НЕСПОДЕЛЕНО...

Въпроси
Mислиш ли и тази нощ така
Както аз мисля за тебе,
Когато мрак се слива с тишина,
А сънят безмислостно не идва?
Нахлува ли в сърцето болка
И палиш ли цигара
Вика в теб, за да заглушиш?…
Не, Недей да мислиш - аз успявам и за двамата.

Обичаш ли така, Както аз обичам тебе.
До болка, до желание, до лудост.
Недей да казваш нищо замълчи,
Думите излишни са, нека говорят твоите очи.

23.03.03/9:45 ч.


because I love you
Зaщото те обичам
Виждам света с други очи
Защото те обичам
Дишам чистия въздух на земята
Защото те обичам
За теб са моите сънища и мисли.
Защото те обичам
Пеят птичките в небето...
Защото те обичам,
Плаче в нощта сърцето.
Защото те обичам
Рушат се моите мечти.

Защото те обичам...
оставам най-самотната душа в света
Защото те обичам, ти няма моята обич да разбереш.
Защото те обичам, никога няма да ти кажа
колко съм сама без теб.

Желание
Каk исках да ти кажа колко те обичам
Не с очи, а с думи да говоря
Ала премълчах това и само мрака го разбра.

Как исках да ти кажа, че без теб не мога
Че с очи те търся в тълпата
Ала в мислите оставих тези слова
И само утрото след безсънна нощ го разбра

Как исках да... толкова много неща
Но имаше ли смисъл?
За теб деня ще продължи,
дори и мене да ме няма.


Какво е времето вътре в мен без теб
Ще те обичам с очите на дете
И красотата на света аз ще виждам цяла
В мрака на безсънието ще измисля
Мечти и приказки с тебе,
А призори съня ще ми ги разказва,
Защото никога с тебе няма да ги споделя.

Ще се разхождам все така сама
И ще ми се струва все по-студено,
Когато слънце над града ще грее,
До мен ще вървиш не ти - а моята самота
И ще треперя, и ще се прегръщам за да се стопля
Но душата ми ще става все по-ледена.

Ще ослепея без да мога да те виждам
И само морето тихо ще ми нашепва
Че е с мен, че е до мен
А аз ще си представям че това е твоя шепот.
И вятърът който косите ми ще роши,
Ще си представям че това са твоите пръсти.
Ако някога на брега се спреш
И дочуеш прибоя на вълните,
едва ли ти ще разбереш,
Че На плача ми той е екот.

Ще онемея без да мога да те чувам
Защото гласа ми само пред тебе ще говори
Ще забравя аз че мога да запея
Защото песните за тебе аз ще пея.
Усмивката ми ще угасне,
Защото само тя за тебе грее.
15.04.02 - 22:40 ч.

Аз съм
Колко ми липсваш
Самотата ще ти прошепне в нощта
Аз ще бъда мрака и тишината.
Колко ми липсваш
Очите ми ще бдят над съня ти чрез звездите
Аз ще бъда звездите и луната.

На сутринта ще се събудиш
И ще тръгнеш през града,
Но няма да знаеш че аз съм слънцето
Което те огрява,
Че лъчите са моите пръсти,
Които лицето ти ще галят.

Дъждът когато завали
Не мисли че е от времето
Не от облаците,а от моите очи
Капки дъжд ще се стичат -
Сълзи от безсилието че те обичам
От примирението че без теб съм толкова сама,
Осъзнала колко много ми липсваш.


Неизречено
Сълзите в очите ще ти кажат
Как пред слънцето аз за тебе плача
Звездите ще ти кажат
Как в мрака аз за тебе мисля.

Луната над съня ти ще бди
И няма да знаеш, че аз луната ще бъда.
Вятъра ще разроши косите ти,
Без да знаеш че това пръстите ми
ще са ласките на вятъра.
Вълните ще обгърнат нозете ти,
Но няма да знаеш че аз вълна ще бъда.

Защото всичко това завинаги ще си остане-
само думи неизречени
само мисли несподелени,
само сънища обречени
да сънувам само теб в нощта,
ако случайно заспя.

Докосвам те
Докосвам те случайно,Усмихвам се навярно
Скривам мисли и желания в мен.
А после Стоя сама в свойта стая
заета със себе си и мислите си.
И само морския бриз знае всичко,
Което си казах с него пред самотата на ноща.

Ти няма да знаеш за онзи див страх
Да не те загубя преди да те намеря.
Ти няма да чуеш онова лудо желание
Без страх да те докосвам, устните ти да доловя.
Няма да знаеш за онова мълчаливо страдание,
За онзи мълчалив поглед плах,
От тебе бягащ когато го срещнеш.


За една целувка
Морски бриз косите роши
Още търси целувките в мрака
Искай ме, пред нищо няма да се спре
Да ти покаже моите тайни.
Ако само ме целунеш ти.
Докосвам те и искам да останем завинаги така
На този самотен бряг без самота във вечноста
Без време в което откраднатите мигове да свършат.

Обичам те искам да изкрещя
А гласа ми се разпръсва в тишината


Тъга
Стоях насред мрак и тишина -
Като песъчинка сред пясъка,
Като нощ в нощта...
Нямаше звезди по небето,
Нямаше гласове на хора
Само мислите ми летяха над града
И като вълни падаха с тежък плясък.
Дълго стоях
Не се мятах в празното легло,
Примирена че и тази нощ няма да заспя.
Не проклинах слънца и звезди
И тебе аз не проклинах.
От очите ми само една-едничка капка се изцеди,
Опари вятъра като камъче падна в морето...
Ти няма нищо да знаеш -
Утре пак ще е ясен за тебе простора,
Вълната пак ще е бистро зелена
И само водата ще ти се стори
По-горчива, по-солена...

Много трогателно.
Хареса ми

Gotino e !

Благодаря ви.

Maliiiiii, da... Blaga si.

Това не е писано от мен.
Никога не бих имитирала Ана от Самара, Иза Белята пернишка или никтея, която обожава розовия цвят, сладичките неща и това iiii - нечии палави ръчички са пипали тука.
Стихчето пляс пляс ръчички да не стане пяс през ръчичките, дето пипат, дето не им е работата?

освен тва през 2003 оня моралист лейзи ми беше забранил да пиша у диро.