Има ли смисъл?

Както са потръгнали нещата май скоро ще се присъединя към Вас. Искам да попитам, макр че ясно осъзнавам, че решението си е само мое. Ето го и проблемът, с моят приятел живеем като семейство, но без да сме подписвали, смятаме това за абсолютно безсмислено. Това съжителство трае вече 3 години, но за мен като че ли то вече губи своят смисъл. Чувствата ни и на двамата ни най малко не са изчезнали, напротив същите са си, та дори и малко позасилени и от навика на съвместното съжителство. Но когато погледна по-разумно над нашата връзка виждам, че тя е безсмислена. Само с едните чувства не се живее . Не се караме и то благодарение на това, че аз сам много търпелив човек, умея да правя компромиси и изглаждам винаги тактично нещата. Деца нямаме, макар че напоследък започнахме и двамата да си мечаем за това. Аз се чувствам като в капан, хем го обичам хем виждам, че всичко губи смисъл. За цялото това време не сме постигнали нищо заедно, аз спрях да се развивам, той е доста инертен и дори малко марзелив. В на1алото това ми хареса, моят живот е доста динамичен и имах нужда от такъв живот, мързелувахме си през уикендите, нищо не правехме, просто си мързелувахме, но това нещо се превърна в стереотип на живот и в един момент аз осъзнах, че това само води до деградациа, но не икъм нещо положително. Той няма намерение да се напъне за каквото и да било, когато има проблем аз викам майстори, аз се разправям с цялото домакинство, а той само критикува, но разбра че така ме дразни и престана. Развлечения почти никакви нямаме освен ходенето на кино, но за мен това не ми стига, просто се оказах в капана на ленноста и мързела, а си мислех, че именно от това имам нужда. а когато споделя, че това всичко ме подтиска, той казва, дап равя каквото аз искам и да го оставя на спокойствие. Това ме влудява, може ли човек да лежи по цял ден и това да го удовлетворява? Иначе сексуалният ни живот е задоволителен, но и само със секс не се живее. Сама незнам как тези мои чувства са все още толкова силни? На какво се дължи това? А искам друг живот, по динамичен, по сигурен от друга страна, а искам и да се развивам.... Какво да правя, струва ли си да продължавам да живея така а съм на 30г?

Преди да избързаш да се присъединиш към нас, можеш да направиш нещо друго.

Започни да живееш така, както ти идва отвътре. Искаш динамика - ок, живей по-динамично. Прави това, което те кара да се чувстваш доволна от живота. Ако приятелят ти не желае да се присъединява към твоите занимания - остави го на мира. Всеки има право на личен живот все пак, даже и в едно съжителство. Номерът е да не си пречите един на друг и компромисите да са взаимни.

Бързо ще разбереш дали има смисъл или не тази връзка. Просто развръзката ще дойде от самосебе си - или ще имаш още по-привлечен от теб мъж, заразен от промяната в теб или идеята за раздяла ще се появи спонтанно и в двама ви.
И това е желателно да го направиш преди да са дошли децата.

И аз така цели 7 години живях с един доброволен безработен. Запечатан за канапето. Тези, хора, обаче те теглят на долу. Не ми се вярва да успеете да си живеете заедно, всеки със своето темпо.

Напълно човешко е да искаш да се равиваш, изграждаш, създаваш и реализираш и още по-хубаво е когато имаш човек до себе си партньор в мечтите и целите. Ненормално е да си хрантутник.

Според мен де.

Ako znaes kak mi se iska da ti otgovoria che ima smisal, no i az kato teb biah v sastata situacia. Nestata vaobste ne se promeniaha, dori se vlosiavaha. Eto me dnes prevazmognala makata i bolkata, svobodna, radvasta se na zivota. Premisli kakvo iskas i sama vzemi resenie. Uspeh i kasmet. Zelaia ti mnogo lubov i stastie.