за приемането

ако ви се говори пак за основните понятия.
да приемаш себе си,другите,света,живота,де що има да се приема.
ясно е,че заместването на грозната илюзия с красива не е точно приемане.
та какво е приемането?как става?нужно ли е и има ли почва у нас,или друго да сеем?ако друго,какво?неприемане?

Да пестим тока!

Аз си мислех нещо подобно снощи в трамвая... дали не е ”да предадеш властта”? Егото иска пълен контрол, в мен има нещо, което иска пълен контрол... винаги и на всяка цена... Тогава не може да има приемане, защото нещо трябва да бъде потиснато, изгонено, пренебрегнато за сметка на властта. Вярваш ли в абсолюти? Аз вярвам само в един, че ”Животът е по-мъдър от мен” - и малко по малко свиквам да се облягам лежерно назад и да оставям нещата да се случват. Понякога не се случват точно тези, които искаш или ти харесват, но нали в това е номера, да не се концентрираш много върху искането или харесването си. Just let go.

В животоспасяващия ми кастанедски тефтер пише на първа страница:

Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя и я понася с върховно смирение. Той смирено приема да бъде онова, което е и това не е повод за оплакване, а си е чисто предизвикателство.

(...) Ако попадне на непоносими трудности и мъки по пътя си, той плаче, но всичките му сълзи не биха могли да изместят дори на косъм линията на съдбините му.

Loneliness inside. Some kind of falling.

здравей.
и да искаш пълен контрол,можеш ли да го получиш,дори и да го искаш толкова силно,че цялата вселена да ти съдейства.пък и да го получиш,какво ще го правиш и ще остане ли нещо след тебе.
не говоря за смирението,а за приемането.приемането като изходна точка на промяната на нещата,които не харесваш в себе си,в другите,във всичко.всичко тече,всичко се променя,но,за да промени каквото и да е,човек първо трябва да го приеме.как?какво е приемането?как става номера?това питам.

Да пестим тока!

Здравей
Не можеш, но егото иска толкова много неща, които не може да има. Колко му е да си поиска пълен контрол. А понеже така или иначе няма да го постигна, няма да си блъскам главата какво ще го правя. Историята дава достатъчно примери на Големи Лоши Мъже, които са искали прекалено много власт над света, може би защото не са можели да постигнат власт над себе си...? Просто предполагам.

Мисля, че връзката между приемането и смирението е очевидна. Не можеш нищо да приемеш без смирение. Поне нищо от тези неща, дето са трудни и трудоемки. Защото само смирението ти дава необходимата безпристрастност, която те прави по-силна от естествения самозащитен рефлекс на егото. Само ако не е чак толкова важно да бъдеш на всяка цена главнокомандващ, можеш да допуснеш през теб да мине сила, която да те промени. Вярно е, че се променяме отвътре, но не и без малко помощ, побутване, засилка от страна на Духа. Но първо трябва да му освободим място в себе си, за да му е удобно там. Чрез смирение.

Loneliness inside. Some kind of falling.

властта дава сигурност в несигурността.ТИ КОНТРОЛИРАШ ХАОСА,нещо повече-ТИ СЪЗДАВАШ ХАОСА!каква идилия.
да,има връзка между приемането и смирението,но има и разлика.
интересува ме конкретно коя е отправната точка на промяната към по-добро.
повтарям се,но това ме интересува.

Да пестим тока!

Да приемеш означава да приемеш недостатъците си и да не се опитваш да ги изкарваш предимства.
Да бъдеш абсолютно и максимално честен със себе си.
За това се иска много лична сила.
Защото човек приема всичко, но не и недостатъците си-това е положението....затова и преди малко писах на вятърко, че ако си мислиш, че си приел и не те заболи, значи само си въобразяваш, че си приел...

добре.признаваш си пред себе си,че имаш недостатъци(които не са предимства!)да речем,че се появява и желанието да ги промениш.но как да ги промениш?то,първо,за да ги видиш,трябва да се отдалечиш от тях-зад кое заставаш в този момент?зад самодостатъчните достатъци или зад нещо друго?
всеки рано или късно стига до това,че,за да промениш нещо,първо трябва да го приемеш.какво е приемането?и не говоря само за себеприемането.
"де що има да се приема"

Да пестим тока!

направо ме предизвикваш да вляза в любимите си дебри на процесинга...а за воина най-важно било предизвикателството...
Приемането е същото като конфронтацията там. Така мисля. Да стоиш лице в лице с нещо и да се чувстваш удобно в присъствието му. Не да го избягваш, не да се правиш, че го няма, не да го игнорираш.
Много е трудно за собствените си недостатъци. Аз давах една техника на семинара...едно същество си изобразяваш в пространството пред теб и го караш да ти казва "Здрасти, здрасти, здрасти.....". Техниката е с друга насоченост, но изобрази такова същество, свикни с нещо, което отсреща да ти казва здрасти и после се наблюдавай няколко дена, карайки всичко, що видиш, да ти казва здрасти. Ще усетиш кое ти казва с лекота и кое хич не ще. Примерно птичките, тревичките, кофите за боклук, чиновника в общината, колата на мутрата, мутрата...
Така ще знаеш кое приемаш и кое не. Което не иска да се здрависва, опитвай отново и отново.
Обаче за собствените недостатъци работата е далеч по-сложна, щото там много умело се прикриваме, защитаваме ги и ги изтипосваме в най-невероятни краски като хубавинки. Нищо де, то се почва с малкото.
Често самото осъзнаване на недостатъка като недостатък е достатъчно...но не винаги-има си техники и за тая работа. Конкретни, не мога да обобщавам.

ще си позволя да довърша.
Да стоиш лице в лице с нещо и да се чувстваш удобно в присъствието му. Не да го избягваш, не да се правиш, че го няма, не да го игнорираш,не и да го съдиш.
знаеш ли кое според мен е трудното при собствените недостатъци.това,което по принцип доста усложнява нещата-липсата на ясно виждане.просто го няма вариантът-знам,(или не знам,)че нищо не знам,но себе си знам.
хубаво е човек де се променя и да върви напред,но не е хубаво да иска твърде много от себе си.абе,може и да е хубаво,но е невъзможно да се постигне.

Баланс си требе, както съм казвала.
А за съденето-все пак имаш ли ясна преценка кое е съдене, кое е квалификация, кое обективен анализ, кое оценка, кое кое е?
Тоя разговор все недовършен остава.
Сега бях на една среща и пак това говорехме. Що като кажеш, че някой е добър, е нормално. А като кажеш, че друг е лош, това е съдене?
Пак ще спомена чичко Х....д
При процесинга има един интересен феномен-двама близки човека не могат да си правят процесинг обикновено. Дори одитори от висок клас не го могат много много. Защото има един момент на мълчаливото съгласие. Мъж и жена си имат доста трески за дялкане и като седнат да си правят процесинг, заобикалят точно тия взаимни трески-на принципа-ако ти ми позволиш да си имам тая тресчица, аз ще ти позволя да си оставиш оная.
Хващала съм и себе си в тоя род занимания...
Как мисилш, това със съденето има ли нещо общо с мълчаливото съгласие на чичко Х...д понякога...

Що като кажеш, че някой е добър, е нормално. А като кажеш, че друг е лош, това е съдене?
защото като кажеш,че някой е добър,и да се включи някаква емоция към това,тя ще е положителна,но като кажеш,че е лош,се включва отрицателна,или по-точно-изключва се положителната.
осъждането убива или поне води до състояния близки до смъртта.
до този извод стигнах от нещо дребно на пръв поглед.обяснявах веднъж кое куче е добро-безопасно и кое лошо,че си личи твърдях.за мой късмет наблизо мина куче,което не ми изглеждаше симпатично.ето това куче е лошо-казвам,сочейки го за пример,и в следващият момент примерът ми го блъсна кола,май не го уби.не можеше да не свържа двете неща,случиха се в твърде кратък период от време.
предполагам,че когато става въпрос за хора,периодът е по-голям и затова връзката не се забелязва,но все пак я има.
доколкото съм разбрала,процесингът е нищене,изчистване на понятията...не мога да обясня какво съм разбрала,но май правя същото,без система обаче.
анализирала ли си по този начин осъждането(и приемането)
за мълчаливото съгласие-не всички трески за дялане могат да се видят,но и да се видят,не всички могат да се променят на този етап,веднага.но,всъщност не е и нужно всички да се променят.възможно ли е да има човек без недостатъци?
затова споменах заместването на красивата илюзия с грозна,че не това е начинът.
виждаш,че нещо не ти харесва,не се правиш,че го няма,не го маскираш като хубаво,искаш да го промениш.как?

Да пестим тока!

за да приемем света такъв какъвто е първо трябва да приемем себе си такива каквито сме. всеки си е роден в пълен синхрон с космоса и душата си има задача, цел и за тяхното изпълнение носи определен заряд и потенциал, тоест има всичко нужно, нито повече, нито по малко. по пътя на душата и се дава всичко необходимо, знаци, срещи, събития, възможности ... въпрос на избор е дали ще развием потенциала си, дали ще приемем поканите да вървим по "силата на потока", който ни тегли със себе си или решаваме например, че искаме това, което има съседа и сме се закопитили и ритаме и крякаме и изнудваме и крадем - искаме това, което има някой друг, което ни "липсва".

никой няма недостатъци, ако не дойде някой "умник" или "съдник" да му каже, че нещо не му е в ред, че е недостатъчен. за какво? в чии очи? с каква цел му се казва това? да кажеш на някой, че не знае нещо, е най-добрия метод да му продадеш философия, книга, собствена идея, да му контролираш действията. кажи на една жена, че е грозна и дебела и затова никой "средностатистически" мъж няма да я хареса и иди виж колко пари и време ще инвестира в придобиването на "средностатистически" вид. ами ако душата и не е тук за да бъде "средностатистическа" и няма място в средностатическо тяло?

морални и обществени правила, норми и закони се използват от всички хора за да дисциплинираме себе си или други за да сме мирни и кротки съжители в границите на едно определено общество. да дисцплинираш други е все едно да дисциплинираш себе си, защото как може съседката да бъде обичана и ощастливена с любовник, а аз не /примерно/ - не е честно, как може такова нещо? как може аз да инвестирам половината си заплата за дрехи и в козметичния салон, а някоя колежка до мен да идва пъпчеста и облечена в чаршаф и да има пари за екскурзия до италия? и в края на краищата още мама и татко са ни казали, че не бива или че така трябва, така е правилно и не бива да грешим, защото ще ни накажат, ще има последствия - няма да получа подарък от дядо мраз за нова година или някоя мечка ще дойде да ме изяде ако не съм послушна.

с времето и всички морални и обществени норми, правила и закони се променят. разбира се, че трябва да ги спазваме, къде ще идем, ако не ги спазваме? в изолация, в самота, в затвора?

напълно ясно е, че ако приемем себе си такива каквито сме, а ние сме пълноценни същества, всички майка ни е раждала /пък аз може и да съм от инкубатор /, тогава душата има зелена светлина, зелена светлина да развива потенциала си, да живее и да диша свободно ... аз лично не познавам истинска свободна душа, която да е тук за да трови нервите на други души и да им пречи да дишат и живеят или его, което се е вслушало в душата и поради това тялото се чувства гладно, голо, босо и без покрив на главата и се чуди как да мине времето, а вие?

Много лесно изглежда казано по този начин. В действителност нещата са много по сложни.
Как да разберем каква е тази задача или цел която има душата?
Дали изобщо има цел и задача или самите ние си ги измисляме тези цели и задачи и после си вярваме че това е наше предопределение?

предподставка да намерим своята цел и задача е да се вслушаме в това, което ни шепне, подсказва душата, не егото, разума и тяхната воля.

да се научим да четем знаците, да "идентифицираме" и "изтупаме" моралните и обществени норми, правила и закони, които ни стягат гърлото и ни разболяват.

да отворим уши за новото без да го категоризираме и отхвърляме всяка промяна и да не гледаме на връщане към старо положение като на лична загуба.

да приемем, че живота може и да е лесен и да не търсим под вола теле, да усещаме и да се радваме и на такива банални неща като уханието на розите, да слушаме песента на птичките, в такива моменти се усеща силата на собствения дъх, ако въобще дишаме още от корсетите, които сме си наложили.

да намерим и се занимаваме с това, което винаги ни е доставяло невероятно удоволствие и сме се чувствали като алиса в страната на чудесата, да имаш време е винаги въпрос на приоритети, колко важно ни е да се чувстваме усмихнати? и какво бихме променили, от какво бихме се отказали и направили за да се чувстваме усмихнати?

да помислим къде са ни поставени блокади, стени, в които най-редовно си чупим главата и пак пробваме да пробием, да се замислим тези блокади имат ли някакъв смисъл? на какво ни пречат? виждаме ли какво има за стената и всъщност какво очакваме да има зад стената?

да погледнем човека до себе си в очите и да намерим това, което харесваме и обичаме в душата му, да обичаш някого, значи да обичаш себе си, ако този, който обичаш рита и крещи за въздух, какво означава това за твоята душа? че рита и крещи за въздух? ако ти изневерява и лъже, какво означава това за твоята душа? че изневеряваш на себе си и се самозалъгваш?

....

всичко това може да се каже и с почти една дума: "да живеем съзнателно", да знаем какво правим и с каква цел го правим, тогава автоматично всичко ново, което ще предприемем, ще има цел и ще е резултат на личен избор. разбира се, че всичко, което правим под заглавието "трябва", "нямам избор", "задължение", води до ... а на мен често ми се случва да открия, че всъщност "трябва" не трябва и даже никой не го очаква от мен, а на някои задължения с удоволствие съм им длъжна, понякога и да нямам избор е много удобно, все пак някой друг ми е виновен, не аз

душата е благодарна за всяка малка стъпка, за всеки дребен жест, които я уважават. най-големия враг в такъв момент е нетърпението, когато вече дълго /над 7 години/ се движим в посока да отричаме всичко и себе си и да се чувстваме като животно в капан, едва ли за 7 дни ще постигнем пълен мир и спокойствие с душата, по реално е да видим мир на хоризонта след 2-3 години, а ще се движем по пътя на душата чак след 7.

има място и път за всеки и безбройни шансове да се намерят, ако сме ги изгубили

Звучи много хубаво но все пак е много трудно да бъде изпълнено.
Като някакво обещание което никога не се случва а се дава на човека за да го успокоява по трудният път по който му се налага да върви.

как приемаш, оценяваш и дали искаш да имаш полза от написаното е твой личен избор!

А може би много съм лъган по подобен начин?

Все пак благодаря.

защо не вярваш на себе си? тогава никой няма да може да те излъже ...

Вярвам на себе си. Просто искам да кажа че нещата за които говориш са трудно изпълними.

кой е казал, че всичко е лесно? а за да видиш дали нещо е лесно или трудно изпълнимо, не е ли нужно да го изпълниш преди това?

трудно и лесно са оценки и нещо много субективно ...