Учителят казал:

"Използвай всяко благословение, което Бог ти е дал днес. Благословението не може да бъде пазено. Няма такава банка, където да сложим на депозит получените благословения, за да ги използваме, когато сметнем за необходимо. Ако не ги използваш, незабавно ги губиш. Когато идва в живота ни, Бог знае, че ние сме творчески личности. На единия ден той ни дава глина, за да моделираме, на другия - четка и платно, или писалка. Но ние никога не можем да използваме глината върху нашето платно, или писалката в скулптурата. Всеки ден си има своето чудо. Приемайте благословенията, работете и създавайте своите незначителни произведения на изкуството още сега. Утре вие ще получите други".

Паулу Коелю - МАКТУБ

Дъгата

зарадва ме с това

стреми се в тебе да е тихо

Радвам се, че и тебе е зарадвало, както и мене.

Дъгата

А Живота е най-голямото благо, което срещаме по Пътя си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Аха, много работи казвали разни Учители, ама ние какво сме прихванали... Ето още нещо казано:

"Много хора се страхуват от щастието. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност. Ние често пъти се възмущаваме от добрите дела, които се стоварват върху нас. Ние не ги приемаме, тъй като това би ни заставило да се чувстваме длъжници на Бога. Ние си мислим: "По-добре да не пием от чашата на щастието, понеже когато се изпразни, ще страдаме сериозно". От страх да не се смалим, ние не растем. От страх да не заплачем, ние не се смеем".

Дъгата

кой го е написал това?

стреми се в тебе да е тихо

Страхотно е, нали?!!

Пак е от същото място - Паулу Коелю - МАКТУБ /110 кратки истории, публикувани по различно време в бразилската преса /

Виж това:
"Ние сме заети изцяло с вземане на мерки, извършване на постъпки, решаване на проблеми, предназначени за други. Ние винаги се опитваме нещо да планираме, друго да решаваме, трето да откриваме. В това няма нищо неправилно — в края на краищата, именно така ние строим и променяме света. Но Възхищението също е част от този живот. За да спираме от време на време, да избягаме от себе си и да застанем в мълчание пред Вселената. За да застанем с душа и тяло на колене. Без да изискваме нищо, без да мислим за нищо, дори без да благодарим за нещо. Просто, за да получим топлината на любовта, която ни заобикаля. В такива моменти могат да се появят неочаквани сълзи — нито щастливи, нито скръбни. Не се учудвайте на това. Това е подарък. Сълзите пречистват душата ви."



Дъгата

Мерси!

А ето какво е казал един друг по-голям Учител:
"Има нещо велико, което работи в живота.То първо ще те разруши и после ще създаде Новото в тебе.След разрушението идва Новото съзнание."
Б.Дуно

За да спираме от време на време, да избягаме от себе си и да застанем в мълчание пред Вселената. За да застанем с душа и тяло на колене. Без да изискваме нищо, без да мислим за нищо, дори без да благодарим за нещо. Просто, за да получим топлината на любовта, която ни заобикаля.

настръхнах

стреми се в тебе да е тихо

За мене, когато се докосвам до нещо такова, е празник...

Дъгата

И аз благодаря!

Ето още нещо в същата връзка:

"Свети Антоний живял в пустинята, когато към него се приближил един млад човек. "Отче, аз продадох всичко, което притежавах, и спечеленото дадох на бедняците. Запазих си само няколко вещи, които биха могли да ми помогнат да оцелея тук. Бих искал да ви помоля да ми покажете пътя към спасението". Свети Антоний помолил момъка да продаде няколко вещи от онези, които той си бил запазил, и с парите да купи малко месо от града. На връщане момъкът трябвало да привърже месото към тялото си. Младият човек направил както му било казано. На връщане го атакували кучетата и соколите, които искали месото. "Аз се върнах" - съобщил младият човек, показвайки на отчето своето ранено тяло и разкъсаните си дрехи. "Онези, които тръгват в нова посока и искат да запазят малко от стария си живот, тяхното собствено минало ги разкъсва на части" - казал светият човек."

Дъгата

Много е силно!

Напомни ми за това стихче, което днес си припомних в клуб Поезия:

Аз вярвам в мълчаливата любов...
Без думи, без красиви обещания,
Без упреци, без молещи уста,
Аз вярвам само в нямото страдание,
В сподавения порив на кръвта...

Очи, в които погледът не гасне,
Докосването нежно на ръце,
От клетви, от несдържан план по-ясно
Говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!...
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия


Добро утро и приятен ден, колежке..Дейти

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

Добро да е утрото и денят, Дейтичке!!!

Благодаря за припомнянето, и аз наминах в "Поезия" и в "Приказки"...

Дъгата

Моля! Разминали сме се в Поезия, но тук се засекохме :)))

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

и аз намерих нещо:

Ученикът отишъл при своя учител: "Аз търсих достатъчно дълго светлината — казал ученикът. — Чувствам, че съм близко да я достигна. Трябва да знам какъв е следващият етап." "Ти как се издържаш?" — попитал учителят. "Аз още не съм научил как да се издържам; моите родители ми помагат. Но това е дреболия". "Твоята следваща стъпка е да гледаш право в слънцето в продължение на половин минута" — казал учителят. И ученикът се подчинил. Когато изтекла половин минута, наставникът му го попитал дали може да опише пространството, което го заобикаля. "Аз нищо не виждам. Слънцето порази моето зрение" — отговорил ученикът. "Човекът, който търси само светлината, бягайки от отговорностите, никога няма да намери сиянието. И този, който гледа право към Слънцето, в края на краищата ще ослепее" — обяснил му учителят.

стреми се в тебе да е тихо

здравей, изгРЕВ

>"Много хора се страхуват от щастието си /колко вярно наблюдение!/. За тях да живееш пълноценен живот, означава да промениш множество от своите навици и да загубиш чувството си за индивидуалност."<

докато се идентифицираш с навиците, мислиш че и ти си се загубил след като загубиш тях

помах

Баси празната мисъл

Тва вероятно секо 10г. дете знае по дефолт.

Наистина слабо... много слабо!

За рекламации е посочен автора под цитата.

За мене деца са много ценни учители.

Дъгата

Шом и от лапетата се учиш доста си назад с материала

Аз пък си мисля - дееба как можах такъв гений да се пръкна Всичко знам, всичко мога абе не е за разправяне Просто не ми се иска да се хваля и затова ше си замалча ама то си е ясно де. Отгоре на това съм и скромен...да не повярваш:)