НЕЗАВРЪЩАНЕ

Не ме лъжи,
не съм се връщал тука!
Амнезията ми не е от самота...
Не помня да съм тръгвал със торба
на рамо;
нямам спомен за разлъка;
не ме боли от ляво ни от дясно.
Да мога спомените само
да си спомня,
да те видя ясно
ако си била...

И да ме лъжеш,
аз не ще се върна тука...
Амнезията ми-това е самота,
в която се завърнах
след безпаметна разлъка,
със торба
на рамо;
с лека болка вляво,
(не и в дясно!);
за да си спомня само
за това,
което помня ясно:
че нямам спомен нечий пръст да чука,
по ничия зазидана врата

Критика, критика....мога да изкритикувам само дълбокия смисъл, защото (пак!) ми се изплъзна, но останалото (пак!) много ми хареса. Отказвам се от дълбокия смисъл, прекрасно стихотворение. Пфу, да му се не види, пък аз исках нещо конструктивно да изкритикарствам...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Интересно...
Накаква безименна тъга ли долавям?


за това,
което помня ясно:
че нямам спомен нечий пръст да чука,
по ничия зазидана врата


Поздравления...отново

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Дaвaй РАЗПИЛЯНОТО!
(без бой)



п.п. попрaвкa–
ей, нaписaх товa по–горното и се зaчудих,
ми то кaкъвто си рaзпилян, веднaгa шa долетят мерaклийки

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

е,сега!чак пък много дълбок смисъл!не съм толкова дълбокомислен!хмхмх!ще се замисля над критиката ти...

ааааа,има си име тъгата,има!И Р И Н А!но нищо повече няма да кажа!

чакай,чакай!постепенно!да не пресолим манджата!

Когато си самотен ,
при мен ела ,
ще разровим спомен ,
ще поговорим ,
за това.
Дано те заболи и да си спомниш ,
че за тебе СЪМ БИЛА,
надежда ,щастие ,
не искам спомен да остана ,
след това............................

...но да!

Ела не се страхувай ,
по пътя ще те поведа ,
пътеките познавам,
лесно ще те преведа.............