Вчера видях...

...беден човек да яде баничка на спирката.По едно време край него се завъртяха улични кучета, той ги погледа, погледа и им хвърли половината, а те...отминаха безразлично, даже и не я помирисаха.А той сигурно остана гладен ...Още ми е мъчно за него!В какъв свят живеем-хората са по-гладни от кучатата!

За съжаление,днес уличните помияри са по сити от
някои бедни хора.Остава въпросът-може ли да се
помогне на всички бедни?
Когато човек тръгне по центъра на София,го посрещат
много просяци,болни,сакати...малки деца...и когато дадеш на един,
другите се насочват към теб,все едно трябва да проявиш милостиня
към всички...а тази възможност не съществува.Всеки си има
по някое "свое си циганче", за което трябва да се грижи.
От друга страна от истинските бедни и нуждаещи се,малцина
просят по улицата.Повечето са организирани от циганската
"просяшка индустрия".И често човек се пита,дали си струва
проявявайки милосърдие,да чувствуваш "жертва" на поставени
лица,а парите ти да отиват за цигари и алкохол.

А запита ли се за качеството на баничката? Аз също съм виждал подобни сцени, когато кучетата помирисват и отминават. Те са големи кулинари, дори могат да служат като критерий за качеството на един съестен продукт.

А тя, бедността, нея я има навсякъде. Много зависи от това дали се примиряваш да си беден или си от онзи тип хора, дето ще изядат сто кила сол, ама ще постигнат целта си.

Алтруизмът и самаритянството са добри качества, но понякога, проявявайки ги, човек върви сам срещу себе си.

Не се коси, Анинке, нищо няма да постигнеш с нервиране.


Я познай, кой съм аз?!

И най-дългия път започва от първата крачка...