споделете...........

Мили момичета, всички имаме един и същ проблем. Можем да споделим намерили ли сте начин, по кйто да се разтоварвате, някакво занимание или хоби, което успява да ви откъсне от черните мисли и да ви разведри.

Да, бачкам като побъркана, а в момента уча за изпит.


Когато има желание, има и начин!

и аз бачкам като побъркана, уча з изпити и ако имам свободно време почвам да вилнея чистейки апартамента..
Понякога успявам да се отпусна и чета книга.

Когато ми е много тъжно, "изкарвам отровата", т.е.изплаквам си мъката, след това гледам да се натоваря физически доста, независимо с какво. Ако мъжът ми е при мен той ме развеселява.
А от три месеца сме си взели котка, която доста успешно разсейва
Занимавам се също с рибките си и цветята

му е цаката....

И моята терапия е такава, бачкане и това е, за съжаление

Аз съм поредната, която ще каже-много работа --до степен забравяне и не мислене за това. Вечер се занимавам с моята котка и с дома. Моята връзка е от 10 год., но той не искаше деца-сега се е ентусиазирал от няколко месеца. Аз ги искам от 5-6 години вече и ми се беше изчакало чакалото, така ,че съм тренирана да пренасочвам мислите се по тази тема специално, както и да отговарям на досадните въпроси за дете от любопитни роднини и познати, колкото и болно да ми е било. За всички тях съм 100% негодна за деца-а ние наистина не бяхме пробвали. И сега имам чувство, че това мнение на околните за мен почва да ме настига и да се окаже, че наистина е така......

аз също гледам да работя много,ние се занимаваме с търговия и сега много не върви,та мислите ми се отклоняват и в тази посока.Иначе слушах подмятания,че не можем да имаме деца и т.н.,а ние дори не бяхме пробвали.Сега искам,ама не става,а все си мислех,че ще стане от първия път.Разни приятелки,омъжени след мен само ме подкачат и се вбесявам.На всичкото едната се омъжи защото забременя и сега ми казва,че са го планирали и когато са искали тогава е станало.Незнам дали да и вярвам или не.Другата сега като се замислих и тя се омъжи защото забременя,поне не си криви душата за това,но и тя ме дразни,че остарявам,какво чакам и др.Аз ги режа,че не бързаме и че сме се оженили по любов,а не защото съм била бременна.Давам вид,че не ми пука и ми е рано,но после си рева на спокоиствие и до насита.Заглеждам се по бебетата на хората,дори сънувам бебета и гледам да не ходя при приятелки.Станала съм много докачлива

ми в момента е много напечено, побъркват ни от задачи, със срок "днес" или "вчера". Като се прибера в къщи веднага са залавям със сайта, защото имам идеи за него повече отколкото мога да осъществя във времето, с което разполагам, а искам те да станат реалност.
Към всичко това ако добавя и домакинската работа ...

Май само това е решението

Първото нещо, което ми помагаше бяха изпитите от последната година на образованието ми. Но после завърших, нямах работа, а и роднините почнаха "айде, какво чакате още" ... Сега терапията ми е тук в клуба, четенето на книги, много работа (каква новина! никой не го прави, а?!) и това че до Нова години съм решила да бъда на билки и молитви (някоя тук го беше казала така, sorry за плагиатството).

Като чета всички мнениея си двам сметка, че живеем в голямо напрежение... а дали проблема не е точно това
Може би трябва да се научим да се отпускаме и да го даваме по-спокойно...

Az se zanimavam s kozmetikata na AVON,koito iska da se vkliu4i,napalno besplatno e.Koito iska da mi pi6e na:[email protected] Samo sa Varna!

Използвам всяка минута за разкрасяване.Глезя се с каквото мога да си позволя.
Разбира се, работата доста помага за забравяне, но винаги когато си на работа има и някакъв задължителен елемент, което не е особено привлекателно. Докато в мазотенето си решавам аз какво и как.
Правя доста неща, за да се залъжа и забравя, но няма какво да се лъжем това е за момента, а когато останем лице в лице със собственото си аз него не можем да излъжем.Тогава си я има подтиснатата мъка, понякога и яда(защо пък точно при мен не става )

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

За съжаление, при мен напрежението вреди на концентрацията и от там естествено на работата

Права си, ама и другите живеят в напрежение, пък те си забременяват. А, кажи сега на какво прилича това?


Когато има желание, има и начин!

Знам ли...
Ето нещо дето не мога да разбера, любимата ми книга е "Алхимикът" на П. Коелю... та там се казва, че когато искаш нещо много, много силно цялата вселена била със теб и то се случвало...
е да ама не.. една приятелка каза, че при желанието за бебе било различно.. пречила съм му да се появи като го искам толкова.

Love will find a way