Разум...Чувства...

Има ли взаимовръзка?Трябва ли да има,или по-скоро не...?
На какво сте подвластни вие в момента...?На разумното начало у човека,или на вихъра на емоциите и чувствата...(гняв,съжаление,тъга,радост,любов...).
Докъде позволявате да ви завладеят въпросните чувства...?
Аз доскоро се оставях да ме завладеят изцяло...,да ме завъртят с цялата си сила и мощ,така че да ми се завие свят...Но невинаги усещането по-късно е едиствено приятно...
Особено ако е трябвало да проявя малко повече разум,сила и търпение.
Затова сега се замислих къде е границата?И кое е по-доброто за нас самите...
Това да бъдем малко прагматични,по-уравновесени,и не толкова подвластни на моментни състояния...
Или пък да изживяваме всичко с пълната му сила...така че да ни завладее с цялата си мощ...без да мислим дали е разумно,дали добре или зле за нас,и какви ще бъдат последствията...Така ставаме доста по-раними обаче...
Но в първия случай можем просто да не почувстваме нищо...което за мен е още по-трагично...Това да загубим способността да се отдадем изцяло на нещо или някой без да мислим за нещо друго...
Това разбира се за двете крайности...на две състояния на духа...
Който е успял да лавира между двете,и да вземе най-доброто от тях,би трябвало да е наистина щастлив...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

две мотивации, които ни тласкат насам-натам,
защото самите ние си мислим че като се избере едното трябва да е за сметка на другото. никой не ни кара да мислим така, това е наша идея че така точно се научаваме да сме "като другите". А само между крайностите можем и да сме ние , а не "другите" или който и да е друг...

Да де,ама как можем да намерим златната среда...?НЕ е толкова лесно..:(

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

по добре да намерим средата на хляба :)

златото ще оставим за после, а и май не се яде

Когато нещата опрат до чувства, въпроса какво и докъде допускаш да те завладее не е много уместен. Просто чувствата са нещо неподвластно на разум или на решения, тях или ги има или ги няма и не зависят от решенията ни.

Значи е невъзможно...?

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Точно това е проблема,че ни водят за носа...и че ако пък ние се опитаме да ги усмирим,то те просто обидени и сърдити напускат полесражението...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

Ами според мен е невъзможно, пък си мисля, че чувствата и емоциите са най- хубавата част от живота и не виждам смисъл да ги ограничавам. Е да когато се отдадеш на чувствата има голяма вероятност и да те наранят, но какво пък това също е част от живота:)

Още Платон и Аристотел са спорили по темата
Всичко е хубаво в разумни граници.
Ако не прекаляваш с което и да е от тях, все ще са ти от полза.
Ако не се стремиш да налагаш едното над другото - пак.
А ако дори не ти хрумва да игнорираш едното за сметка на другото, най-добре.


Опознай себе си.
И се обичай

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Вярно е,прав си...

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

напротив :) не-бляскаво е

Ох...аз не се опитвам да игнорирам някое от двете,или да давам надмощие...всичко става по естествен начин...И обикновено чувствата са тези,които определено надделяват без специално да съм искала да стане така...И накрая се получава един вихър от емоции...но пак предпочитам това пред сивото ежедневие,в което всяка стъпка е обмислена и предварително определена...
Себе си смятам че съм опознала....поне знам какво искам...:)

"Всичко, което не ни убива ни прави по-силни"

И двете си имат своят смисъл и не мисля че едното трябва да се жертва за сметка на другото.
Едно време много се поддавах на емоции, и сега понякога, но се стремя да се контролирам - най-нелепи грешки съм правила под влияние на емоции и затова гледам да внимавам.
А за отдаването на чувствата - зависи от чувството - има такива на които бих се отдала напълно, такива които бих се постарала да елиминирам и такива на които бих се отдала за определено време, след което бих се постарала да елиминирам. Например тъгата - смятам че трябва да се изживее, но не бива да си посвещаваш живота на нея и в един момент трябва сама да си удариш спирачките, не да чакаш нещо отвън да се случи... За омразата - старая се да не допускам да вирее в мен това чувство - мисля че е по-скоро саморазрушително отколкото нещо друго. А виж любовта е чувство на което бих се отдала напълно(което не значи че ще си спусна капаците на разума - не мисля че двете си противоречат, освен когато очакваш някакви конкретни придобивки от въпросната любов...). Та така

Само че с това май не ти отговорих на въпроса..... Чувствам че друго питаш - добре ли е да си потискаш чувствата, за да боли по-малко в случай че те разочароват? За мен отговорът е "не". Защото когато искаш да преживееш най-прекрасното, трябва и да дадеш най-прекрасното от себе си. И тъй като този танц се танцува от двама, това че ще го дадеш, не е никаква гаранция, че ще получиш това което искаш и после боли. Но това е единствения начин някога да ти се случи това за което мечтаеш ... друг няма

You cannot achieve the impossible without attempting the absurd.

погледни тук

--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух

krigovrat-vecen krigovrat-izhod@

A ne ti li e minalo prez uma, che moze da ima treto sastoqnie, koeto da e enowremenno razum i chuwstwa. Togawa awtomatichno se izbqgwat wsi4ki nedostataci

кой е дошъл на гости

тъкмо преди час се четох в тая тема кви глупости съм писала