Океани и брегове.

Къде съм ?
Гледам някъде отвисоко скалист бряг и безкраен окенат.
Скалите - ръбати, остри, сурови, носещи усещане за безпрекословност, спотаена във
величавата им извисеност и същевремено покрити от сянка на обреченост ... някъде далече отвъд хоризонта на времето.
Океанът - вечно менящ се, той също е там до скалите. Ту хладно син, ту мек, пастелен аквамарин. Ту спокоен, разтварящ всико в себе си, дори усещането за време, което се размива като бучка захар в чаша чай от мащерка, забравена на верандата, някъде далече в спомените ми. Ту бурен, жаден да погълне и разруши всичко, да превърне скалите в лутащи се песачинки, забравили пътя към цялото.
Аз съм там.
Скалите са моя разума, суровата логика, океанът са чувствата ми ... , а някъде дълбоко под всичко е огънят, който позволява на нещата да са такива, каквито са...

камъче си взех от морето,за спомен!гладичко, с дупчици - шупли въздух и леко опушено от нечий огън ,край морето!
срахотно си го написал!

...на офицерския плаж...изгубеното доверие...?

Неграмотен селянин-псевдопует.Това не е клуп "Пуезия" бре капут!

Струва ми се, че вместо огън някъде там, под всичко е по-подходящо да използваш слънцето, което огрява всичко това и океанът му е подвластен /както и на нежната луна/ или пък се скрива в най-неподходящ момент и гледката става страховита...
И понеже споменаваш бреговете, без им отдаваш значение :)... бих казала, че подсъзнателно си включил точно онези неща, без които не можем - дом, семейство, приятели... - околният свят:)
Не ми обръщай внимание на добавките /заяждането:)/, чудничко си го написал

Ако скалите са твоя разум - остър, суров, безпрекословен

...а океанът са твоите чувства - жадни, бурни, забравили пътят към цялото

...то Огънят е твоята Воля.

Само Огънят може да свърже Разума с Чувствата.
Блек, Огънят не може да е най-отдолу

Най-отдолу е желанието...копнежът по това, което ни липсва, там са твоите чувства.

Желанието е гориво на Волята.

Съзнанието и дава посока.

Разумът ти и чувствата ти трябва да се слият в огъня на твойта сила ,
за да станат нещата така ,
както ти искаш
да станат.

...напомнихте ми онзи много стар(от времето на баба ми) и много романтичен еnglish waltz..." към стръмний скалисти бряяяг, вълните се носят паааак..., напомнят...."....и аз не помня вече какво напомняха
...не знам дали и Огън сред вълните може да има Pineapple..., някак все гаснещ си го представям...
за Smoke On The Water обаче съм чувалa..., какво ли може да означава той?

Добро утро, Публика!

Не се сещам за тоя твой романтичен валс... от валса ми се завива малко свят...виж тангото е друга работа.
Реших да подредя малко и да сложа огъня на друго място, добре де ще го върна на старото му

Къде са ми терлиците?
Боса съм и ми е студено....сега не ми се танцува валс

здравей, Pineapple...радвам се, че отново наминаваш
...ех, остави валса,...и без това ще вземем да събудим разни подозрения ако се завъртим тук във валс, пък ти и по без терлици на всичкото отгоре...
...питах те за Дима дали не ти напомня нещо...и понякога изглеждащи невъзможни връзките между Вода, Огън, Замя...

на мен ми напомня за теб


Ако нещо е невъзможно

то може би само така изглежда.

Вода / Огън / Земя

нека бъде

Земя
Вода
Огън

не е невъзможно

Земята е твърдата почва на която си стъпил.
Съдът, който те съдържа.

Водата е движението.

Огънят - силата.

Съзнанието и разумът са горе.
Без цел всяка воля би била прищявка

ти всъщност за това ли искаше да си говорим?
Не, нали?
и аз ти се радвам!!!

...не винаги знам за какво искам да си говорим,...по-интересно ми е да оставям раговора да ни води..., обичам да си давам и да ми дават тази свобода, а ти ми я даваш...
...търсенето на естетическото удоволствие(мога ли да го вмъкна някъде като малка част от либидото) може ли да бъде достатъчно оправдана цел, за да не е тогава волята само някаква си прищявка?

Уол......
Виж сега, мислих много
и смятам,
че за либидото си има друг специалист тука,
а
за естетическото удоволствие и копнежът по него
трябва да питам теб...
Аз обичам да се доверявам на експертите!!!

...ама...., такова...аз само така реших, че и това удоволствие можем да го пробутаме някъде..., защото прочетох някъде това:
"Фройд приравнява либидото към Ерос на Платон и разбира под либидо енергията на такива нагони като любов в широк смисъл на думата (полова любов, любов към родителите и децата, себелюбие, човеколюбие и т.н.). Според Фройд либидото е главната детерминанта на човешкото поведение."
...и си рекох в това "и т.н." дали не влиза и любовта към красивото...имам предвид естетическата категория - напр. и към ръбатите, остри, сурови скали на Блек, носещи усещане за безпрекословност ...
...ама знам ли..., май наистина специалист ще трябва да се произнесе по въпроса за либидото...

Ще ти разкажа една приказка на Андерсен:
Имало едно време един драскач, който все не успявал да напише
нищо свястно. Един ден той отишъл в тъмната гора да потърси
феята вълшебница за съвет. Търсил, търсил и след девет дена,
на десеттия я намерил на поляна, излегнала се сред цветята да си
почива.Знам какво си мислят една голяма част от мъжете, но нашия
драскач не направил това :-D , той застанал на колене край феята
и я замолил:
- Моля те добра феьо , дай ми съвет. Искам да пиша, но нямам идеи,
нито талант, все цикля едно и също, хората не ме харесват , дори не
ме забеляват. Какво да сторя?
- Стани критик - отговорила му феята - и критикувай тези, които
имат идеи, покрай тях поне ще станеш по-забележим...

Виждам послушал си съвета на феята. ;-)

Ако пространството изобщо може да има отношение, то изворът на нещата винаги е "вътре", а не сред звездите . Така поне мисля аз.

ohooo oro, shibaniak zadrysten!:) begai da izbivash komplexi be dyrtak oglupial.