Не се сдържах

Главата ми...

Голова моя - темный фонарь с перебитыми стеклами.
Саша Черный

"Главата ми -

кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час - има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака -

и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак...

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

- замръзнала, каменна, вечна и зла -

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип -

загубен през вятър и дъжд, и мъгла."

По този повод винаги съм се чудила защо в училище се учи само "Септември" на Гео Милев?...

и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник -
и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи
на твоя малодушен сън -
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са - вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест -
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес...

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
- А! истината и лъжата
са кръг - и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях -
и принеси му в жертва всичко
ти:
своя гняв и скръб, и страх!!!


...да, още един човек, който си замина млад, а имаше толкова много да каже...

...I follow you...

Яс, оцели второто ми най-любимо стихче, ако може да се използва градация въобще. Но важното е, че е писал, а на нас ни остава да четем и да ни е хубаво.

с протяжна безнадеждност
безславно небесата отдръпват се назад
към някаква далечна, трагична безконечност -
аз нося свойте стъпки, загубен в тъмен град..."

..да, и вярно е писал....дали ми е хубаво като го чета - не знам - но ме цели право там, където......

...I follow you...

Когато го 4ета не се чувствам сама. Може да звучи странно, но ми е като пътеводна светлина, когато започна да се усещам, че почвам да потъвам...

А колкото до четенето, последните месеци една мисъл почти всеки ден по един или друг повод ми изниква в главата:
"Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш"...

Влизам тихо
в мойта стая
и се свивам
на кълбо.
Аз съм змия
и не желая
да говоря
с никого....

...I follow you...

ljubimo:)

Кожата неща
да сменям
през последния
сезон,
само тихо
ще мечтая
за отминал
слънчев стон

.. мечтите идват, когато сме свити в тъмната стая, когато сме сами .. и е тихо в мрака..

Виж нашето тук, където обичаме да четем себе си, да се виждаме сред другите, да бъдем с тях и мислите им... Може да се каже, че това е една книга, която пишем заедно, но отделени един от друг.. сами.. и накрая мога да кажа, че същото правим и в нашия живот... сами дописваме своята книга. Дори и да се опиташ да погубиш спомените си, като късаш страница след страница от нея, дори и със затворени очи да гледаш миналото си, дори и тогава, ще се яви невидима сила, която ще спре късъщата страници ръка и ще отвори очите ти.. тази сила идва отвътре и е живее в душата...

Хареса ми това за книгата и страниците.
"Но в собственото настояще уверена да стъпвам по-важно е да се науча"...
Много ми харесва тази мисъл, но така и не разбрах на кого.

Хубаво е, че и други са излезли извън рамките:)))))))

е точно за това сме говорили в училище, то си е до даскал май.

...мечтите понякога си отиват по същия начин...

...I follow you...

лошото е, че много рядко се намира свестен даскал по литература - не знам защо, но на този предмет най не му върви на естествени хора...

...I follow you...

не.. не може да става така. изключено е!? не бива мечтите могат да си отидат, но няма къде да отидат, нямат си друг дом и затова бързичко се връщат обратно при човека

....но понякога така се забавят в обратния си път, че докато се завърнат той - човека - изчезнал в мрака...

...I follow you...

..но мечтите не губят надежда и продължават да бродят копнеещи за топлината на човека, а самият човек изчезнал в мрака ще копнее за светлината, която честичко, притворил очи е виждал в тях..

да! мъдро е да стъпваш уверено, ала на мен по ми харесват онези другите, който бягат бързо-бързо и мечтаят да летят с вятъра.. фиуу..

Но от бързото бягане току виж се пропусне нещичко мъничко, но ценно.