Жив е той, жив е!
11 отговора
636 прегледа
Жив е той, жив е!
Жив е той, жив е!Там на трасето,
потънал в трънка, лежи и пъшка
юнак с дълбока на крака рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил каска,
на друга рамка на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат всички дървета!
Лежи юнакът в планината,
лифтът сърдито хлопа;
туристка пее нейде в гората,
и ставата зловещо тропа.
Надпревара е сега...Викайте фенове,
тез гръмки фрази!Тракай и ти лифт,
в таз гъста гор, ще да загуби
и тоз айляк...Но млъкни, сърце!
Тоз който падне в рън за победа,
той не печели, на него се смеят,
земя и небо, звяр и природа,
и тълпата виц за него разправя.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее-
Балканът пее жицарска песен!
И фенки в бяла премяна,
първа помощ му дават-
с ръце го поемат,
и юнакът наш полека става.
Една му с бинт раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже
и той я гледа знойна, засмена!
"Кажи ми майна, де -жената?
Де е мойта вярна дружина?
Кажи ми пък вземи ми краката,-
аз искам, майна, на байк да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат
и с песни побягнат те по горат-
бягат и викат, дорде осъмнат,
и търсят на юнака жената...
Но съмна вече!И на Балкана
байкърът лежи, икостта му стърчи,
героят си чисти лютата рана,
и лифта пак хлопа ли - хлопа!
Това не е гавра с ботевото стихотворение, просто една интерпретация, или "кавър версия". :)
потънал в трънка, лежи и пъшка
юнак с дълбока на крака рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил каска,
на друга рамка на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат всички дървета!
Лежи юнакът в планината,
лифтът сърдито хлопа;
туристка пее нейде в гората,
и ставата зловещо тропа.
Надпревара е сега...Викайте фенове,
тез гръмки фрази!Тракай и ти лифт,
в таз гъста гор, ще да загуби
и тоз айляк...Но млъкни, сърце!
Тоз който падне в рън за победа,
той не печели, на него се смеят,
земя и небо, звяр и природа,
и тълпата виц за него разправя.
Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее-
Балканът пее жицарска песен!
И фенки в бяла премяна,
първа помощ му дават-
с ръце го поемат,
и юнакът наш полека става.
Една му с бинт раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже
и той я гледа знойна, засмена!
"Кажи ми майна, де -жената?
Де е мойта вярна дружина?
Кажи ми пък вземи ми краката,-
аз искам, майна, на байк да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат
и с песни побягнат те по горат-
бягат и викат, дорде осъмнат,
и търсят на юнака жената...
Но съмна вече!И на Балкана
байкърът лежи, икостта му стърчи,
героят си чисти лютата рана,
и лифта пак хлопа ли - хлопа!
Това не е гавра с ботевото стихотворение, просто една интерпретация, или "кавър версия". :)
