Мисля си аз

че май няма такова нещо "секс по приятелски"...
Мисля си, мисля и колкото и да му е давана такава обвивка, то за единия никога не е съвсем само заради единия секс и заради хубавото приятелство. Пък и такива приятелства обикновено се развалят... Може аз да съм скептична, може само така да ми се е случвало и да не съм видяла другата страна...
А ако става въпрос само за това да се споделя опит, то не е нужно и да се практикува секс за да се потвърди опита. С приятели можеш да споделяш такива неща и без да ги правиш.
Аз поне ако чувствам някой мъж-приятел, то определено нямам сексуални апетити към него. Може да си говорим и обсъждаме с часове, но не и да го правим. Ареее, всеки да ходи да си пробва при някой друг
Това приятелство ли е или какво?! :))))

Може да съм зла, ама съм обична

Абе май си права, troy@. Приятелството си е приятелство, а сексът е с любов. Тогава или ставаме гаджета, или не оставаме големи приятели. Не знам как се получава този феномен. Уж един човек ти е приятел, споделяте, чувствате се близки, а изчукате ли се става обратното на това, което е било. Въпреки че в моя опит има 1 изключение - останахме си приятели с мацката и сякаш нищо не е било, не сме го правили пак, въпреки че сме имали възможност. Може би тогава, когато го направихме си давахме сметка, че между нас не може да има дълготрайна интимна връзка. Мисля, че тогава и двамата имахме нужда просто да се изчукаме и се разбрахме без думи. Пък, приятел в нужда се познава, нали?

razbira se, che shte e bez prodylzhenie, vse pak stava vypros za priqtelstvo, inache nqmashe da e "po priqtelski", za tova kazah bez drami

Lope de Vega

Нищо страшно и лошо няма, когато възгледите на двамата (тук възниква въпросът що пък само на двамата?) приятели съвпадат. Страшното е, когато се разминават.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Точно това имам предвид и аз. Понякога приятелската обич прераства в страст, любов.
А за случая, който споменаваш, то точно това, че не сте правили пак секс, то точно това ви е задържало отново приятели. И на мен ми се е случвало. Този мъж е най-добрия ми приятел, но повече не дръзваме да минем границата. Възможности сме имали и продължаваме да имаме, но както казваш и ти между нас не може да има дълготрайна връзка. А да си развалим отношенията... аре, нема нужда...

Може да съм зла, ама съм обична

Колкото повече размишлявам по темата, толкова повече стигам до извода, че не можеш просто ей така да се изчукаш с някого, за чистото неподправено удоволствие и после да си кажете чао завинаги, или пък да си останете добри приятели (които отвреме навреме правят и секс). Освен общественото мнение, на което можем да покажем среден пръст, съществува и чувството за вина - че мамиш постоянния си партньор, че правиш нещо нередно (ама защо е нередно - не можеш да си обясниш), че затъваш в безразборни и безсмислени връзки и това в крайна сметка те изхабява емоционално. Съществува, за съжаление, и чувството за собственост. Колцина (независимо от пола) биха преглътнали без особени емоционални сривове едно изчукване на постоянния партньор с някой друг? Колцина правят разлика между любене и чукане? Не теория - всички. Но кой може да каже на половинката си (и по-важното: да си го мисли наистина, а не просто да го казва): докато съм далеч от теб, ако имаш желание, изчукай се с някого, който ти харесва, и какво половинката ще си помисли за теб в този случай?
Затова и съществува най-древната професия - тя ти дава възможността да си купиш секс без чувство за вина и собственост. Затова и са прави в другата тема за тройките - най-безопасно в крайна сметка е да си купиш гастрольор(ка).
А нито чувството за вина, нито чувството за собственост могат да се избият за едно-две или десет поколения. Все пак сексът като явление съществува милиард години (ако не и два), а хората го правят за удоволствие едва от няколко хиляди.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

правила съм го така - по приятелски, но открих разлика. Ако с младежа сме много добри приятели, става инфекцията - все някой ще се влюби. Но ако не сме много близки, можем да го повторим, потретим ...

Точно колкото стари са чувствата за вина и чувствата за собственост, точно толкова старо е естественото влечение към красивите приятели. Какво по-нормално от това да ги пожелаеш сексуално и (да стигнем до края в крайна сметка, да разрошим гарджето) да пожелаеш деца от тях?

Даже ми се струва, че това влечение е по-старо от обществото. Чиято основна характеристика е именно моногамията - обещанието да отглеждаш децата си и да споделяш живота си, да разчиташ винаги и за всичко на един, избран от теб човек. На един, не на повече. Всички останали се допускат наблизо само като подправка, но не и като основно ястие.

Предполагам, че благодарение на това изкуствено ограничение на естествената ни полигамия сме получили възможност да пренасочим сексуалната си енергия в други, творчески посоки.

А може да е по-просто. Може просто да сме посредата на поведението на шимпанзета и горили - първите са естествено полигамни, даже не обръщат внимание на двойката, която прави секс на две крачки, а вторите са мечтата на Мъжа - той сам заедно с мацките; други мъжки - само през трупа му.