Присъда: Живот доживотно

Понякога си мисля как фактически всички сме осъдени да живеем докато умрем. Без право на помилване. Без отпуск. Докрай. Не че не харесвам живота. Той е ми е даден без да ме питат искам ли го или не. Харесвам го защото е единственото което имам. Би било глупаво да се откажа от него както хора често се отказват от нещо което не разбират. Някои опитват странични вратички - религия наркотици вяра в нещо си. Но без успех бих казал. Каквото и да правят където и да го правят ги връщат пак обратно да доизживеят присъдата си. Наложена неизвестно от кого и защо. Като във книга на Кафка. Няма към кого да се обърнеш няма на кого да подадеш жалба. Каква възможност остава? Ами да заобичаш затвора си. Иначе си готов за лудница или за близка среща от първи вид с червеите. И го обикваш. намираш хубавите му страни. Оцветяваш го. Опитваш се да приемеш че щом си тук значи има за какво. Търсиш път между невидите стени на битието си. Някои успяват други по-малко трети хич. Логично и закономерно. Може би само в сънищата си свободен. Но дали? Дали просто те не те пренасят от един затвор в друг? Въпроси въпроси въпроси...В един момент решаваш че си разбрал нещо. И почти веднага установяваш че това е заблуда. Нито боговете нито дяволите ти идват на помощ. Никой не иска душата ти. Избираш да издълбаеш на невидимите стени картини музика книги. Всичко се запазва но и изчезва. Озадачен си. И лека полека стигаш да извода че си тук за да умреш когато присъдата ти изтече. А след това? Никой не е писал за да каже. Остава единствено да приемаш присъдата с усмивка. Нима трябва целият ти живот да е плач и страдание? Някой ден може би и ще разбереш истината. Може и да не я разбереш защото такава просто да няма. Природата не дава обяснения. Тъмничаря ти също. И продължаваш да живееш и да отбелязваш на календара всики изминал ден като намаляване на присъдата ти. До нулевата точка когато вече ще ти е все едно. С тайната надежда че някой някога може и да прочете писаното по стените на килията ти и да намери пътя навън. Усмихваш се и се заравяш в битието. И завиждаш на тези които мислят че управляват себе си или света. Усмивки усмивки усмивки

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Ами прасето в кочината има предназначение. Човекът също има подобно предназначение.
Но не е вярно че никой не ти дава обяснения. Можеш да получиш обяснения ако искаш и ако осъзнаваш затвора и силите които управляват живота и смъртта.
Ти всичко си налучкала общо взето. За сънищата и за затвора. Може пък това да не е случайно, щото за какво му е на един затворник да знае толкова много.

Това ми напомни на един всеизвестен спор:кое е сънят и кое реалността?Откъде си сигурен че спейки ти сънуваш...може да живееш.

А аз вече взех да си затварям очите....много въпроси се лутат в главата ми.Изчаквам...може би до изпълнението на присъдата ще чакам.Търпелива съм.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Война и Мир - граф Болконски А търпението е хубаво нещо. Някога първата ми сигнатура тук беше - Stay in the darkness wait and you will catch what you want А ти си умно момиче и умееш да чакаш

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Умна съм но не по-умна от теб...
Живота за мен е една огромна надпревара с много спирки .Отношенията ми с хората са множество лабиринти и никога сякаш не се пресичат.И надпреварата и чакането за мен са еквивалентни.Отношенията ми с хората- те ми дават хъс да продължа.И сънищата...

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Осъзнаването на нищожността на живота като част от вечността (която душата не може да приеме, че няма да впише в биографията си) отменя притесненията ти.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

Красота в исказването ти е близостта до истината. Истината е красива според моя вкус. И грозна според друг.
Красотата искам да ти кажа в случая означава че истина има. Не че лесно се разбира логиката. Но афекта не помага да прозреш реалността = истината.
И още нещо - всички живеем в килиите си. Аз обаче разучавам тази реалност. И не пиша по стените. Търся изхода от килията, но не онзи, който ми е осигурен още с раждането ми .
За някои неща просто трябва да имаш надежда за успех. Въпреки всичко. А когато се отнася до сложните елементи на живота и нашите опити да го разберем, мястото на ума е най-отпред в тази битка. И там неизвестните са страшно много. Искам накратко да те уверя, че изхода от битката е определено неизвестен. И ако си мислиш да се предаваш, проблема ти е личен. Предимството на бунтарите е че откриват изходи. Недостатъка им е тежката съдба в повечето случаи. Въпрос на избор. Който го е страх от мечки, не ходи в гората за гъби ...
Перспективата да си седя на дупето в очакване на сетния си час изобщо не ме привлича. Затова изучавам "матрицата"/реалността.
И не смятам че съм в затвор. По-скоро се нося по течението и се опитвам да плувам. Може би безсмислено и обречено е това движение, но не си го давам - мое си е то.


И още нещо - относно смисъла на живота ни. Реалността около теб е просто инструмент за общуване с други хора. Помисли за това. Човека срещу теб е може би единствения смисъл да мърдаш въобще... и да не умираш веднага.
Вселената която познаваме съдържа нещо много особено - това са другите като нас в нея. Обърни внимание на тях. Затвор ли ще го наречеш или реалност - ти имаш шанс да разсъждаваш и извършваш промени в матрицата. Или просто да си седиш на дупето до сетния си час...

Аз съм стар затворник.
И помярник даже - преди тва.
Управлявам си килията сам.
Успявам даже да си я избирам.
За ресоциялизиране има излизане 3-4 пъти в годината.
Кво повече искаш?

окарината е на грънци - още въпроси?

Хубаво написано. Най- ми хареса края с усмивките

Не върви сега да ти разправям, че Отговора е 42. Този път съм за усмивките.

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

Хубаво. Но дъха на обреченост. Особено с усмивките накрая... Хубави са и те, но са малко като слънце в черно небе, като слънце без светлина. Съгласна съм с написаното. Какво друго да правим, освен да се усмихваме?
Животът е философия и цинизъм. Друго май... - здраве. :-)

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

ето ена притча: Имало ено време един цар, който всяка нощ сънувал че е супер бедняк и колосално гладувал и студувал. И така по цели нощи. Като се субуждал сутринта, царедворците се втурвали да го успокояват, да му казват че това е било само сън, че той бил цар и си имал всичко. Ама той си казвал - "Като съм там си мисля че тука не съществува и само сънувам че съм цар, а пък тука обратното. Кое всъщност е верното?!?!?"

сме пленници на самите себе си.

Извън килията на живота-Аз не съществуваме. За себе си съществуваме, ако пък се питаме дали е така - хептен ни има:) А за другите - няма как да знаеш, дори не знаеш дали те не са просто плод на твоето въображение. Всичко е в главите ни. Всичко съществува посредством мислите и идеите ни, за нас.

Много ми се иска да си взема отпуска. Да спра. Да си поема дъх.Да помисля, накъде да продължа. Но не може. Лентата под теб се върти. Спреш ли - падаш, завинаги е.

Уви.

П.С. Всяка прилика с "Матрицата" е случайна. Все пак да отчетем факта, че идеята и съвсем не е нова.

just nonsense

Всяко нещо си има плюсове и минуси. Да си обречен означава че си свободен. Правиш каквото искаш защото знаеш какъв ще е края. Да си тъжен значи да си весел. Не си заслепен от чуства и виждаш кое и как е. Въпрос на възможност да завъртиш гледната точка. И много още в този вид. Затова ми харесва толкова 1984. Особенно края - на времето я четох за първи път на руски. "Он любил Большого Брата..." А усмивката е нещо което е невероятно изразително за някакви си 15 мускула. Само че понякога се усмихваме и наум

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

кафка не съм го и помирисвал
това мисля си е те са е голям плюс шото не си задавам подобни въпроси
мисля живота да го живея
и може би ша мина и без тия фундаментални запитвания и отговори

Измислила съм си начин, по който да правя от всеки един ден хубав ден. Звучи лесно. Сутрин рано като съм готова вече да изляза от къщи, се усмихвам и си казвам - "Днес е хубав ден." И наистина става хубав. Една сутрин го казах на глас и в офиса. Питаха ме - "Защо днес да е хубав ден?" - "Защото така го искам" - викам им.
В болшинството от случаите това работи, особено ако постигнеш вътрешната нагласа :-)

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

"... да прозреш реалността = истината.

Уелски, истината е патерица, която някои хора са избрали да се подпират на нея, куцукайки напред. Също както лъжата, за други хора. Или престъплението или каквото си избереш за подпиране.

Въпросът е, какво да избереш и как да го съчетаеш така, че отивайки напред към края, да ти е максимум удобно, според собствените ти възможности. Много е лично!

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

Написах нещо много дълго тази сутрин.. и го мръцнах от другия клуб.

Беше в реда на мисли, останали ми от онзи проект за имиджмейкинг на България. Тогава ти ми прати диска и разреши да ползвам снимките.
Не съм открила да си правил поправки по онези 800 парчета, дето ползвах. Ако беше така щяха да са невъзможни за употреба.

От октомври се обсъжда дали да се поднови проекта, този път на частна база.
Дотук съм с един крак навън, макар времето никога да не е било по-точно ДА си вътре.
Причината е че загубих интерес към каузата и не вярвам в инвестирането на талант.

Брошурата е в златния фонд на постигнатото, от една страна - в избор на перспективи, от друга -в използвани средства. Оценката не е моя, а на про.
Имиджмейкинг на страна, още повече толкова непозната, е най-трудната тема изобщо някога разработвана от екип в школото.

В понеделник трябва да обявя решението си.
Драмата е голяма.
Как да сложа името си под нещо, в което не вярвам ?
Да ревизирам идеята до грим - не би, дизайн е равно на честност.
Пожелай на България да се върне в онова място, дето първоначално й е било отредено в мислите ми.

Оттук - приятен уикенд.
Никакъв ретуш не променя лайната в главата.
За това софтуер не ще бъде изнамерен.





[линк]

По ония парчета поправки няма.

Как да сложа името си под нещо, в което не вярвам ?
Не го слагаш!

Пожелай на България да се върне в онова място, дето първоначално й е било отредено в мислите ми.
Тия работи с пожелания не стават.

Колкото повече знаеш, виждаш колко повече не знаеш

А сега какво ползваш да поправяш ?
Софта дето идва с камерата или нещо от Адоб ?





[линк]