Проблемите на днешното време

Това е по-скоро едно разсъждение върху вече прочетени неща и мои мисли.Вярно е че в момента съм в такова положение,че търся вината навсякъде,но не и в себе си ,но днешното време е дало своето отражение върху всички нас.Да вземе за пример моята майка:не знае какво е бяло течение;не е пила антибиотици;взема само по някой аналгин в краен случай;пие по 5 кафета;пуши по две кутии цигари;ходи на гинеколог на 6 години да си смени спиралата;след като ме е родила има 7 спонтанни аборта и въпреки всичко не се е отказала и имам брат/цветна бременност/Каза че никога не е и помисляла,че има някакви проблеми или пък е била обезкуражена през 8 год.когато не е успявала да задържи бебе.Постоянно ми мърмори че пия хапчета и ми се кара,че си меря температурата,защото съм си въобразявала,че имам проблем и съм ставала параноик.
И ето го моят въпрос:дали наистина тези хапчета ще ми помогнат?За сега полза от медикаментите никаква...Но аз продължавам да сменям лекари и медикаменти.Всеки "си плюе колегата" и ми предписва нови и нови неща.Затова и съм тук.Не участвам много активно,но правя сравнение вие какви хапчета приемате,на мен какво ми изписват,НО ОТ ДНЕС КАЗВАМ СТИГАСпирам с безкрайното висене по кабинети и обикаляне на аптеки.Връщам се към бабините рецепти.Мръсотията в града достатъчно е отровила организма ми за да го тровя допълнително.Замисляли ли сте се за противопоказанията на всички лекарства които пием?
За тези които останаха до края на това дълго излияние само ще отправя следният въпрос:необходимо ли е допълнително да натоварваме организма си?

"Невежеството е блаженство!"
Човек не може да избира времето, в което живее...
Мира

Моята докторка казваше: Не може една жена, която има яйчници и матка, да не може да забременее, рано или по-късно го прави...
И се убедих в това... психиката, постоянното очакване и стреса, че не може да забременее, наистина оказват такова влияние върху нея. След 4 години безплодни опити и ходене от доктор на доктор, когато ми писна окончателно и казах, че въобще не ми пука, че няма да имам дете и направо се ядосах над съдбата си... забравих за това и то взе че стана. Ето ме сега - бременна в 4-ти месец. Наистина, знам колко е трудно "да спреш да мислиш", но понякога наистина писва и това спира да ти е цел номер 1. Пожелавам това на всяко момиче от този клуб...

И най-дългия път започва от първата крачка...

май верно е номера да ти писне, .....
и на мен сякаш взе да ми писва - или поне така си мисля в настоящия момент, и сега съм абсолютно аут от мислите си негативни....
и това така добре ми се отразява.... направо се чувствам щастлива и страхотно настроение ме е налегнало... не зная как, но спрях да се шашкам , поне временно - дано не ми мине това състояние...
И се чувствам добре и на мъжа ми му действа добре и на всичко което правим заедно! и въобще страхотно - омръзна ми да мисля кога и как да правим кекс... и спря да ми пука... както и кекса да не е по често от 24 ч че се намалявало качеството или пък че трябва да е еди кога си кекса.... направо ми писна! И тоя месец си живеем като преди и не ме интересува какво е качеството или аз кога мога и не мога и не ни пука и е толкова хубаво!!!!
Чувствам прилив на енергия и се надявам да не си отиде този прилив!
Дано ми е писнало по-трайно

Офф! Отдавна вече ми е минало времето на тръшкането, самосъжалението и ревовете. Не си меря температурата, не правя тестове за овулация, не се старая да запомня деня, в който трябва да ми идва. Не си следя дали имам напрежение в гърдите, дали имам еди каква си слуз в еди кой си ден и в кои пък точно дни трябва да правя кекс - правя го когато ми е кеф и толкоз. Аман казах вече. Знам, че имам проходими тръби, че имам овулация, че репродуктивните ми органи са си в ред като на всяка средностатистическа жена. Значи ще забременея все някога и толкоз.
Радвам се на изгревите, мечтая със залезите, обичам и съм обичана, живея си живота и това ме прави щастлива и уверена.
Това е.

Целувки.
Айви

Ако хубавото още не ви се е случило, радвайте се, защото то предстои.

Напълно съм съгласна с теб.Ние сами се тормозим с всичките тези прегледи и лутане по лекарските кабинети.Всъщност дали има организъм с идеални пропорции във физика и метаболизъм?