Сън

Сънувах, че с приятеля ми бяхме в колата му и няма и секунда се озовахме на висок хълм. Пред нас имаше руини на огромна стара сграда - каменна, отпред висока врата със свод. Времето беше разкошно, накъдето и да погледнеш красота. Видяхме група монаси , облечени в черни раса да влизат вътре - последвахме ги. "Сгарадата" имаше 4 стени като едната почти беше паднала и откриваше море и плажна ивица , вътре в сградата течеше поточе и имаше трева, стените бяха много високи и имаше правоъгълни дупки служещи за прозорци - таван нямаше. Бях си взела фотоапарата и исках да се снимаме - погледнах за подходящ пейзаж и видях през високите прозорчета небето - наситено синьо със симпатични бели облачета, монасите бяха застанали в единия ъгъл свели глави, тогава видях родителите на приятеля ми - също бяха там(казаха, че са на почивка), тръгнах да ги снимам - приятеля ми и баща му и тогава видях, че и двамата се бяха съблякли, само няк'ви кожи покриваха слабините им, снимах ги точно пред поточето в момент в който плиснаха вода нагоре, зад тях бяха монасите - мислех, че ще стане чудесна снимка, но лицата им не се виждаха само капки вода, направих още една със същия неуспех, обърнах се с гръб да поздравя майка му и приятеля ми ме намокри(аз си бях облечена) тогава видях, че от едната страна където допреди малко беше просто стена сега имаше малки постройки, приближихме се и започнахме да четем какво пише на табелите по тях - от прочетеното разбрахме, че това са стаи на деца с недъзи и че те живеят тук с други деца и монасите се грижат за тях. Излезнахме от сградата и сега отпред на сянка бяха насядали много деца - сякаш бяха излезли на пикник, седяха говореха си смееха се, погледнах в ляво и видях и там една групичка незнам защо реших ,че имено това са онези деца, трябваше да минем през тях и се разтревожих да не ги стъпчем !?!? когато приближих видях,че са напълно здрави и нищо им нямаше. Одминахме ги и заслизахме надолу по хълмчето, земята беше покрита с мека трева и цветни листа(не бяха цветя, а просто листа - ярко зелени, лилави, сини, оранжеви все странни цветове и някак нетипични), бях боса и усещах все едно краката ми потъваха в пухено килимче - чудно беше да стъпваш! Долу течеше река вливаща се в море, имаше хора с лодки, по скоро канута, приятеля ми вървеше пред мен и ме държеше за ръка. Трябваше да минем през същите, но по големи листа (на цвят като скрола на дир'а ) виждах стъблата им - бяха покрити с милион прозрачни бодлички - хвана ме страх, че са отровни - не исках да минавам, но френда ми ми каза "спокойно, довери ми се" беше уверен, че нищо на това място не може да ни навреди.. и стъпих, още по мекичко беше. Долу имаше рибар, който ни наблюдаваше - запътихме се към него, приятеля ми нагази във водата и започнаха да си говорят с мъжа - говореха си за мотори, рибаря явно доста разбираше защото му казваше малки хитринки как да си подобри машината. Цареше пълно спокойствие, погледнах към водата, на повърхността и се полюшваха същите листенца, седнах и потопих краката си до глезените - водата беше топла и приятна - леко се полюшваше сякаш ме галеше. Чувствах голямо блаженство! Това си спомням от съня,значи ли нещо?
тенкю

Smile, it makes people wonder what you are thinking