Ех елфите...
17 отговора
531 прегледа
Ех елфите...
Така елфите в Средната земя са малко задръстени, но пак за тях ще си говорим, този път за аварите! И по- точно за Трандуил. Така та да си дойдем на въпроса, според вас;;; да вас, имал ли е Трандуил тясна връзка с Радагаст? Защото знаем, че те са живели близко един до друг. Той има все пак второстепенна, но важна роля... Абе кажете вие нещо за него
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Re: Ех елфите...
Драги Келеборн/Дъмбълдор,
Определено Радагаст и Трандуил са имали тясна връзка. Колко тясна е била... е определено поне на единия му се е искало да е колкото се може по-тясна. Но това е тема за друг тип форуми, книги и филми.



Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...
Определено Радагаст и Трандуил са имали тясна връзка. Колко тясна е била... е определено поне на единия му се е искало да е колкото се може по-тясна. Но това е тема за друг тип форуми, книги и филми.
Понякога опитвам да крещя
със бурята, препускаща из здрача,
поглъщаща бездънните недра...
Re: Ех елфите...
не стига че плюеш слидерин а сега и елфите?-друга работа нямаш ли си?!
Paranoia
Paranoia
Re: Ех елфите...
Той се опитваше по свой начин да каже, 4е харесва Елдарите
За Трандуил и Радагаст, не знам каква връзка да са имали. не съм мислила, но ми се струваше като 4етох, 4е този Радагаст не задълбо4ава някакви особени връзки с елфите, а се занимава с животни и птици (което не е само интерес към зоологията - толкинските животни са си почти антропоморфични, мислят, говорят, помагат, заемат страна... Не е баш като отшелник, защото може да се общува с тях една идея по-пълноценно, отколкото с нашите животни сега)
Необходимото Ми Зло
Re: Я едно въпросче!
Не му се връзвай- от 8 години насам е все така- разбираш ли, той не взема почти нищо насериозно и почти нищо не казва насериозно. . . просто обича да приказва подобни неща. . . 
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одеждиblue]
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одеждиblue]
Re: Ех елфите...
Знаеш ми мнението за Радо, така че. . . но искам да отбележа, че Трандуил не е авар, а Синдар- има разлика.
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одеждиblue]
Пръв дошъл един с величав облик и осанка, гарвановочерна коса, омаен глас и бели одеждиblue]
Re: Ех елфите...
Да бе верно... Трандуил... да прав си Синдар е! Моя груба грешка
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Аз- Ти- Той- Тя- ТО, това е най- точно!
Така няма да кажеш нищо ново с ттова, Саруман е прав аз съм импулсивен човек и вече 4 години не мога да определя кое повече ми харесва Толкин или Роулинг, и като чуя някой от клуба на Харито да обиди Толкин аз поставям тема или обиждам Хари защото ми е много кофти и обратно, но който ме познава знае, а онази тема бях бесен на един фен тук!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Re: Аз- Ти- Той- Тя- ТО, това е най- точно!
Добре де, трябва ли да избираш кое ти харесва повече? Ако слушаш Еминем и класическа музика, трябва ли да отричаш едното от двете(дори и временно)? Или да ги йерархизираш? Твоето е патология.
Re: Ех елфите...
Въпросът ти е интересен, изобщо с оглед на доста странните отношения на обитателите на Мраколес.
От една страна имаме Трандуил, който е Горски цар с всичките му атрибути. Това, че той е елф е всъщност според мен вторична подробност, т.е. той е бил Горски цар преди Толкин да го направи елф. Точно затова се държи по-скоро като първото отколкото като второто.
От друга страна имаме Рагдаст, с когото делят една територия само привидно. Рагдаст има много ентско в себе си като характер - той е скъсал с останалия свят и практически нищо не го интересува. Единственият, който го извежда от това му състояние е Гандалф.
Като трети елемент в тази мозайка Гандалф е много интересен - от една страна той е тясно свързан със светската власт /в лицето на Елронд/, от друга страна се изявява и в полето на Рагдаст / лекува ранения цар на орлите/.
Има и още един играч в цялата работа - Некроманта и паяците, които ще обединим под една "тъмна" шапка, които също заемат сериозно место в битуването на Мраколес - отровената река, непрогредния, пълен с опасности мрак и паяжините превръщат старата гора в доста гадничко място.
Но несъмнено пропуснахме още един много важен за Мраколес елемент - Беорн, който несъмнено се вписва по-близо до Рагдаст, тъй като Гандалф казва, че те са близки приятели.
След като разположихме горе-долу играчите, трябва да преценим кой всъщност каква "част" от мраколес държи, за какво се бори и в особеност, защо точно тази сякаш забравена от времето гора се оказва толкова оживено място и терен за такива епохални борби ...
Gazat Krul Sapatu
От една страна имаме Трандуил, който е Горски цар с всичките му атрибути. Това, че той е елф е всъщност според мен вторична подробност, т.е. той е бил Горски цар преди Толкин да го направи елф. Точно затова се държи по-скоро като първото отколкото като второто.
От друга страна имаме Рагдаст, с когото делят една територия само привидно. Рагдаст има много ентско в себе си като характер - той е скъсал с останалия свят и практически нищо не го интересува. Единственият, който го извежда от това му състояние е Гандалф.
Като трети елемент в тази мозайка Гандалф е много интересен - от една страна той е тясно свързан със светската власт /в лицето на Елронд/, от друга страна се изявява и в полето на Рагдаст / лекува ранения цар на орлите/.
Има и още един играч в цялата работа - Некроманта и паяците, които ще обединим под една "тъмна" шапка, които също заемат сериозно место в битуването на Мраколес - отровената река, непрогредния, пълен с опасности мрак и паяжините превръщат старата гора в доста гадничко място.
Но несъмнено пропуснахме още един много важен за Мраколес елемент - Беорн, който несъмнено се вписва по-близо до Рагдаст, тъй като Гандалф казва, че те са близки приятели.
След като разположихме горе-долу играчите, трябва да преценим кой всъщност каква "част" от мраколес държи, за какво се бори и в особеност, защо точно тази сякаш забравена от времето гора се оказва толкова оживено място и терен за такива епохални борби ...
Gazat Krul Sapatu
Re: Ех елфите...
Да и от това се поражда една сложна подредба на отношенията, чувствата, проблемите и целите на всички тези личности, и аз също като теб се чудя какво в крайна сметка става!?!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Време е за нещо ново!...нещо сериозно...Професия кралски професор!
Re: само преди да продължите..
Грах, моля те, разясни ми каквото още можеш за това:
От една страна имаме Трандуил, който е Горски цар с всичките му атрибути. Това, че той е елф е всъщност според мен вторична подробност, т.е. той е бил Горски цар преди Толкин да го направи елф. Точно затова се държи по-скоро като първото отколкото като второто.
Ако ти се занимава де :)
Слънчо въобще не тича
От една страна имаме Трандуил, който е Горски цар с всичките му атрибути. Това, че той е елф е всъщност според мен вторична подробност, т.е. той е бил Горски цар преди Толкин да го направи елф. Точно затова се държи по-скоро като първото отколкото като второто.
Ако ти се занимава де :)
Слънчо въобще не тича
Re: само преди да продължите..
Некои размисли за Трандуил
Първата аналогия, която ми дойде на ум при Трандуил е неговата връзка с Дионисии. Първо в изображението му той е увенчан от корона от цветя или листа а второ пие вино като за световно. Изобщо изображението на вечно млад, красив мъж с корона от цветя, листа и прочие, който е седнал на трон и усилено пиянства е една отлична Дионисова илюстрация.
Все пак ще кажете вие какво общо има Дионис с гората ... има, има ... Дионис и неговата свита /панове, вакханки и други пияници/ се е шматкала главно по гори и пущинаци. Второ, неговите подопечни – същите тия панове и другите им роднини са били покровители на горите. Дионис е неразривно свързан с дивото - диви животни, диви котки, диви жени и т.н.
Както също така ни е известно в горите са живеели и други, от които ни интересуват живо нимфите – покровителки на различни реки и поточета. Трябва да отбележим, че тези лица не са били подопечни на Морския цар а са развивали един вид самостоятелна дейност. Споменавам ги, защото гората и водата са неразривно свързани – два основни източника на живот. Т.е. винопиенето и винолеенето е винаги ритуално защото свързва водата с растенията, с кръвта, с голямата лоза, която е символ на хиляда неща и т.н.
Значи според мен в основата на този Горски цар стои главно Дионисии, най-вероятно с примеси от няколко други култури, най-вероятно с германската, от където Дионисии взима дългите ушички и елфическото достойнство. Елфите са същите такива горски същества, но в малко по-различен дизайн. Разбира се в различните географски ширини всичко това е в различна степен. Какво става по-късно.
Да отворим книжката на сцените, където елфите пируват, смеят се и пеят в гората, но щом джуджетата се приближават музиката спира, светлините угасват и ходи ги търси. Е, това го има във всяка книжка с приказка – обикновено хората ходят и гонят горските обитатели но дык! дет казват руснаците – не мош го хвана. Тук светне – тичаш и гледаш нищо, там светне – пак нищо. И накрая се надрънкваш на някой кошмар.
Още един много важен детайл – в някои приказки и митологии, горския цар не е хуманоиден и красив а наобратното, той е по-скоро чудовищен, което отново се оглежда в остта Дионис – пан, т.е. красотата/чудовищност. Колкото и да е странно, Дионис е вид хермафродит, т.е. той винаги е притежавал двойственост както във вида си така и в половата си ориентация. За да го кажа по-просто чудовищната му природа е мъжествената такава. Но това е друга тема.
Та, за какво говорех ...а, да значи, горските полу и цели божества винаги са и лоши и добри, те могат да хванат бедния пътник и да му причинят какви ли не страдания, но те могат и да го приласкаят и да му помогнат – зависи главно от него.
Замисляла ли си се защо Трандуил е толкова алчен? Защото такъв трябва да бъде – за да бъде добър към теб, ти трябва да подкупиш Горски цар, да му дадеш жертва. Спомнете си една руска приказка където девойката тичала из гората и като стигнала до дома на баба Яга /която е също от контингента/ намазала портата с масло, сипала нещо си във водата за да я пресече и вързала панделка на брезата с някаква подобна цел? Защо го е направила? Пренесла е жертва. Затова Трандуил, като горски цар основателно си искаше подкупа от джуджетата. Негов си е по право!
Време е да обобщаваме, че стана мноу дългу. Трандуил всичко гореизброено. Трандуил е прекрасен и ужасен, той е тясно свързан с тайнствата на природата, нощта, гората и виното и какво ли не още. Изобщо всички участници в Хобит и повечето участници във Властелина са многопластови фолклорни герои, които /както повечето неща в Европейската култура/ произхождат от комбинацията на няколко основни елементи: античност, германска култура, библейски образи и местни елементи. Т.е. въз основа на гореизброеното казах, че Трандуил е първо Горски цар а чак след това елф /особено Толкинов такъв/.
Отбележка: всичко гореописано си е мое мнение и не ангажирам никого с него.
Gazat Krul Sapatu
Първата аналогия, която ми дойде на ум при Трандуил е неговата връзка с Дионисии. Първо в изображението му той е увенчан от корона от цветя или листа а второ пие вино като за световно. Изобщо изображението на вечно млад, красив мъж с корона от цветя, листа и прочие, който е седнал на трон и усилено пиянства е една отлична Дионисова илюстрация.
Все пак ще кажете вие какво общо има Дионис с гората ... има, има ... Дионис и неговата свита /панове, вакханки и други пияници/ се е шматкала главно по гори и пущинаци. Второ, неговите подопечни – същите тия панове и другите им роднини са били покровители на горите. Дионис е неразривно свързан с дивото - диви животни, диви котки, диви жени и т.н.
Както също така ни е известно в горите са живеели и други, от които ни интересуват живо нимфите – покровителки на различни реки и поточета. Трябва да отбележим, че тези лица не са били подопечни на Морския цар а са развивали един вид самостоятелна дейност. Споменавам ги, защото гората и водата са неразривно свързани – два основни източника на живот. Т.е. винопиенето и винолеенето е винаги ритуално защото свързва водата с растенията, с кръвта, с голямата лоза, която е символ на хиляда неща и т.н.
Значи според мен в основата на този Горски цар стои главно Дионисии, най-вероятно с примеси от няколко други култури, най-вероятно с германската, от където Дионисии взима дългите ушички и елфическото достойнство. Елфите са същите такива горски същества, но в малко по-различен дизайн. Разбира се в различните географски ширини всичко това е в различна степен. Какво става по-късно.
Да отворим книжката на сцените, където елфите пируват, смеят се и пеят в гората, но щом джуджетата се приближават музиката спира, светлините угасват и ходи ги търси. Е, това го има във всяка книжка с приказка – обикновено хората ходят и гонят горските обитатели но дык! дет казват руснаците – не мош го хвана. Тук светне – тичаш и гледаш нищо, там светне – пак нищо. И накрая се надрънкваш на някой кошмар.
Още един много важен детайл – в някои приказки и митологии, горския цар не е хуманоиден и красив а наобратното, той е по-скоро чудовищен, което отново се оглежда в остта Дионис – пан, т.е. красотата/чудовищност. Колкото и да е странно, Дионис е вид хермафродит, т.е. той винаги е притежавал двойственост както във вида си така и в половата си ориентация. За да го кажа по-просто чудовищната му природа е мъжествената такава. Но това е друга тема.
Та, за какво говорех ...а, да значи, горските полу и цели божества винаги са и лоши и добри, те могат да хванат бедния пътник и да му причинят какви ли не страдания, но те могат и да го приласкаят и да му помогнат – зависи главно от него.
Замисляла ли си се защо Трандуил е толкова алчен? Защото такъв трябва да бъде – за да бъде добър към теб, ти трябва да подкупиш Горски цар, да му дадеш жертва. Спомнете си една руска приказка където девойката тичала из гората и като стигнала до дома на баба Яга /която е също от контингента/ намазала портата с масло, сипала нещо си във водата за да я пресече и вързала панделка на брезата с някаква подобна цел? Защо го е направила? Пренесла е жертва. Затова Трандуил, като горски цар основателно си искаше подкупа от джуджетата. Негов си е по право!
Време е да обобщаваме, че стана мноу дългу. Трандуил всичко гореизброено. Трандуил е прекрасен и ужасен, той е тясно свързан с тайнствата на природата, нощта, гората и виното и какво ли не още. Изобщо всички участници в Хобит и повечето участници във Властелина са многопластови фолклорни герои, които /както повечето неща в Европейската култура/ произхождат от комбинацията на няколко основни елементи: античност, германска култура, библейски образи и местни елементи. Т.е. въз основа на гореизброеното казах, че Трандуил е първо Горски цар а чак след това елф /особено Толкинов такъв/.
Отбележка: всичко гореописано си е мое мнение и не ангажирам никого с него.
Gazat Krul Sapatu
Re: Ех елфите...
Още нещо неясно, но този път - за мен.
Трандуил - добре.
Радагаст - добре.
Некроманта - добре.
Беорн - добре.
Но Гандалф?
Останала съм с впечатлението, че той не се задържа никъде задълго(още по-малко в Мраколес). Доколкото си спомням, Гандалф скита из Гондор, Рохан, Арнор (останките) и т.н. но не е оставал задълго в Мраколес, за да се смята за постоянен обитател и някой, който е определяща фигура там...
Може и да греша, де...
Всичко идва с времето си за онзи, който умее да чака.
Трандуил - добре.
Радагаст - добре.
Некроманта - добре.
Беорн - добре.
Но Гандалф?
Останала съм с впечатлението, че той не се задържа никъде задълго(още по-малко в Мраколес). Доколкото си спомням, Гандалф скита из Гондор, Рохан, Арнор (останките) и т.н. но не е оставал задълго в Мраколес, за да се смята за постоянен обитател и някой, който е определяща фигура там...
Може и да греша, де...
Всичко идва с времето си за онзи, който умее да чака.
Re: Ех елфите...
ми много лесно
Трандуил - добре.
Радагаст - Гандалф е единственият му "приятел" и връзка с останалия свят, той успява да го включи в битката сращу Некроманта
Некроманта - Гандалф е най-големият му враг и е реално този, който го прогонва от Мраколес, Гандалф доста повисял в панделата му
Беорн - Гандалф, беше този, който вкара джуджетата и Билбо в домът му омагьосвайки го с приказките.
това малка връзка ли е?
Gazat Krul Sapatu
Трандуил - добре.
Радагаст - Гандалф е единственият му "приятел" и връзка с останалия свят, той успява да го включи в битката сращу Некроманта
Некроманта - Гандалф е най-големият му враг и е реално този, който го прогонва от Мраколес, Гандалф доста повисял в панделата му
Беорн - Гандалф, беше този, който вкара джуджетата и Билбо в домът му омагьосвайки го с приказките.
това малка връзка ли е?
Gazat Krul Sapatu
Re: Ех елфите...
Всъщност, аз питах за връзката на Гандалф с Мраколес, не с обитателите му... Освен това ми е интересно защо го "слагаш" там почти като постоянен обитател, като част от Мраколеса (ако съм останала с вярното впечатление за това, което написа
)...
Всичко идва с времето си за онзи, който умее да чака.
В отговор на:След като разположихме горе-долу играчите, трябва да преценим кой всъщност каква "част" от мраколес държи
Всичко идва с времето си за онзи, който умее да чака.
Редактирано от Mellindor на
Re: Ех елфите...
съвсем правилно казваш ... трябва надлежно да се коригирам
той не държи "част" от мраколес, но активно участва в преразпределението им , хум, хумммм
Gazat Krul Sapatu
той не държи "част" от мраколес, но активно участва в преразпределението им , хум, хумммм
Gazat Krul Sapatu