сън...

сънувах нещо странно преди няколко дни. живеех на някакво място, къща ли беше, селце ли, комуна ли не съм сигурен, живеех с други хора, но нямаше никой от близките ми приятели и познати.

и имаше някакво такова много странно усещане за студ от всички страни, ставаха разни неприятни неща, които не помня точно, но предизвикваха подозрения, сплетни и прочее работи, които бяха по някакъв начин свързани с мен като усещане - всички се държаха много любезно и приятелски, но някак бях обграден от хлад от всички страни.

това си го спомням само като усещане, детайлите не ги помня, но една част си спомням и в детайли - по едно време се прибрах в стаята в която живеех и легнах да спя, по някое време видях че до мен на леглото имаше още някой, но хем беше там хем не беше, беше жена, но разложена, т.е. беше като скелет или по скоро като мумия може би. аз я прегръщах и тя ме прегръщаше и бяхме свързани по някакъв начин и аз знаех че всички кофти работи в комуната/общността ми са предизвикани от нея, защото по този начин ме държи при себе си, не знам как да го обясня, просто знаех че са от нея. и аз й се молех да си отиде и да ме остави на мира, за да мога да получа топлина, а тя не ми отговаряше изобщо.

по едно време някой влезе в стаята ми и жената-мумия избледня и някак се скри, стана невидима. също се сещам, че ми беше направила някакво куче от кокали, което да ми бъде другар, спомням си го и него много добре, че другите го виждаха като истинско куче, само аз виждах че е куче скелет, облечено в някакво пуловерче и изобщо не се държеше като истинско куче, по скоро като робот, никаква топлина нямаше нито в него нито в мумията.

после си мислех че тази жена-мумия е моята мечта за "другата половинка" - идеалната за мен жена, която е "някъде там и ме чака", сещате се за това тъпо клише за любовта. мислех си, че тази мечта се е материализирала в студената мумия, която е навсякъде с мен и поглъща топлината ми и топлината на другите, които се доближат до мен. не си спомням дали го мислех това в съня или като се събудих, струва ми се че в съня беше, затова го разказвам...


странен сън, как мислите...

Наистина странен. Това обяснява състоянието ти напоследък.
Дано да се оправиш скоро.

Мдааа, странен е верно си е. тогава ли усети тъгата или преди това? да не те е страх от загуба?

не си спомням някога да съм бил в различно състояние.

просто преди карах повече на автопилот :)

как го обяснява? аз не го разбирам този сън...

Преди говореше че сърцето ти кърви ипрочие. Имам предвид че сънят ти обяснява точно това.

тъгата за която писах няма нищо общо, беше отвън. мога да различа кога една тъга е отвън и кога си извира от мен. ето този сън си беше от мен например... :)

от загуба на какво може да ме е страх? :) аз нищо нямам

Не е вярно че нямаш нищо. Имаш "абстрактността", която бързо може да изгубиш ако някое чучело ти се насади.

ами не, то тогава беше от друго кървенето... не знам и аз от какво, затова питах тук, може би съм се свързал с някаква вълна на тъга, де да знам.

станал съм малко по чувствителен може би, но това е резултат от дълбаенето в себе си, което правя от няколко месеца. емоциите ми не са толкова притъпени както преди просто, иначе са си същите

сънят не го разбирам, но съществото от него не би могло да предизвика кървене. ако беше от съня щях да напиша че сърцето ми е вледенено, а не че кърви.

И аз съм на същото мнение.

чучело може да ти се насади само ако ти го поканиш. и ще стои до тогава докогато имаш собственически чувства към него.

значи може би си прав - аз си имам моето чучело, мила мумийка и явно си държа на нея щом даже си я сънувам, гнусно :)

във всеки случай "абстрактност" определено нямам, защото дори не разбирам как можеш да имаш такова нещо

Разбирам.... щом си го сънувал значи на някъкво ниво си осъзнал за какво става въпрос. Няма нищо страшно според мен.

какво става въпрос според теб?

аз си мисля че това същество е някаква част от мен. и не мога просто да го изгоня, защото така ще изгубя нещо от себе си. също така не мога и да го абсорбирам, защото е само студ.

дали не мога да го съживя по някакъв начин? какво смяташ? да го обливам с любов, светлина, топлина в медитации, да го ръся с жива вода докато се покрие с кожа и сърцето му започне да бие?

А може и друго да е-да се е срещнал в съня си със студената своя собствена половинка, която обикновено отрича?

Не си прави илюзии. Просто го отхвърли от себеси и продължавай напред!

Защо не се опиташ да го сънуваш отново и да го попиташ директно кой/коя е, какво иска от теб, защо е там и т.н.? Може пък да получиш отговори или поне насока къде да ги търсиш.

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Зарежи тези Фройдовски тълкувания. Сивия вятър е доста напред с матеряла за да е нещо подобно.

точно по този път стигнах до тук. отхвърлям илюзии, отхвърлям и знаеш ли колко малко остава...

Преди време често сънувах един мой починал приятел. бяхме много дълбоко свързани и неговите посещения бяха мъчителни за мен.

дълго се чудих как да постъпя.

Една вечер като си легнах си го предтсавих и му теглих на глас една реч... Казах му( май и на себе си ) - "Ти си мъртъв. Не ти е мястото тук. каквото ни свързваше е живо, но ще чака друго време и друго място. Не се връщай. обичам те". И кротко си заспах. от тогава не съм го сънувала.

Да знам. Но по добре така отколкото някаква гадина да те източва.

защото в съня си знаех коя е.