ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ!

Здравейте момичета!

Днес ми дойде и ме обзе някаква носталгия... Замислих се над един въпрос, поне при нас е така-с всеки изминал месец, желанието и честотата на секс намаляват. Дали това се дължи на някакво насищане един от друг, на проблеми с работата или просто защото мъжете в определени моменти се чувстват като разплодни животни...замислям се, че много голям процент от бебетата са били създадени в началото, в разцвета на връзката.... Мислите ли и вие като мен и така ли е при вас??

Извинете ме ако съм ви отекчила!

Нека сме добри.....

Тези проблеми със забременяването ни разбиха отвсякъде. Сега не е същото като преди. Все по-рядко се случва и то винаги около фертилните дни. Но аз съм по-тежкия случай, нещо не ми идват желания. И съм сигурна, че имаме ли бебе всичко ще се оправи и ще стане както преди. Вникакъв случай не сме си омръзнали, просто ни е много мъчно, а за кекса трябва настроение. Аз обаче съм оптимист и няма да се предам.

oganche

не е лесно, да.. понякога се чувстваш като по план график....
при мен обикновено желанието намалява точно около седмица преди да ми дойде ... тогава просто ставам една апатична...
Иначе си имаме желанийце.... но и за хубавото изживяване трябва да са и двамата с нагласа че искат да е хубаво и да се абстрахират от "великите планове" , доколкото е възможно това, особено за жената.

Ето, че има и други като мен! А аз на всичкото отгоре се чувствам и виновна от нежеланието за секс.
Но си мисля, че в нашето положение е напълно нормално - да имаш контакти по календар и постоянно да следиш дали е подходящ ден или не. А имахме чудесен сексуален живот, дано всичко да си дойде на мястото в най-скоро време.

Така е.При мен секса се превърна в начин за забременяване, а не за удоволствие. Много тъжно.
Според мен причината да нямаме бебе си е в мен. Сякаш го правя по график...замислям се дали този път ще стане?!?
Старая се да не го мисля всеки път, но немога. Просто това не ми излиза в главата..

А си бяхме много добре с кекса

И при нас не е добре. Проблемът е в мен, изглежда инстиктивно бягам за да не плача в края на цикъла. Почти се насилвам. В същото време, ако моментът не е настъпил, нямам проблеми с желанието. Бе, ужас направо.


Когато има желание, има и начин!

При нас определено е така, то и ние по принцип не сме от най-сексуалните двойки... в смисъл че работата ни е изнервяща... и се прибираш скапан психически..
А за секс според мен трябва да си спокоен, секса е в главата, а как да ми е в главата като тя ми е пълна с цифри и други подобни.
Събота и неделя съм на лекции до ранния следобяд и единствено тогава има време за малко почивка, която пък е домакинска работа.
Абе.. напрежение отвсякъде.
Не че се оплаквам, но определено пречи.

Съпругът ми е много нежен и любвеовилен. Понякога и двамата изпадаме в апатия /заедно сме от 3 години и половина/, но бързо я преодоляваме за сега. Като се замисля над това, смятам, че той ми е голяма опора. В повечето случаи аз съм нервна, напрегната и въобще не ми е до секс. Чувставам се виновна за това и гледам да му се реванширам с нежност и някоя шегичка. А той моичкия кексче не отказва
Спестявам му инф, кога са ми фертилните дни и се опитвам да го накарам да се чувста желан като мъж, а не като донор. Опитвам се и аз да не мисля за бебето, но пусти навик все си броя дните.

ооо, и аз не ги казвам тия неща по същата причина.

[линк]

Грешката ни е че много ги мислим нещата.Не сте ли забелязали, че когато човек прави нещо без много да му се впряга става, а когато се запъне пак става, но пък липсва вече удоволствието./ тук и прословутата поговорка с мъдруването и лудуването си е в пълна сила/
Та, мисълта ми беше, че подобни са нещата и в кекса. По някакъв начин те преповтарят хода на реалния живот.
При нас въпреки проблемите и всичко друго мисля, че успяваме да съхраним топлината, а за желаниеееееееееееее никакъв проблем и при двамата. Даже понякога си мисля, че си е направо ненормално толкова често да ми се иска.
Мисълта за бебе съм наясно, че няма да мога да я изхвърля от главата си, поради това реших да се науча да живея с нея и в мир със себе си, защото иначе ще връртна.
Все някога ще дойде и нашето време.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

Абсолютно съм съгласна със Силвето, просто трябва да намериш решението за себе си, защото иначе се побъркваш и никой не може да ти помогне.
А иначе при нас секса не се е променил, само дето мъжа ми от време на време мрънка, че понякога е по график, но иначе пък изпълнява, миличкия

Ох,и при нас е същото-работата ни е много натоварваща психически;аз успявам да си откъсна мислите от нея,но за съжаление приятелят ми не може!Причината да не забременея досега се оказа в него и това май доста му повлия на желанието за секс-имам чувството,че само това му е в главата,мисли се за некадърник,сравнява се с другите и колкото и да се мъча да го успокоя,не може да се отпусне.А правенето на секс 3-4 пъти в месеца значително намалява възможността за забременяване!!!!!!!!!!!!