Мойто раждане.

Здравейте майчета! Мисля, че вече съм подготвена да разкажа за ужаса, който се наложи да изживея по време на раждането. Искам да го споделя за да може да се избегне повторението на това което изпитах аз.
На 28.10 ме приеха в Шейново, направиха ми някои изследвания и решиха, че ще раждам със секцио, защото съм тясна, плода е голям и пъпната връв е увита около врата и му пречи да слезе на долу.
На 29.10 към 8.00 ме свалиха в операционнта. Страх ме беше разбира се, но нямах търпение да чуя и видя бебчето си. Сложиха ми спинална упойка и анестезиоложката започна да ми обяснава как няма да изпитвам болка, а само теглене и дърпане. Аз обаче точно в този момент усещах как доктора ми пипа корема и се зачудих, защо го усещам. Нямаше време повече да осъзная, че нещо не е наред. Когато доктора започна да реже мислех, че умирам. Такава болка не се изтърпява. Толкова ме болеше, че започна да ми причернява и не можех да мисля. Анестезиоложката ме попита какво става, а аз успях да простена, че ме боли. Тя ми каза, че не ме боли. Помня как започнах да си мятам главата и да стена че ме боли. Тяме хвана за ръката и шпомя как се вгледа в мен и явно разбра, че говоря истината и изкрещя на лекъря да спре, че не ме е хванала упойката. Последното, което помня е, как доктора си вдигна ръцете целите в кръв и попита как така не я е хванала.
Най-големия кошмар обаче не беше това рязане на живо, а идването в съзнание. Не знаех нищо. Не знаех как е бебето, какво е ,добре лие, нищо. Никой не идваше, а мен ме болешекошмарно корема. По-едно време дойде анестезиоложката много напрегната да ме види и ми каза, че си имам живо и здраво момченце.
Като, че ли нестигаше това ами попаднах на одвратителна сестра в реанимацията, кочто не ме обезболяваше, а болката е ужасна. Не спирах да си мисла, защо всички казват, че със секцио не боли, а аз умирам вече от болка. Докараха и още едно момиче, което мина през същите мъки да не я обезболяват. Не искаше да ми даде телефрона зада се обадя на мъжа ми да разбера повече подробности за бебчето. Чак вечерта, като дойде другата смяна разбрах, че може и да не се изпитва болка. Сестрата ни обезболи даде ни телефоните и ни обясни какво трябва да изпитваме. И преди да излезе от стаята каза, че знае, че не са ни обезболявали много през деня, но да не се притесняваме, че няма да изпитваме болка през ноща. С другото момиче бяхме шокирани, че сме минали првез тези болки просто защото тази е едно, чудовище, а е можело да не ги изпитваме.
Като за капак на всичко ме хвана страничния ефект на спиналната упойка - страхотна болка в главата. Иронията е очевидна - упойката не ме хваня, но страничния и ефект да.
Всичко обаче се заличи в момента в който на другата сутрин ми донесаха бебето. Разплакаг се и той плачеше, но щом му заговорих се успокои. Никога няма да забравя този момент. Такава любов не съм изпитвала.
Е майчета явно съм имала големи грехове да изкупвам. Като резултат от всичко това за десет дена съм свалила 15кг.(може би това е хубаво, но малко е стряскащо) Знам едно обаче - отново ще мина през всичко това, само за да си гушмна детето.

Живота е хубав, когато го възприемаш като такъв, така че усмихвай се!

Горката, изтърпяла си много, но всичко вече е зад гърба ти и сега се радваш на живо и здраво бебче!А това е най-важното.

PS Кой доктор те оперира?

Цели се в луната, дори да не уцелиш ще попаднеш сред звездите!

Ужас.... Как може такова нещо... Имаше ли поне някой, дето си върши работата както трябва???
Добре поне, че с бебето всичко е наред. Целуни го от нас и да ти е жив и здрав!

Миличка, какъв ужас си изпитала!!!
Можеш ли да си спомниш имената на лекаря и акушерката, които са водили операцията?
Господи, не мога да си представя такъв кошмар. Аз изкарах много гадно в Шейново, макар че точно секциото (непланово) най не го усетих - но при мен упойката беше хванала.
Попълни анкетата на ЕТ, ще правим някакви опити да променим нещо или поне да алармираме навсякъде.

Кава е била тая упойка дето не те е хванала?Аз съшо съм родила със секцио, но упойката веднага ми подейства, спомням си само как ме завързаха , сложиха ми кислородната маска , подписах се че съм съгласана за секциото, при мен спешно се наложи, сложиха ми упойката и съм заспала.И нищо.Събудиха ме много трудно обаче.А бебето го видях след като можех да ставам на другия ден следобед.Едва издържах докато го видя.Притеснявах се дали е добре, макар че ме уверяаха е е много добре.А болките наистина бяха след това, но и много обезболяващи ми слагаха, за да не усещам болката.А на другото момиче не слагаха и как се възставнови без лекарства,просто се чудя кавъв беше този организъм и колко кърма имаше само за разлика от мен?А ти имаш ли?
Да ти е живо и здраво бебчето след мъките , които се преживяла.но така е майките сме способно да издържим на болка, заради децата си.Поздрави!!!!!

А какиви са били тия лекари?друг път не са ли правили операция?Що за хора са така да те мъчат?!!!!!!!!!!

Ако бях чела това на друго място, щях да помисля, че има голяма доза художествена измислица, за да бъде подсилен ефекта от ужаса, но тъй като го пише майка от този клуб, вярвам, че се е случило и дълбоко се възмущавам от безпардонността и жестокостта на някои хора, каква е тази анестезиоложка, която не си е свършила работата, а тази сестра-чудовище? Как е възможно при такава голяма безработица, да останат на работа такива некадърници? Мисля, че не трябва да оставяш нещата така и да напишеш няколко жалби и оплаквания до различни места, ти вече си щастлива майка и се радваш на прекрасни мигове с бебчето си, но необходимо ли е други момичета да изтърпяват такова безумие.

Дано до всяко добро същество застане поне още едно

Мале, миличка, преживяла си кошмарно най-хубавият миг в живота на една жена - срещата с нейното детенце. Дано от тук нататък само хубави неща да има в живота ви. Бъдете щастливи тримата с таткото и малкото ангелче.... Да го нацелуваш от мен и Вики!

бебе Виктория 04-10-03

Здравей.Боже не мога да повярвам,че чета нещо подобно.Това е слабо казано чудовищно.Кой знае как си страдала,моля те не оставяй нещата така,подай жалба някъде тези безотоворни хора трябва да си платят.Този ден се помни цял живот,кой им позволява да помрачават радостта ти от очакването на милата ти рожба?Зная,че като си видяла синчето си и си забравила за болките,но моля те не оставяй тези гадове не само заради себе си а и заради другите бъдещи майчета,дай гласност на проблема,нека да не си мисли някой ,че може да постъпва така и да нямя наказание за делата си.Напиши им имената на много от нас предстои раждане нека ги знаем.От подобно раждане преди доста време аз така се наплаших от раждането въобще че 11 години не давах дума да се издума да забременявам пак,но времето лекува донякъде а и си мислех досега че нещата от тогава много са се променили в положителна посока,ама сега съм пак объркана а съм в 7 месец вече и пак ме завладя страха от раждането.Бъдете живи и здрави всички в семейството и се радвайте много на малкия човек

Още ли го има това,миличка?Същото преживях,но преди 15 години и си мислех,че нещата са променени към по-добро,но явно не навсякъде.Искрено ти съчувствам за преживяното,рязането на живо и пренебрежително отношение на персонала.Но пък наистина бебчо като че ли заличава гадориите.
Да ти е живо и здраво малкото сладурче

не искам да коментирам ужаса, който си преживяла и само се моля да ми се размине подобно преживяване, но то кой ли го иска. най - важното е, че бебко е добре. честито и вярвам, че оттук нататък ви очакват само много красиви мигове. разкажи как се справяш:))
поздрави

обичайте се и бъдете обичани

Олеле мила!
Тези "хора" трябва на кръст да ги разпнат.... Шейново от 6 години ми звучи като мръсна дума... и лошото е че за 6 години явно нещата не са се променили.
Кошмарно е!
Може би наистина, ако не бях преминала през тази касапница там и на мен щеше да ми е трудно да повярвам... но съм го преживяла, знам какво е... Лошото е, че не се забравя... или поне е много трудно. Аз, въпреки че имам второ раждане след това, което не може да се сравни по нищо с раждането в Шейново, пак не мога да се отърся от кошмарните усещания и ужаса, който изживях там.
И смятам, че въобще не е на място изказване от сорта на: "...явно съм имала големи грехове да изкупвам"
Грехове имат да изкупват извергите, които "работят" в тази болница.
Може и да има и свястни там... но аз за 16 излежани там дни не видях такъв... надавях се наистина нещата да са се попроменили в положителна посока... но уви.
Желая ти всичко най-добро и дано детските очички и усмивката на детето ти помогнат да преодолееш по-бързо ужаса от кошмара, който си изживяла.

[линк]

Боже, какъв ужас!
Няма ли някакъв начин да бъдат наказани тези хора?

Е, не мога да го разбера това? - Що за "политика" е да се държат така с родилките. Да оставим настрана моралната страна на въпроса, макар че за хора, посветени на тази професия тя трябва да е първостепенна. Нищо не печелят, даже губят от такова отношение, защото все повече бъдещи майки ще бягат надалече от тази болница и приходите им ще секнат. Упойките ли си вадят от джоба, що ли, някой плаща ли им за гаврата с родилките и близките им, що за хора са това?

Добре, че с детето сте добре и няма допълнително травми и други гадости.
Съжалявам

Отврат

И не е кой знае каква рядкост….. една приятелка я пусна упойката преди да я зашият и също й бяха казали “не те боли, не може де те боли”, та й завършиха секциото с пълна упойка… Може би си се пренапрегнала психически и затова не те е хванало… аз излизам адски бързо от упойки – докато ме изкарат от операционната и край…. Анестезиологът Гецковски преди един от серклажите точно така ме заплаши – “успокой се, или няма да те хване”…….

АМА ДА КАЖЕШ, ЧЕ ТЕ БОЛИ и да ти кажат, че НЕ ТЕ………… баси говедото самодоволно, ако беше нейният корем?

и кои са тия всички, които разправят, че след секцио не боли?

А за реанимацията – така е, както се казва, тука е така - и в Тина Киркова не даваха нищо – първия път лазих по стената над леглото…. Втория път си носех от вкъщи тайно саридон и си го пих, макар да не знам дали е бил подходящ…. Ама вий или скимти – все тая, никой нищо не ти дава… ако някой ден стигнем до издаване поне в интернет на Наръчник за оцеляване в българските родилни домове, смятам непременно да впишем НОСЕТЕ СИ предварително обезболяващи, мами.


Ей, момичета, наистина ли ви се струва невероятно? Имали сте късмет!

Все бях чувала за гадости, ама това ..... Много, много съжалявам че така си "посрещнала" бебо! Каквя е тая гнус бе...пфууу, ама че хора - някои неща не мога да проумея
Радвайте си се и бъдете щастливи:)

Zdravei, prosto naistina niamam dumi za tova kakvo si prejiviala izob6to kak e vazmojno da se dopuskat podobni ne6ta v 21 vek, kakvi sa tezi meditsi kavi sa tezi hora kakva e tazi darjava prosto naistina sam potresena no znaia che tova niama da promeni ni6to i prosto nai-hubavoto razbirase e malkoto choveche koeto veche gu6ka6 . Jelaia vi mnogo 6tastie na vsichki mnogo radost s bebko, koito sigurno dobre oglasia veche doma vi .
Iskam da dopalnia ne6to. Mislia che /ne sam napalno sigurna no po romantichnata slu4ka koiato si razkazala v edna tema mi se struva che ne gre6a/ niama kak da ne vi e poznat slednia adres Mladost3 blok 310 et3 . Predi veche poveche ot godina nie se nanesohme tam a ni go predade mislia va6ia tatko Nikolai /kakto razbrah che se kazva ot temite / Romantichnata istoria koito me navede na misalta che ste vie ni ia razkaza haziaikata koiato ne znaia ot kade ia znae no si pomislih otnovo kolko e malak sveta sled kato vi zasiakoh v neta
O6te vednaj mnogo 6tastie i liubov

Ох, след такъв разказ /поредния чут от мен/ първото, което ми идва на ум е: защо още ходят да раждат в "Шейново"? То не беше касапница, то не бяха увреждания...
В тези случаи се прави нещо адски просто, наречено от моя анестезиолог"щипни ме тук, щипни ме там"- проверява се сетивността на кожата с няколко по-силни одрасквания. Да се види дали действа упойката. Близко е до акъла и не изисква да си много умен.
Съжалявам за всичко, което си преживяла!

И още- на нито една акушерка не й представлява трудност да извади една ампула /обикновено метамизол- за по-евтино, има и трамадол/, да изтегли със спринцовката съдържаниетоо и да сложи мускулна инжекция. Защо не го правят, наистина не мога да си обясня. То и на мен ми се падна такава сестра след секцио, ама мъжа ми и даде 20 лв и тя хвърчеше като орлица около мен. На следващото дежурство никаква я нямаше , аз като вече проходила обслужвах другите родилки след секцио.

егати кошмара....а те не правят ли нещо като тест да проверят дали те е хванала упойката???тя и анестезиоложката май си е изкарала акъла....
не мога да си помисля аккво ли тие било:(((зву4и кошмарно оба4е, но важното е 4е накрая има хепи енд и бебенце е добре и ти ве4е си по-добре;))))и скоро ще остане кошмарен спомен!
ха, дано се сетят да проверяват дали те е хванла упойката преди да запо4нат да режат или поне да обясняват кога и какво се усеща?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

ami...