нещо

На другата вълна. На друга. С любов.

Събуждам се сутрин. И сутрин, пак, заспивам. На другата страна. Със същата любов.
Протягам ръка. Да включа деня, мислите, радиото. Всъщност, с любов.
Може би не говоря сутрин. Може би рано късно светло тъмно нямат значение. Със значеща любов.
Каквото и да се случва насън, все смачкани денонощия от джобовете си вадя. В последно време. С неочаквана любов.
Малко е тъжно навън. Малко вътре
Може би не се усмихвам достатъчно. С много любов.
Не те познавам, а ми липсваш.
Обичам те, и пак ми липсваш.
Там, на ъгъла, в едно кафе. С утайка. От любов.
Убивам и възраждам Времето с книга в ръка. И с любов.
Пред монитора си спомням всяка невъзможност да сме заедно. С възможна любов.
Под дъжда през ноември събирам окапали листа и ги лепя по прозорците на изоставени къщи. С уютна любов.
Не сме се срещнали, та да се разделим след време.
Не сме се разделяли, та да се срещнем.
На кръстовището се смълчавам, се вглъбявам, червено зелено жълто червено зелено. С всепосочна любов.
Ловя нетърпеливите звуци около мен и ги запращам далече над мен. С отмерен замах. С търпелива любов.
Оставам отново сама.
На същата вълна.
На същата.

С любов.

Защо не пожела да те взема с мен
за да видиш тъгата на самозабравилите
ми се мечти, танцуващи самовглъбено
и малко пренебрежително...

Най-обичам да се издигам,
но летейки си тихо най-банално падам като хапка
в зяпналата паст на очакващото ме безразличие...

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Исках да ти отговоря - без любов. Потърсих думите, разрових по всички джобове и тайни кътчета на съзнанието си - нищо не намерих. Отчаяно погледнах дори в потайните си мисли - и пак нищо. Уплаших се, че не намирам нищо. Все се убеждавах, че само да поискам и всички думи ще са при мен, ще се усмихват и ще ме подканват да ги използвам. Но явно...те са ми сърдити. Или аз на тях. Току що се замислих дали бих могла да поразсъждавам над това с думи...не искат...не искам...
Попиши ми..може би твоите думи ще вдъхновят моите...

Виждала съм я тази тъга...със зеницата на костите си съм я виждала.

...без думи най-добре се отговаря. Понякога. Се пише най-добре без думи. Само по себе си велико вдъхновение.
Но друг път...всъщност, сещаш се защо друг път не идват думите, нали? ( И това няма нищо общо със сърдитост, нито с поразсъждаване, а само малко общо с нежелание.)

това е първото нещо което си правя труда да прочета два пъти в клуба от незнам колко време насам....
..а как ми се върти едно име в главата....позволи ми да и го прочета тази нощ в съня си....

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

... сутрин ръмжа...
Ама с много любов!

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Винаги и Завинаги (но което не значи Безкрайност).
Тази нощ не говоря.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Нека мълчим.
Както ти каза, с любов.
До Края.

[линк]

Ти..ти.... сигнатурата.. aaaaaaaaaaaaaaaaaaaa

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

... отново в изходната точка...
Сега ви е паднало да ми се радвате /мразите, обичате, ненавиждате/!

:))) Мечешко гуш, Малчо!!! :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

добре дошла!

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Мдам... все по-свирепо...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Думата "мразя" ми е непонятна...усещането също.... ах, липсва ми гуш.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Хъм... хей! Нали помниш онова, че "първата любов ръжда не хваща"?!?
Е, много сори, ама си ми ти!
И Мечешкото си е само твое...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Ами къде си? Никаква те няма никъде?... аз пък си прееГах айсикю-то... ама извиняваш ли се, че аз съм ти първата любов?

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

Не се извинявам, бре - съчувствам ти!!!

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

-в този ред.

Всичко е моментност. Нещата зависят само от дължината на дадения момент.

- в този...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Като замълчааа,
та цяла неделя...

А Край НЯМААА!


а кампот где?