ОТКРОВЕНИЕ

Теб прегръщах на сън, после плаках,
лист съм отронен - на вятър обречен,
с теб да нагазя в жаравата есенна чаках,
но твоят път не беше на моя наречен.

Вървя – сама на себе си чужда, далечна,
само двамата бяхме в щастие цялостни,
строяхме кораби подир мечтата извечна,
за две следи в мигове тежки и радостни.

Далече останаха белите наши пристанища,
на които наричахме имена със надежда,
днес споря с луднали бесовски ветрища,
а едно зверче тайно в гърдите поглежда.

Теб сънувах, в съня те целувах и плаках,
сега се уча да ходя, както ориса съдбата,
на кръстопътя мъртвия възел пресякох,
покръстих се с болка, сама чертая следата.

10.11.2003

Strahotno e ! Bravo!

Виното и разсечените възли вървят заедно...

Пишеш страхотно образно ,възхищавам ти се

Благодаря ти, ЖО.

Мммм! Страхотно е! Еддно от най-добрите неща! Как не го видях по-рано!

абе нещо съм се размекнал напоследък,тук заради една дама,такава!
та ми хареса...
вероятно допреди 3-4 месеца нямаше да ми направи впечатление...
в нормално емоционално състояние си падам по по-хард нещица!
но никога не е късно човек да стане за резил!

мдаааааа!хубаво е!чесно!

"Теб сънувах в съня ти сънувах и плаках..".. това наистина е така..благодаря ти за прекрасния стих.

.. тези клишета направо да ти завиди човек..

Ах, тази Дулсинея, Дулсинея... Не се размеквай! Ще страдаш.

По клишета не плача, нито по клишета стихче редя... Попитай ще ти кажа.

знам,но иначе не е интересно!
пък после,ще напиша най-зверския си стих-готически и кървав

Кръв надушил вълчия ми нюх ще чака с нетърпение... Ама по-добре да не го напишеш и да останеш в нежната омая...