........

НЕ МОГА ПОВЕЧЕ, НЕ ИСКАМ.....
Не знам къде какво ме води,
мълча и търпеливо стискам,
не зъби, а това, че мога.

Че мога, но нещо не достига.
Че искам-апък то не идва.
Че зная - а пред мен се вдига
една стена студено-сива.
И нищо няма да ми върне
това, което вече нямам.

Дори ръце да ме прегърнат,
дори сама да си го взема,
дори да е безкрайно близо.
Дори да е безкрайно мое....
То всяка вечер в мене слиза
и после тръгва зад завоя.

И нещо никога не стига.
Пропуква се над мене свода,
Под мен земята се надига-
НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ.....НЕ МОГА...

....прекалено близо....го почувствах...

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Много тъжно, но пък толкова реалистично...
Видях себе си там някъде и се почувствах сама и нищожна...
Но все пак ти благодаря за излятите мисли и чувства и за това, че ги сподели с всички! Страхотно е!