Свободата

На семинара изчетох това, другото го избърборих. Интересно е от гледна точка на стремежите ни вечни към свобода...

Животът е игра. Играта се състои от свобода, бариери и цели. Когато съотношението между свобода и бариери е силно нарушено, тогава резултатът е нещастието .
"Свободата от…" е чудесна само дотогава, докато има докъде да се освобождаваме. Безкрайното желание за "свобода от…" е идеален капан, страх от всичко.
В сциентологията съществува принцип, наричан пан -детерминизъм
На него може да се даде следната приблизителна дефиниция: състояние, когато някой детерминира (предизвиква, насочва) действията на две или повече страни в играта едновременно. Например, човек играещ шах, е селф-детерминиран; той играе срещу съперника си. Човек, който е пан-детерминиран в шаха, е способен да играе едновременно и от двете страни на шахматната дъска.
Човек е пан-детерминиран във всяка игра, по отношение на която той заема старшинство (главна роля). Той е селф-детерминиран само в играта, по отношение на която той е подчинен.
Макар че човек през цялото време използва лозунга "Свобода" като боен вик, той все повече се вкарва в капана. Причината за това е много проста. Играта се състои и от свобода, и от бариери, и от цели. Когато човек отхвърли идеята за ограничения или бариери, той веднага губи контрол върху бариерите. Той става селф-детерминиран по отношение на бариерите, вместо да бъде пан-детерминиран, в резултат на което не може да ги контролира. Бариерите, оставени без контрол, веднага го хващат в капан.
Низходящата спирала , представляваща видимостта да "създаваш-оцеляваш-разрушаваш", възниква в момента, когато човек започва да отбягва бариерите. Ако смята всички ограничения и бариери за свои врагове, той, разбира се, се отказва по какъвто и да е начин да ги контролира, което е и стартът на неговата собствена низходяща спирала.

Човек, който е готов да се съгласи на ограничения и бариери, без да се бои от тях, е свободен. Човек който не се занимава с нищо друго, освен с борбата с ограниченията и бариерите, обикновено попада в капан.
Селф-детерминизмът е състояние, в което човек детерминира (предизвиква, насочва) своите собствени действия. Това е дейност по първа динамика - динамиката на самия себе си, като останалите седем динамики остават недетерминирани или фактически насочени срещу човека. Следователно, ако искате да се заангажирате през целия си останал живот с всеобща борба, вие можете да настоявате изключително на пълен селф-детерминизъм. Тъй като останалите динамики, за да действат, трябва да имат право на глас в самия човек, те веднага започват да се съпротивяват на всеки опит да се достигне пълен селф-детерминизъм.
Така, човек е селф-детерминиран във всяка ситуация, в която се бори, и е пан-детерминиран във всяка ситуация, която контролира.
За да стане не само селф-детерминиран, но и пан-детерминиран, е необходимо да види и двете страни.



Значи това в червеничкото е много интересно. На практика борейки са за пълна свобода, ние сами влизаме в капана на всякакви ограничения. И май на семинара го казах-имам чувството и подозрението, че някому е изключително изгодно да ни набива идеите за свобода в главата, осъзнавайки горния принцип, защото така хем ни праща за зелен хайвер да се борим с вятърни мелници, хем ни създава повече ограничение. Като пилето в кълчищата-дето колкото повече мърда, толкова повече възелът се затяга.
Значи борбата за свобода е голям капан, удобен някому....

И тук съвсем естествено се вмести онова, дето вчера преведох от Фанч.

Вашият център на съзнание е само малка част от вашата битийност. Това е тази част, която осъзнавате най-добре и която сте свикнали да отъждествявате със себе си. Но това не е най-умната ви част. В подсъзнанието се намират невероятни сложности, които излизат далеч извън настоящите ви съзнателни способности дори за разбиране. Съзнателно вие можете да проследявате не повече от 3 до 7 единици едновременно, в същото време подсъзнанието жонглира с милиони единици информация едновременно. Не си мислете, че на сегашното си ниво можете да поемете отговорност на съзнателно равнище за всичко това. Пък и няма необходимост-то и така функционира безупречно.
В много ваши части извън съзнателното ви ниво има построени защитни механизми, които не ви дават възможност да повредите несъзнателната част от себе си съзнателно.


Та-при това съзнание и толкова подсъзнателни действия, от които зависим и върху които не можем да влияем, че даже са и заключени за нас, какво е свобода?

Когато не можеш да конфронтираш нещо, ти ставаш зависим от него. Когато можеш да го конфронтираш, ти можеш да го контролираш.
Конфронтиране значи да можеш да застанеш с лице към него, да го погледнеш и при това да се чувстваш комфортно в присъствието му.
Отхвърлянето на бариерите и пречките значи, че се опитваш да избягаш от тях, това значи, че не можеш да ги конфронтираш, следователно не можеш и да ги контролираш. Когато не можеш да ги контролираш, те незабавно започват да контролират теб. А щом бариерите те контролират, то тогава за каква свобода изобщо иде реч?
Ти си свободен само когато можеш да се чувстваш комфортно при наличието на бариери и при липсата им. Когато не прилепваш към едната страна, тоест.
Отхвърлянето на пречките и прилепването към свободата директно те прави най-малко свободен.
Дейти, сега как е?

Сега стана малко по-ясно, но нещо не ми харесва в целия текст и не мога точно да кажа какво е. Да не би да не е преведен правилно? Имаш ли го на английски?

Обаче, защо намеси конфронтацията като за нея и дума не се споменава в оригиналния текст?! За да ме объркаш повече ли?

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Намесих конфронтацията, за да го обясня по моему. На английски го нямам, на руски го имам.
Значи Х издига тезата, че всичко е общуване и ако не можеш да общуваш с нещо, значи не можеш да го контролираш никак и значи то те контролира.
Когато искаш пълна свобода, ти казваш не на всички бариери-така ли е? Казвайки им не, ти на практика спираш да общуваш с тях, отхвърляш ги. Всяко не е отхвърляне. А конфронтацията е в началото и преди общуването.
Кое точно не ти хареса?
Имаше един много хубав откъс за общуването и свободата...сега ще го издиря....

Вадя, каквото намеря и ми се стори интересно:

В миналите столетия било модерно да се настоява само и единствено за свобода. Като прекрасен пример за това може да послужи Великата френска революция . В края на осемнадесети век френската аристокрация станала до такава степен селф-детерминирана по отношение на останалата част от страната и дотам неспособна да застане на страната на народа, че била унищожена. Самият народ веднага се опитал да вземе в свои ръце управлението на държавата. И тъй като свободата му била ограничена, а той изпитвал силна антипатия към всички и всякакви ограничения, народът издигнал бойния вик: "Свобода!" На него не му останали никакви ограничения или бариери. Законите на правителството били отхвърлени. Мястото на икономиката заели кражбите и бандитизма. В резултат народът попаднал в още по-дълбок капан и се оказал под властта на диктатура, която установила много по-големи ограничения, от съществуващите до революцията.

Селф-детерминизмът е състояние, в което човек детерминира (предизвиква, насочва) своите собствени действия. Това е дейност по първа динамика - динамиката на самия себе си, като останалите седем динамики остават недетерминирани или фактически насочени срещу човека. Следователно, ако искате да се заангажирате през целия си останал живот с всеобща борба, вие можете да настоявате изключително на пълен селф-детерминизъм. Тъй като останалите динамики, за да действат, трябва да имат право на глас в самия човек, те веднага започват да се съпротивяват на всеки опит да се достигне пълен селф-детерминизъм.
Тук има осем динамики, да поясня.
Самият човек
семейството му
групата
човечеството
живите организми
вселената като цяло
духовните същества
бог

Значи абсолютната свобода по първа динамика веднага води до намаляване на свободата на останалите динамики...често казвам, че даже и господ бог не е абсолютно свободен, тъй като е ограничил свободата си с оная, която ни е дал на нас. Значи предоставянето на свобода на другите ограничава нашата априори.

Следователно, може да се каже, че животът е игра, а способността да се играе играта се състои от търпимостта към свободата и бариерите, от разбирането на целите и от правото на избор да се участва в играта или не.
Търпимост и към бариерите, както към свободата....

Свободата съществува сред бариерите. Пълната свобода, също както и тоталните бариери, са състояния на не-игра . И двете състояния са еднакво жестоки. И двете състояния са еднакво безцелни.



Значи не го намерих текста, но смисълът му е следния-когато искаш тотална свобода, я искаш по първа динамика-самия себе си. Обаче по този начин не се съобразяваш с останалите седем динамики и нямаш съответно свобода спрямо тях.
Примерно първа и трета-ти и групата. Тоталната ти свобода пречи на групата и съответно тя те елиминира. Значи пък ти нямаш свободата да общуваш с нея. И тогава излиза, че пак нямаш тотална свобода.
Ако си свободен да общуваш с групата, тогава пък не можеш да имаш свободата да правиш, каквото си искаш....
уф, много писах-разбра ли нещо?

Имам си родина и над нея
денем грее синьото небе.
Вечер светят звездни полилеи
и гаси ги сутрин светъл ден.

Но когато нощем се завръщам,
на стрехите тъмното поел,
чувствам как до родната ми къща
дебне враг, в ръката с парабел.

Учеше ме, майко, ти със притчи
да обичам всички като теб.
Бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябва свобода и хлеб.

Н.Вапцаров

Great men decline, mighty men may fall, but an honest Philosopher keeps his station for ever! J.F.

Мерси за труда по търсене на цитатите и обясненията! Пак си мисля, че автора прекалено усложнява нещата.

Много ясно, че нямаш пълна свобода, защото не живееш сам. Пълното робство също е невъзможно на практика, заради заложената свободна воля у всеки един у нас. Тя е механизма за обратна връзка, който спомага за това правата на всеки относно свободата да се уравновесяват. От друга страна, въпросът за свободата неизбежно се свързва с отговорността. Или както лелята казваше, цитирам по памет - твоята свобода свършва до носа на другия.

С това, мисля че темата се изчерпва..Дейти

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Не защитавам автора, ама не ти ли хрумва, че тая част е само част, втъкана в много по-голям труд, който аз съм извадила и увеличила нарочно под лупа?
На мен ми светна пък, чак като ми го обясни с осемте динамики. Защото това вече е вселенски закон, от който няма измъкване. Пък лелиното е пожелателно-в областта на благопожеланията.
Едно е да избираш дали да пазиш свободата на чуждия нос, друго е да си подчинен на закон, от който няма мърдане.
Едно е доброволно да спазваш или пък да не спазваш идеята че трябва да пазиш чуждите носове, друго е да знаеш, че просто трябва да ги пазиш именно за да не ограничаваш собствената си свобода.
Примери за хора, които си мислят, че са свободни и после губят комуникация с останалите човеци има. Е факта, че са свободни, какво ги грее, като нямат свобода на общуване? Щото пък и другите човеци са свободни да изберат дали да общуват или не с тях.
Тук е и кармата за задължението да си понесеш последствията.
Та лениният нос не е кармата.

...има в този стих
Оттук се сетих за една моя стара мисъл, извод до който съм достигнала.
За РАДОСТТА ОТ СВОБОДАТА.
Трябва да се радваме дори на мига...на полета на Духа над сивотата, ежедневното и инертното.
В този аспект, по-лесно ми се струва заобикалянето на бариерите и джъмпинг над пречките, отколкото "борбата"за тяхното премахване, а пък конфронтирането носи отрицателен емоционален заряд и за дветне страни

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Повече, няма да ти кажа.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Хич не е така. Заобикалянето не ги премахва. Пречките. Виж кармата-всички опити да бъде заобиколена водят до по-тежка карма.
А конфронтирането не носи, а освобождава от отрицателен емоционален заряд, така че да не се налага повече да бъдат заобикаляни.
Конфронтиране е способността да стоиш в лице с нещо и да се чувстваш комфортно от присъствието му. Всички проблеми идват от правенето на три и половина-че го няма.

веднъж и ти да си прав.

Дълго време хората не са летели, понеже са го смятали за невъзможно, затова и не са усвоили първия пронцип на аеродинамиката.
Не ни трябват самолети, за да летим, за да минаваме през стените, да стигнем до някоя планета.Можем да се научим да го правим без никакви машини.Стига да поискаме.

Има значение единствено познанието, което сам съм натрупал, докато съм правел, каквото ми се е правело.
Няма на света човек, който да ме научи на онова, което искам да знам, в по-голяма степен, отколкото моя самолет и небето.

--Щом искаш да научиш това, нима не вярваш, че си направляван?
--Да, направляван съм.Мигар не сме направлявани всички?Винаги съм имал чувството, че някой бди над мен.

-- И смяташ, че ще бъдеш отведен при учител, който може да ти помогне?
--Да, ако този учител по една случайност не съм самият аз.

Може би по една случайност, нещата стават, точно както стават...


--Днес ви се лети, а?
--Ако ми се лети, ще правите ли с мен разни фокуси и номера там горе?
--Ако искате, ще правим, ако не искате, няма да правим.

Стила ми прилича на Ричард Бах. Ти да не си му фен?

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

:))))))))

10x

Още малко за свободата и щастието от "Бягство от сигурността":

- Когато приемем една ситуация, която не сме принудени да приемем, то е не защото сме тъпи. Ние я приемаме, защото урокът, които тя ни предлага, ни е по-скъп от свободата.
- Щастието, е наградата, която получавала за това, че сме живели според най-високите критерии, които ни са известни.

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Качи се на самолет и скочи без парашут. И лети, лети, летиииии.....
или няма да можеш ....още?
Що?
Щото в текста ти има една тъъъничка такава подробност-трябва да се научиш. Сега не ми се водят спорове дали тепърва ще се учиш или просто ще си припомняш забравеното. Факт е, че сега ако скочиш без парашут, ще се пребиеш....с парашут може също.
Мисли що. Отговорът е пречката и пречката е реална. Засега. Ма пречка. Реална.

АМи не виждаш ли ?
Свободата от край време се е превърнала във висш идеал за човечеството -още от момента ,когато хората са разбрали ,че не могат да действат според волята си .И какво да правят - първото нещо ,което им хрумва е да се борят за нея .Свободата се постига с война .Така мислят .
И е така .Когато се стремиш към себе си и единствено към себе си .Понякога си мисля ,че тази борба за свобода на хората по-скоро показва тяхната омраза към нея .Не можем да бъдем свободни ?Но защо ?
АМи защото ни е страх - ти го спомена този страх (може би той е точно тази бариера )...Искаме да летим ,но се страхуваме ....все пак небето е едно доста обширно място ...свикнали сме да работим в рамки ...
Признавам си - не знам как се постига свобода .Не знам дори дали искам да разбера как .Знам само ,че тя ще нахлува малко по-малко .Чрез войната постигаш свобода .Но каква е тази свобода ?Истинска ли е или е една от съвършените измами ?
Кой всъщност печели битката ?Този ,който губи или този ,който печели ?И какво изобщо значат тези думи ??

Свободата до такава степен е вкопана в ума ни от разни тъмни сили, че даже и през ум не ни минава да не се стремим към нея.
Свободата е зелен хайвер, морков пред мулешки нос.
Химера.
Докато гоним миражи, кой знае какво изпускаме....свободата е мираж, който ни е насаден да имаме на всяка цена. Със същия успех можеш да опитваш да хванеш дъгата. Или да минеш под нея.
Представи си човек, чиято цел в живота е да мине под дъгата.