Отчайвам се в такива случаи.
И аз едно време като видех така тръшкащо се дете и много се възмущавах. Чудех се тия родители как да го допуснали. Но ето, че......

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Повечето деца минават през такъв период...осъзнавайки се като отделна личност, със собствено мнение и възможности...
Дъщеря ми е на 2,4 и все по рядко ни се случват подобни изпълнения...
хм...това дето целенасочено не му угаждаш аз не го разбирам. Иска детето вафла и я получава след 3 дена. Че тогава може да не му се яде!
И на мен ако ми отказват така и аз ще се затръшкам! Честно!
Не е лесно, но наистина трябват здрави нерви и търпение. За да има в един прекрасен миг взаимно уважение....
Говорене му е майката!

Четох в "Изкуството да бъдеш родител" /за която получих тук препоръки/, че това е нещо като "първи пубертет" - и мога да кажа, че съм съгласна с такова заключение. Преживяхме абсолютно същото като описаните ситуации, от около 2.3 до 3 години. Сега е слънчево и спокойно дете, щастлива. Вече си мислех, че съм родила хронично мрънкало и "ревало", недоумявах как останалите могат да са така щастливи, да прегръщат децата и да играят с тях, без да има всяка секунда претенция и реване............УЖАС!

интуиция... Аз като имам вдъхновение, винаги налучквам бързо верния тон и "рецепта", нещата вървят от леко по-леко... Ама най-важното е на мен да ми е добре в момента, ако съм нервна или неспокойна поради други причини, и с детето не мога да се справя, само се ядосваме взаимно...

значи още 5 месеца докато стане на 3 така ли?, поне ще се надявам

Кофти, кофти ама гот!

абе да, и аз така се утешавам и на нас ни остават още 5 месеца до заветните 3 годинки, ама като ги чета тук, че и 4-годишните понякога истеризират, явно няма пълно спасение...
и тоя ранен "първи пубертет" ... миналата година по същото време пак беше така (на 1г.7м.) и аз реших, че ей го, сега свършва и повече проблеми няма. Тази есен - с нова сила Забелязал ли си, че имат един такъв нюанс в гласа (рева), дето като го чуеш просто си знаеш каква "мирна и спокойна вечер" ви чака Обаче има и дни, в които просто е невероятно слънчице, и същите моменти, на които се е дразнил предишната вечер, ги понася съвсем спокойно... За щастие, тези дни почват да стават все повече, ето сега сме заформили една серия от неделя насам без нито едно тръшкане, каране и единственият рев беше защото си е ожулил коляното, дали не му се вижда края вече

Ние пък никога не сме минавали през такива периоди. Аз просто не мога да си представя какво е да ми се тръшне дете. Това е абс. изключено. Дъщеря ми винаги е била лесна, но брат й беше по-специален. Мисля, че два пъти се опита да се тръшне на земята. Беше и двата пъти в къщи. Още при началния старт кацна наказан и откара така доста време. Това може и да са били единствените пъти, кгато го е наказвал баща му, защото обикновено наказанията са в моя периметър на действие. Още тогава му стана ясно, че ползата от тръшкането е точно никаква и беше дотук. Сега не си спомням кога точно е било, но ходеше още на ясли, може да е било малко след годинката. Та аз и до ден-днешен се чудя на тръшкащи се деца и безпомощни родители. Все някога се е започнало и пак тогава е трябвало да се спре.

ПС. Племенника ми е на 4.6 и все още се тръшка и реве с часове за разни глупости. Последното му изпълнение е траяло 4 (ЧЕТИРИ) часа. Та ако разчитате на възрастовата граница от 4 години - лошо...
И само да кажа, че при мен и през акъла не би му минало да се тръшка и НИКОГА не го е правил.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Хи-хи...мисля, че е време да отделиш малко време в полза народу/нас де:-)))/ и да спишеш някакъв наръчник....със снимков материал ако може:-)))) Честно! Все твърдиш, че си строга...и аз все не ти вярвам....дай да видя!

Ти пък сега! Защо не ми вярваш?

Ами нямам снимка на наказано дете. Или да пусна една снимка тук и отдолу да напиша "Наталия как НЕ гледа "Красавицата и звяра" (примерно).

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Ама аз също съм строга. И тя усеща това. Ужасът настъпва, когато има публика. Недай си боже - баба. Напоследък и баща й се явява само в ролята на публика и това е много гадно, защото само аз съм "лоша". Но това, което някой беше написал тук, че след едно шляпване просто "се събуждат" е абсолютно вярно. Не е въпроса да го отнесеш или да го сплескаш от бой, както някой ужасЕн би си помислил. Някой път млъква още при погледа, от който става ясно, че вече е преминала една граница и настъпва в друга територия, че е прекалила. Но когато това не е достатъчно и се наложи "пляс" по дупето, ако има публика, го превръща в трагедия. Ако съм сама, просто не й обръщам внимание или спокойно я моля да си отиде в стаята, за да не ми надува главата и толкова.
В книгата пишеше, че те изследват границите, имат нужда да има някакви граници и ако самите чувстват, че ги преминават, не се чувстват добре, нестабилни са, ако няма кой да ги "върне", да отбележи чертата. Мисля, че това е разумно обяснение. Въпросът е в оптималния начин, по който да го постигнеш. Аз не успявам често, признавам си.