Късно е!

Вече е независима
не мога да я контролирам
тя е на местата на които сме били с теб
тя е там,където мечтеахме да идем
тя е там,където съм ти казвал,че искам да идем
тя е там,където искам да идем,но още не съм успял да ти кажа
тя е на всяко от тези места в един миг
и в друг-на друго,трето,всички едновременно
тя е в задимените подземия на душата ми
тя е в местата,където се криехме от света-
две влюбени души,вършещи?престъпление?
когато келнерът изпрати последния клиент и заключи вратата отвън
тя проектира призраците ни в празното помещение
на нашата маса
в ъгълчето-
хванати за ръце
в тъмното
създава видима само за тях светлина призрачна
и
ни се любува
отива в града на нощните фонтани
в стаята над тях
създава ни от плът-ала безсловесни-проклетият демон!
любува се на телата ни
черпи от екстаза ни
съединява се с нас,
краде от усещането за допир
на коремчето ти...о...небеса...искам да умра сега!!!...
създава ни за да ни пие ...
сетне отново тръгва да скита
тя е
тя е демон
неизтребима е
създава ни и на места,където не сме сънували
гледа ме ехидно в очите,докато
след островчето снощи
оставих те
и едва успях да
завия зад ъгъла,за да отбия
нямах видимост-сълзи...
седеше над пространството
и тогава разбрах-никога няма да умре
тя
любовта ми
към теб
няма да сме живи вече-преродени
или не след това...
тя ще е създала собствена Вселена
Населявана от нас
аз
и ти
и ще сме нейни роби
ще пие от нас
всеки път,когато във вечността
се взра в очите ти
каквито никъде другаде...няма...
тя ще се зарежда ...-
заражда-отново и отново
никой не те е обичал така
никой и няма вече да
вдигай рамене ...-
обичам те !

Една укротена любов
Като бабичка - тиха и блага,
Преминава през нечий живот
и в сърцето безшумно поляга.
Една уморена любов
от надежди дълбоко стаени
се увива с молитвен покров
и заспива в сълзи заледени.
……
Да, уви, е такава съдбата
на онази любов упорита,
дето се втурнала в чужда съдба
без да изчака и без да попита.
……..
-Може ли само да вляза?
-Да, заповядай! Ела, поседни!
Ей тук имам малко срязано.
Ще съдействаш ли да се подлепи?
...........
Тя, разбира се, ще помогне.
Ще придържа парченцата тънки,
ще сглобява додето смогне
на доверието потрошените брънки.
Само в съня си тя ще се моли
с почернели от болка очи
да възкръсва със сетна воля
от купчинката мъртви мечти.

.........
Една победена любов
в надпреварата с времето пада.
За една подарена любов
неприсъщо е някой да страда.
.....
В съкровения улисана,
сгряла нечий живот,
с дефиниция орисана -
си остава любов.

любови всякакви...

Не бе, една е...
Но може би винаги разнолика...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

-докато бе какавидено любовче-да
сега стана демонична пеперуда...
вселените са цветчета за нея
не е възможно...

...откъснати криле
запалени и изгорени домове
след себе си оставям
само прах
прах и печал...

"The purpose of life is to end"