...
9 отговора
274 прегледа
Re: ...
Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
Редактирано от Haчko на
Re: ...
В моето сърце някой пак е влизал, някой всичко е разбил –т и ли си това?
С късчета от лед от замръзнали сълзи някой е рисувал мен – ти ли си това?
Няма любов! Не намерих любов… Преобърнах всичко, ала не намерих любов!
Няма любов! Нито лъч, нито звук или просто всичко ти си дал вече на друг!
Виждам водопад, полудял внезапно, тръгнал да тече назад – ти ли си това?
Някой в пепелта от угаснали мечти ще остави пак следи – ти ли си това?
Няма любов! Не намерих любов… Преобърнах всичко, ала не намерих любов!
Няма любов! Нито лъч, нито звук или просто всичко ти си дал вече на друг!
С късчета от лед от замръзнали сълзи някой е рисувал мен – ти ли си това?
Няма любов! Не намерих любов… Преобърнах всичко, ала не намерих любов!
Няма любов! Нито лъч, нито звук или просто всичко ти си дал вече на друг!
Виждам водопад, полудял внезапно, тръгнал да тече назад – ти ли си това?
Някой в пепелта от угаснали мечти ще остави пак следи – ти ли си това?
Няма любов! Не намерих любов… Преобърнах всичко, ала не намерих любов!
Няма любов! Нито лъч, нито звук или просто всичко ти си дал вече на друг!
Re: ...
Ако ти си отидеш
музика:Тончо Русев
стихове:Евтим Евтимов
Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
(и тежко) на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
(Ако ти) си отидеш за миг.
I used to be indecisive, but now I am not so sure.
музика:Тончо Русев
стихове:Евтим Евтимов
Ако ти си отидеш за миг,
ще заровя очите си в облак
(и тежко) на земята тогава.
Нито дъжд.
Нито сняг.
Нито слънце.
Само мъка (оттам) ще вали,
заличила последните стъпки
на съня,
който с мен се разделя
и превръща се в черна неделя.
Нито път.
Нито сън.
Нито вик.
(Ако ти) си отидеш за миг.
I used to be indecisive, but now I am not so sure.Re: ...
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Уморения ден догорява,
плаче вятърът — сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека.. .
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
Още крачка — и ето го края! —
Извървяна е тя, извървяна.. .
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко. . . и всичко загубих —
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш — така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. —
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!
Всеки огън гори — догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти — прецъфтява,
туй, което се ражда — умира.
Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!
. . . Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана. . .
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна. . .
Re: ...
В гора от борове зелени
усмивката ти виждам пак...
Отново си дошла при мене
по-тиха от среднощен сняг.
Сред спомените ми смълчани
си влязла с вятъра от юг.
Към огъня протягаш длани,
а не към мене.
Но си тук.
И към стъклата заскрежени
поглеждам с радостна тъга...
Отново си дошла при мене.
А няма стъпки по снега.
усмивката ти виждам пак...
Отново си дошла при мене
по-тиха от среднощен сняг.
Сред спомените ми смълчани
си влязла с вятъра от юг.
Към огъня протягаш длани,
а не към мене.
Но си тук.
И към стъклата заскрежени
поглеждам с радостна тъга...
Отново си дошла при мене.
А няма стъпки по снега.
Re: ...
Не идвай в паметта ми. Съжали ме.
Не ме облъчвай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име -
не се откликвай
и не ме мъчи.
Дори когато те зова на помощ -
не идвай. Не прекрачвай моя праг.
От теб да няма багра, звук и полъх.
Да няма светлина.
Да няма мрак.
Не ме мъчи. Не идвай в мойта памет.
Не обещавай дъжд на знойна степ.
Когато всички пътища ме мамят -
да няма път към теб.
Да няма път към теб.
Не ме облъчвай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име -
не се откликвай
и не ме мъчи.
Дори когато те зова на помощ -
не идвай. Не прекрачвай моя праг.
От теб да няма багра, звук и полъх.
Да няма светлина.
Да няма мрак.
Не ме мъчи. Не идвай в мойта памет.
Не обещавай дъжд на знойна степ.
Когато всички пътища ме мамят -
да няма път към теб.
Да няма път към теб.
Re: ...
Por do pora
se razhojdat na dvora
i govorqt na mikofona
s kaka Lola
Kur do kura
si durpat 6nura
i slu6at sepultura
pa si lapat kura
Sam samichak
pukam carevi4ka
i si pu6a loli4ka
za beli4ka
rekoh i se spekoh
dokato va6te prostotii 4etoh
i hladilnika ometoh
ta se otrekoh
se razhojdat na dvora
i govorqt na mikofona
s kaka Lola
Kur do kura
si durpat 6nura
i slu6at sepultura
pa si lapat kura
Sam samichak
pukam carevi4ka
i si pu6a loli4ka
za beli4ka
rekoh i se spekoh
dokato va6te prostotii 4etoh
i hladilnika ometoh
ta se otrekoh
Re: ...
Прощално
на жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Вапцаров...
Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите...
на жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
Вапцаров...
Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите...
