Видях
10 отговора
359 прегледа
Заключена
Видях
"табелата" на вратата на клуба ви и реших да Споделя с вас радостта си :-).
Преди това обаче ви поздравявам всички, които сте тук :-).
Искам да споделя с вас усещането от една среща. Среща малко неочаквана за мен, защото не ми се случва често да общувам с такива хора. Среща, сякаш с човек от "друг", паралелен на нашия реален свят :-).
Много банално на пръв поглед изглежда всичко.
Направих един съвсем дребен, незначителен жест. Подадох стол на непозната възрастна жена. Всичко си е в реда на нещата, нали? Можеше да приключи с една кратка благодарност, но не свърши така. Тя ме заприказва. Сега може да си помислите, че е разчитала на още помощ от моя страна, че е самотна, че няма слушатели, че просто и се е приказвало с някого. Може и така да е :-). Но щастието за мен е в това, че тя ме допусна до своя свят.
Оказа се на 90г. Не се смейте :-). Умът и е много по-бърз и бистър от моя(не съм на 70г ;-)) Оказа се, че е преводачка от английски и писателка, теософка. Мила. Мъничка. Сигурно незабележима за хората, които минават покрай нея, но не заради ръста и годините. Сигурно е заради това, че както ви казах, тя просто живее в друг свят. Едва ли тя няма проблеми. Заради възрастта, заради държавата, в която живеем, и заради това, че никъде няма безпроблемен живот. И все пак, по нищо не личеше, че ги има. Тя живее в свят, красив, одухотворен и изпълнен със смисъл.
Попита ме за името ми, и като разбра, че се казвам като племенницата и(сякаш аз бях тази любима нейна родственица), на малкото и личице разцъфтя радост. Разказа ми набързо за себе си. Лицето и светеше докато ми говореше, а бистрите и сини очи ме заливаха с такава любов, че се чувствах неловко.
Поговорихме малко за теософия. Аз не съм много веща в тази област, но тя през цялото време ме успокояваше и каза, че непременно трябва да и отида на гости, за да ми разказва каквото искам и колкото искам.
Много мога да ви разказвам, но каквото и да кажа, едва ли мога да предам цялото усещане от тази кратка среща. Има още няколко души, с които се чувствам така. Тези хора сякаш ме отвеждат в някакъв техен свят, в който усещам уют, спокойствие и радост. Виждам смисъла на живота.
С две думи, чувствам се щастлива :-).
Вие срещали ли сте такива хора? Радват ли ви такива срещи? :-)
Чувството е езикът на душата
Преди това обаче ви поздравявам всички, които сте тук :-).
Искам да споделя с вас усещането от една среща. Среща малко неочаквана за мен, защото не ми се случва често да общувам с такива хора. Среща, сякаш с човек от "друг", паралелен на нашия реален свят :-).
Много банално на пръв поглед изглежда всичко.
Направих един съвсем дребен, незначителен жест. Подадох стол на непозната възрастна жена. Всичко си е в реда на нещата, нали? Можеше да приключи с една кратка благодарност, но не свърши така. Тя ме заприказва. Сега може да си помислите, че е разчитала на още помощ от моя страна, че е самотна, че няма слушатели, че просто и се е приказвало с някого. Може и така да е :-). Но щастието за мен е в това, че тя ме допусна до своя свят.
Оказа се на 90г. Не се смейте :-). Умът и е много по-бърз и бистър от моя(не съм на 70г ;-)) Оказа се, че е преводачка от английски и писателка, теософка. Мила. Мъничка. Сигурно незабележима за хората, които минават покрай нея, но не заради ръста и годините. Сигурно е заради това, че както ви казах, тя просто живее в друг свят. Едва ли тя няма проблеми. Заради възрастта, заради държавата, в която живеем, и заради това, че никъде няма безпроблемен живот. И все пак, по нищо не личеше, че ги има. Тя живее в свят, красив, одухотворен и изпълнен със смисъл.
Попита ме за името ми, и като разбра, че се казвам като племенницата и(сякаш аз бях тази любима нейна родственица), на малкото и личице разцъфтя радост. Разказа ми набързо за себе си. Лицето и светеше докато ми говореше, а бистрите и сини очи ме заливаха с такава любов, че се чувствах неловко.
Поговорихме малко за теософия. Аз не съм много веща в тази област, но тя през цялото време ме успокояваше и каза, че непременно трябва да и отида на гости, за да ми разказва каквото искам и колкото искам.
Много мога да ви разказвам, но каквото и да кажа, едва ли мога да предам цялото усещане от тази кратка среща. Има още няколко души, с които се чувствам така. Тези хора сякаш ме отвеждат в някакъв техен свят, в който усещам уют, спокойствие и радост. Виждам смисъла на живота.
С две думи, чувствам се щастлива :-).
Вие срещали ли сте такива хора? Радват ли ви такива срещи? :-)
Чувството е езикът на душата
Re: Видях
Мен пък ме натъжи, защото може би трябва да се обадя на някого. Съвсем обикновено е, но ми е свидно. Изглежда съм смятала за невъзпитано да безпокоя двама добри непознати-познати. Понякога се оправдавам, че човек не може в един живот да направи всички неща. Но май ще е по-добре сега, отколкото да закъснея прекалено. Уфффф. Дано не се отнеса пак за сто години.
... изрязах слънчоглед в лицето си...
... изрязах слънчоглед в лицето си...
Re: Видях
Сега и аз се натъжих малко.
Тъжно ми стана, че много малко хора могат да споделят с мен и изпитат тази радост.
Тъжно ми е и заради това, че този свят, който виждам понякога е толкова омиротворен, тих и незабележим, но толкова красив. От него ухае на Вечност, а го отминаваме без да можем да изпитаме това щастие, което толкова настойчиво търсим. И го търсим навсякъде другаде, и за това все някак неудовлетворени оставаме.
Понякога малко завиждам на тези хора, че не мога да бъда като тях. Издребнявам, повлича ме потока на материалния свят. Понякога дори лоша ставам към другите, пазейки някакво измислено от мен Его, и мислейки че така ще постигна някакво желано щастие.
Боли ме от любов и нежност към тези "незабележими" хора. И те не са само на преклонна възраст. Във всички възрасти ги има. На нас ни е необходимо само да имаме очи да ги видим, и да се докоснем макар и за малко до техния свят. Тогава може би ще изпитаме това щастие, за което всички мечтаем.
Харесва ми този слънчоглед, който си изрязала в лицето си :-). Подарявам това:
Донес ми слънчогледа...
Донес ми слънчогледа - да го посадя
във моята от сол изпогорена почва,
та той на синевата цял ден над зида
тревогата на жълтия си образ да посочва.
Към яснота стремят се тъмните неща,
в поток от багри изтощават се телата,
а багрите - във музика. Така нещата
изчезват и това е връх на радостта.
И нека този стрък ме води към страна,
където русите прозрачности изгряват
и като същност се живота изпарява;
донес ми слънчогледа, луд от светлина.
Еудженио Монтале
Усмихни ми се :-).
Чувството е езикът на душата
Тъжно ми стана, че много малко хора могат да споделят с мен и изпитат тази радост.
Тъжно ми е и заради това, че този свят, който виждам понякога е толкова омиротворен, тих и незабележим, но толкова красив. От него ухае на Вечност, а го отминаваме без да можем да изпитаме това щастие, което толкова настойчиво търсим. И го търсим навсякъде другаде, и за това все някак неудовлетворени оставаме.
Понякога малко завиждам на тези хора, че не мога да бъда като тях. Издребнявам, повлича ме потока на материалния свят. Понякога дори лоша ставам към другите, пазейки някакво измислено от мен Его, и мислейки че така ще постигна някакво желано щастие.
Боли ме от любов и нежност към тези "незабележими" хора. И те не са само на преклонна възраст. Във всички възрасти ги има. На нас ни е необходимо само да имаме очи да ги видим, и да се докоснем макар и за малко до техния свят. Тогава може би ще изпитаме това щастие, за което всички мечтаем.
Харесва ми този слънчоглед, който си изрязала в лицето си :-). Подарявам това:
Донес ми слънчогледа...
Донес ми слънчогледа - да го посадя
във моята от сол изпогорена почва,
та той на синевата цял ден над зида
тревогата на жълтия си образ да посочва.
Към яснота стремят се тъмните неща,
в поток от багри изтощават се телата,
а багрите - във музика. Така нещата
изчезват и това е връх на радостта.
И нека този стрък ме води към страна,
където русите прозрачности изгряват
и като същност се живота изпарява;
донес ми слънчогледа, луд от светлина.
Еудженио Монтале
Усмихни ми се :-).
Чувството е езикът на душата
Re: Видях
Съмнявам се да не могат, по-вероятно е въпрос на настроение.
А това за слънчогледа си е мое, но се оказва, че не го помня цялото, мда, нейде витае архивно, но и не може да се намери сега. Не е много усмихнато чак, да ти кажа.
Донес ми слънчогледа, луд от светлина!
Хареса ми.
Хубави дни ти желая!
... изрязах слънчоглед в лицето си...
А това за слънчогледа си е мое, но се оказва, че не го помня цялото, мда, нейде витае архивно, но и не може да се намери сега. Не е много усмихнато чак, да ти кажа.
Донес ми слънчогледа, луд от светлина!
Хареса ми.
Хубави дни ти желая!
... изрязах слънчоглед в лицето си...
Re: Видях
всеки човек има безброй много нюанси
видяла си това, което си искала да видиш. срещала съм такива хора, те с нищо не са повече от другите, важен е моментът на близост. дали е теософка или бивша краварка не е толкова важно, стига да намерите общ език и да има топлина между вас...
видяла си това, което си искала да видиш. срещала съм такива хора, те с нищо не са повече от другите, важен е моментът на близост. дали е теософка или бивша краварка не е толкова важно, стига да намерите общ език и да има топлина между вас...
Re: Видях
Не отричам, че всеки човек носи красота и любов в себе си. И винаги ако поискаме можем да я открием, но тук става дума за друго. Става дума за дух, който минава границите на обозримото и познатото. Ако не бях казала, че е теософка дали това нямаше да предизвика различни мисли у теб.
На много хора добротата съм усещала, но никой от тях не ми е показвал "друг свят". Тези хора, за които говоря живеят там, а аз мога да го посещавам мимолетно и то само когато съм с тях :-). Не е въпрос на настроение. Друго е :-).
Чувството е езикът на душата
На много хора добротата съм усещала, но никой от тях не ми е показвал "друг свят". Тези хора, за които говоря живеят там, а аз мога да го посещавам мимолетно и то само когато съм с тях :-). Не е въпрос на настроение. Друго е :-).
Чувството е езикът на душата
