Дали ще е така?

Стоеше на един хълм и посрещаше изгрева. Наслаждаваше се на слънчевите лъчи, които пробягваха нежно по тялото му. Всъщност правеше това всяка сутрин откакто се помнеше. А спомените му се губеха далеч назад във времето. Съзнанието му се зарея в тези отдавна отминали епохи. Тогава всичко беше различно. Все още имаше и други като него. Но сега вече беше останал само той. А преди... Колко беше хубаво тогава. Огледаш се и наоколо много други като теб. Напрегна се за момент и си припомни името, което тези странни вечно неспокойни същества - хората им бяха дали, но не можа да се сети... Миналото се връщаше в съзнанието му. Припомни си дните, когато още беше малък - майка му, надвесена над него, а братята и сестрите му образуваха широк кръг, около нея. Докъдето му стигаше погледът виждаше роднини. Също и онези малки летящи и писукащи създания, които се гонеха около тях и изпълваха етера с радостни звуци. Колко ли отдавна не беше чувал или виждал някое от тях? И това не успя да си припомни... Сети се, че тогава хората бяха много малко. В детските си години си мислеше, че това е само една залъгалка за малките - трябва да слушаш миличко, иначе ЧОВЕКЪТ ще дойде и ще те вземе.
Като стана малко по-голям видя жив човек, но колко различен беше той от описанията на големите... Беше добър, радваше се им, прегръщаше ги и остана да спи при тях. В този ден в гората* - сети се, думата беше гора имаше празник. Старците разказваха легенди за дните, когато техният народ все още можеше да се движи. Беше толкова прекрасно. Тази нощ сънува, че при тях е дошъл един от древните и им разкрива тайни познания. Тогава той реши, че хората са добри...
Дните минаваха и нищо осбено не се случваше. Той растеше и се радваше на живота. Докато един ден най-лошите кошмари от детските му сънища се сбъднаха. А мислеше, че ги е забравил.
Дойдоха много хора със страшни боботещи машини, от които земята се гърчеше в агония. Започнаха да повалят роднините му. Него, единствено него оставиха жив... ЗАЩО? Защо точно аз трябваше да остана сам? Толкова е ужасно да живееш със спомените за любовта, която си получавал и която знаеш, че никога вече няма да получиш... Защото от думите на хората разбра, че това е последната гора на планетата, а той е последното дърво**. Потъваше все по-дълбоко в самотата си. Всяка сутрин беше така, явно изгрева му действаше носталгично.
Самотен! Колко много мъка има в тази думичка. Вярно - около него всеки ден идваха хора, но това дори задълбочаваше самотата му. Той беше нещо като туристическа атракция. На ствола му имаше обяснителна бележка и хората идваха, четяха и се чудеха. Виждаше им се невероятно, че това пред тях не е сътворено от техните ръце. Тази сутрин беше пусто. Имаше само едно дете с родителите си. Детето се приближи към него и запита:
-Мамо, мамо, ама това наистина ли не са го правили хора?
-Не миличко, то си от природата - усмихна се майката.
-Мамо, а какво е това природа - продължи да настоява детето.
-Виждаш ли моето момиче - включи се и бащата - преди много годиние имало много като това пред теб.Освен това е имало и разни същества, различни от хората. Всичко това ние сме наричали природа.
-Тате, а къде е сега всичко това, за което разказваш?
-Тези животни и растения (така са се наричали съществата), са отстъпили своето място на човекът, който е имал нужда от нови и нови земи...
Детето слушаше захлас - това беше много по интересно от приказките за Робопеляшка или Програмистката и седемте андроида, но бащата вече беше млъкнал. Той прегърна майката и каза на малкото момиченце:
-Моето момиче, сега можеш да отидеш да го погледнеш по отблизо, а ние с майка ти ще те изчакаме.
Детето това и чакаше. Тръгна към дървото и започна да го разглежда с интерес. Това беше толкова различно от светът от пластмаса и метал около него.
Дървото изгледа тази сцена с интерес. От дълго време не беше виждал хора, които да се обичат. Това изпълни и него със забравеното чувство. В този момент обичаше всичко - отдавна загиналите му роднини, мъртвата вече природа, дори хората. Изведнъж остра болка го преряза. Особено силно се почувства това в корените. Тялото му се люшна и нещо вътре в него се скъса. Корените му не издържаха напрежението и започнаха да се късат един след друг. Той падна много величествено и последната му мисъл беше - това ли е смъртта?
Момичето изпищя ужасено:
-Мамо, татко, той падна!!! Искам да стане!
Детето падна разплакано върху ствола на мъртвото вече дърво.
Последното дърво на планетата...


*гора - граф без нито един цикъл
**дърво - свързана гора
(бел. ред. : Не знаем какво е имал предвид автора с използването на тези явно математически означения в един художествен разказ, но според някои историци това не е художествена измислица, а документален разказ. Оставаме на читателя сам да прецени това.)

PEACE & LOVE

напомня ми на дървесното парче на "ахат" :)


малко си пообъркал термините, бтв:
дърво - граф без цикъл
гора - обединение на повече от едно несвързани дървета
освен ако авторът не "имал предвид" нещо специално ;)

---
dream of the rain as it falls upon the leaves

Като студент реших да се задълбая повече в теория на графИТЕ. Та ходех на едни допълнителни курсове. Един приятел ме пита веднъж "Абе какво толкова им изучаваш на тия графОВЕ. Ти с аристократическа генеалогия ли се занимаваш?"

П.П. Пък на един друг като му казах, че в момента уча изследване на операциите оня се шашна и ми рече "Ама ти медицина ли учиш?"

Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски

Но аз считам, че ние, homo sapiens-ите, не сме толкова безразсъдни. Вярно е, че по-голямата част на кислорода се създава от фотосинтезиращите водорасли, но растителността (в това число дърветата) са изключително важна компонента от екологията на нашата планета.

П.П. Нека се замислим кога започва бумът в еволюцията на царството на животните - след овладяването на планетата ни от фотосинтезиращите растения и дървесните видове.

Земята е люлка на Човечеството. Но не може да се живее вечно в люлка
Циолковски

Само че дървото на Ахат не е последното... Ами май ще трябва да си признавам, именно тази песен ме вдъхнови . А за дефинициите си прав, но и аз съм прав. Т.е. дали ще кажеш обединение на несвързани дървета е гора или всяка свързана гора е дърво ами това са еквивалентни тврдения, а за разказа ми трябваше дефиниция на гора преди тази на дърво. А точно тези дефиниции са от "Теория на графите" на Бела Болобаш 89г. наука и изкуство

PEACE & LOVE

Надявам се някога да се вразумим! Е, вярно че описаното клони към невъзможност, но знаем ли колко още ще "еволюира" човечеството. А и все пак съм в клуб фантастика

PEACE & LOVE

абе всъщност не са ни еквивалентни дефинициите :)
при теб дървото е частен случай на гора, а при мен в самото определение на гора се дефинира разлика (гора е повече от едно дървета) - въпрос на концепция :). само дето докато твойто си е формално вярно, моето, макар и интуитивно дефинирано отдолу нагоре, има пропуск - дървото всъщност трябва да е _свързан_ граф без цикли...ама тъй става то кат се пише без да се мисли - тва сигурно ще да е така, шот не бях закусил още и само толкоз успях да сътворя, хаха ;). във всеки случай цитираните от теб определения са мноо по-елегантни

---
dream of the rain as it falls upon the leaves

Това както и да е, ами я си кажи мнението за разказа
П.П. Манев би се гордял с мен

PEACE & LOVE

Да ве. Не вервам.


Никога няма да оставм ЦЯЛО ЕДНО ДЪРВО непокътнато! Ми джордан на кво ше си напише том 23?


иначе е сладко, а промрамистка и седемте андроида е идейно и може да стане добре, ако се махне всякаква прилика с оригинала...

face in the sand

Tagline: чудесно произведение на пост-постмодернистичния символизъм!

Първопрощъпулното произведение на бъдещия бестселър & блокбъстър трепач Клиф Бъртън дълбае директно в най-фундаменталните и актуални проблеми на съвремието ни. Повествованието се води от първо лице, единствено число, което ни помага най-добре да разберем и съпреживеем емоциите на лирическото дърво. Текстът е изтъкан от дълбок символизъм и философско-алегорични послания. Използването на символи от компютърния жаргон (гора, дърво, програмистка и т.н.) добавя тънка киберпънк нотка към наситената хармония от идеи и внушения. Макар и кратък, текстът показва удивително умение във воденето на повествованието. Например целият епизод с изсичането на гората е само две изречения, но те са достатъчни да почувстваме бруталността и диващината на "цивилизования" свят и крещящата болка на лирическото дърво, което ни поразява с хамлетовския въпрос: "ЗАЩО АЗ?". Обърнете внимание на тънкия контраст - предшестващите спокойствие, идилия и детско удивление от света, примесено дори със щипка мистика по отношение на тайнствения Човек, са изведнъж жестоко прекършени и пратени в небитието, за да отстъпят място на неразбиране и вихрушка от болка и тъга. Друг пример за добрата композиция е чудесното използване на comic relief похвата чрез почти неуловимото вмъкване на "Програмистката и седемте андроида". Съкрушителен, величествен и монументален е краят, и едновременно с това по своему оптимистичен - защото завършва с детско преклонение към чудото на вселената, топлота и отвореност към новите реалности!

Ikew & Mist Inc - по-добрите ревюта!




а иначе сериозно - приятна миниатюрка, а и предизиква асоциации с правилната песен :)

---
dream of the rain as it falls upon the leaves

Човече, това беше мнооого по-добро от моето
Хайде прати насам нещо твое, защото от ревюто се усеща, че пишеш много добре

П.П. А правилната песен може и да е 2010 на Ь

PEACE & LOVE

Благодаря А коментарът ти ме вдъхнови да преразкажа приказката... Ами да сядам, пък каквото се получи

PEACE & LOVE

Хех :)

Той отдавна е обещал да напише нещо ново... смятаме, че скоро ще е готово.

(литературният отдел на Ikew & Mist inc. е вперил 19 очи и половина в Мист, без да мига)

face in the sand

Ама аз и нещо старо негово не съм чел Пък съм и нов във форумите... А за отдела не си прав, видях как половинката око премигна, но незабележимо Видя ли как Тъй че казвай откъде да прочета нещо негово старо, а новото когато дойде

PEACE & LOVE

ся като го спомена вярно мяза и на 2010-а :). още по-добре шото Ь са ми любимата бг трашерия

а ти недей да скромничиш, то ние в I&M inc сме специализирани в писането на ревюта, тъй че то при нас е въпрос на рутина
пък колегата Ikew не го слушай кво приказва, още му е замаяна главата от Mатрицата 3: Обороти

---
dream of the rain as it falls upon the leaves

Леле, доживях да "видя" още един фен на Ь Ами щото ние в СтЗ сме само трима и много се уважаваме Невероятно група, наистина са най-добрите!

PEACE & LOVE

a нещо ликче, такива работи?
Ади де, трябва да слушам нещо и като ми писне страка на матрицата 3....

face in the sand

прав си, половинката око незабавно да се отстрани от колектива като предател. И после разстрел.

Колкото за востта - ми уелкъм.


В момента се ровя из архивите за нещото негово старо :)
съдейки по специфичната им скорост, това ще отнеме малко време........


п.п.
"малко" в случая е просто фигура на речта, разкарай доволната усмивка

face in the sand

[линк]


почакай малко и ще ти се отвори... а иначе цялата тема си струва :)

face in the sand

дърво - свързан граф без цикли

I sometimes fancy myself as an evil which exist to opose other evils