Край

Направих, опит! Опитах и не съжалявам ! Но аз съм до тук. Исках да има една тема там на входа, обаче...няма я подкрепата. Толкова хора пишат и четата тук, а никой не гласува. Резултатите от гласуването са неубедителни и няма да има модератор.
[[линк]]
Исках да помогна. Не успях. Образува се нов клуб, в който простосмъртните нямат място. За този , може да се каже, че става леко скучен.


Безкрайните въпроси, ще продължат. На въпроси от рода крокодил гасне по змия или той е Акула пък аз канарче.

Толкова ли ограбващо свободата ви се стори идеята, да има единуказател, едно упътване което да е в помощ, а не ограничение.

Все още не е късно. ако можех щтях да пренебрегна дир.бг и да се направи уводната тема, но защитите им са високи. Моите комплименти.
Това ли беше края?!?! Жалко

Аморе, Уводна тема и Модератор са две различни неща.
Това знаеш ли, ясно ли е?
Защо ще пренебрегваш дир.бг ... абе това юпитерово племе
Без да пренебрегваш, просто да помолиш можеш дир. администрацията да постави уводната тема тук
Е, за целта ще ти е нужна и уводна тема ... текст, който пък можеш да предложиш за обсъждане тук
Дали да има модератор също е въпрос, който е хубаво да се постави някак паралелно поне с гласуването за такъв ... или?

ринги ринги рае ... хайде пак

Да, разбирам. Добре, какво предлагаш? Аз си мисля, че ти можеш да направиш една прекрасна темаКакво приемаш за подкуп?

подкуп не приемам
темата заговорих преди време, при това съвсем навреме, предложение съвсем конкретно направих пак по същото време ...

и пръста си не мърдам повеке, големи деца сте вече!

за разлика от теб(и повечето тук/там) на мене отдавна ми е време да си тръгна оттук, но ми се искаше преди това да я видя офакторена тая уводната тема, иска ми се като човек да си тръгна и да мога винаги да се завърна ... вари ме, печи ме - не мъцвам!

не е зор с мои думи да е писана, на който му е зор - да се рови из архива, като omeg@ го писах май

тук/там е пълно в момента с толкова много момичета с красиви, лъчезарни, ясни и чисти думи ... тях искам!, тях си пожелавам за тая уводна тема, за тоя клуб ... моите са тежки(поне сега) и от тях ще дам разбира се, но искам плам и светлина от Юпитер:))) признах си!!! ... още какво да кажа?

хайде почвай я тук ... със сълзи в косите и звезди в очите
не може да не стане
хайде

Звезда с красиво име
Лунен лъч осветява лицето ти
Малко момиче, ще попита
Добра, ли е ноща ти?
Разкажи й приказка
Успокой хора небесен
Пее за теб
Не си отивай, не си отивай
Камбанен звън



Нямам думи да изразя, какво чудо си ти!

пиши, пиши бебчо ... има къде да се сложи ... тия дни ще стане ... а пък на един астрофорум не му трябват модератори, а астролози и още нещо ... , но и това ще се уреди!

това твоето си е живо изнасилване, ама нали си принцеса!

ооо, за тебе, дарлинг, каквото трябва ще помагам
от астролозите не съм, ама за "още нещо" ставам , малко подправки да сипя

"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

Аз наистина нямам думи
Аморе се крие в 10 дом, зад Юпитер
Добре, ще я напиша. Това ще бъде тема за Астро-Искуството. Аз не бих могла като теб...ти си спец по писане! Може би в главната тема, всеки да има свой коментар за това :
1.Що е Астрология и има ли тя почва у нас!
2. Кой как разбира Астрологията- с какви методи, школи работи.
3. Каква литература му е на нощното шкафче.
4. Какво взаимства от прочетеното.
5. Колко е наясно със себе си.
6.Скачал ли е с бънджи.
7. Колко издържа под вода и т.н.
а и точка 8 по желание- Кой как и защо и по какъв начин е навлязал в Звездното Блато. Удоволствие или Трагедия е за него тълкуването на Радикса.


Дами и господа не се блъскайте , може да се запише всеки по ред на АС! Много по точно ми се вижда. Давайте мнения. Сега му е времето. В три дневен срок да го направим. После, вече късно е... и Уран...
Тези с опетнена Венера са с предимство

Какви богове има само там, дето няма място за простосмъртни.
Иди виж-оргазми, любовна поезия, откровен секс....оня клуб стана по-интересен откъм ядене пиене и тия три неща и от "Говорим си за секс".

Правя статистика...определено много хора четат тук. Не пишат, само гледат.Намерих начин да ги изловя...на това е тайна.

ох, поясни моля те ... това конкурс за мис ли ще е или тема посрещаща живи хора тук?
Моарейн съм била и имам впредвид ей това

и още ... най-нананакрая това е и работа, мнение, позиция на дир-а ... ако генните експерименти са си тяхна политика? така някак

на инспектор Дюдю ли се правиш сега бреей
уууумори ме значи, ненаигра се

да ти кажа ... има хора, раждат се научени ... има жени - раждат се такива (жени де), други пък трябва да се учим да си спомняме какво сме що сме ... ето неща от една така родена ... така живяла
Петя Дубарова:


Дъжд

Като пулса на сърцето
бодро тупкат капки вън.
Колко чудно и красиво
всичко туй е, като в сън.

Златосребърни прашинки.
В своя танц проблясват те.
Леко удрят се в стъклата,
сякаш чука там дете.

Звездичка

Със руси коси, прибрани грижливо
под шапка от здрач ясносин,
ту в жълта премяна изгрява красиво,
ту в огнен, прекрасен рубин.

С очи, по-горещи от дъх на кошута,
по-ясни от детски сълзи,
тя припка, със чехлички златни обута,
сред сини небесни вълни.

Пред нея се диплят далеч висините
и спускат завеси в син цвят,
а долу под нея прошумват горите,
върти се щастливия свят.
1973 г.


Нощна приказка
Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня
увисваше прималиво луната
и тази вечер беше синя, синя,
на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тишината гъста,
зад мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.

И чудо... беше кацнал тъй безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър
с издути бузи и добър, и румен,
до мене беше кацнал Вятър.

"Аз идвам отдалече - тъй прошепна -
и моята родина е прекрасна,
земята моя е великолепна,
със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято
и вечна е ваканцията лятна,
от нея няма, няма по-богата,
по-хубава, по-свежа, благодатна.

Там хиляди блестящи портокали
търкалят се безгрижно по земята,
лимони златни, чудно заблестяли,
търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено
и бури в него никога на вият,
то има цвят на облаци червени
и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,
цветя добри навсякъде се пукат
и залезите пурпурночервени
прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о, мило, хубаво момиче,
хвани се ти за дрехата ми бяла,
в света най-бързо аз от всички тичам
да идем в страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна
и с вятъра да литнем над морета,
пред мен желаех в този миг да светне
нечуваната приказна планета.

Но моята звезда над мен блестеше
и гледаше ме, звезден дъх прибрала,
морето свойта песен спряло беше
и музиката нощна беше спряла.

И яворът ръцете си протегна
съвсем като човек и мен загледа,
на рамото ми тишина натегна,
зарадвана от своята победа.

Луната изпитателно надвисна,
загледа ме, дъха си бял стаила,
и Вятър не посмя да свисне,
о, всяка нота беше се прикрила!

"От моята родина не познавам
по-хубава, по-пъстра, по-богата,
тя може да не е така голяма,
но тука най-щастливи са децата!

Какво, че тука няма портокали,
какво, че няма дъхави лимони,
нима децата там далеч са яли
и ябълки - по-сладки от бонбони?!

Нима и грозде с шепи те са брали
и дюли на полици са редили?
В училище нима са те четяли,
изпълнени със радост и със сили..."

И цялата природа заговори
и вятърът отнякъде повея,
но мигом тъмнината се разтвори,
вълшебникът загуби се във нея.

След миг аз пак по спящата алея
заета пак от размислите свои
разхождах се, а Вечер като фея
прегръщаше ме в своите покои.

и любимото ми:

Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

И за камшулъка оставям още(освен онези две неща) нещо специално тука от същата авторка
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!


и тръгвам най-после, че не мога повече да запъвам Уран,
отивам да оправям къщата за празника на реалната сътворена мечта упс вярата де ... за Бъдни вечер ми е думата
- това да не го вземеш за кукличка (като комшийките) или пък за гимнастическа някоя топка ... само за гледане е, ей!
Довиждане на всички.

мммм, хубаво е!
Петя Дубарова ?


"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

Есен, есен,
гадателко, ме4тателко
от де се взе тази твоя прелест...

Петя е мой тьжен спомен. Когато я 4ата пла4а. Благодаря ти за поздрава.Аз ти написах не6то мое. Малко и кратко, то4но като есента.

Стрелям с любовни стрели
нося любов
лицето ми свети от красиви чувства
Там сам аз в огън горя
извивам се във вихрения танц на сладостта
Погледни ме
докосни ме с поглед
зареди се с любов
Лунни тайни ще разкрия
за теб, за мен
света се изпълва с нежни звуци
ти си , аз сам
докосни ме
поискай ме
усните ми са слънчев мед
пиян от любов ще бъдеш за миг
после за цяла вечност
докосни моя свят и вече нищо няма да е както преди
изгаряш с мен
танцуваш с мен
душата ми пее цигански песни

Поздрав за теб и всеки който е изпитал любов в есенни звуци

Плени ме със стихитворенията на Петя!Прекрасни са! Май и аз се оказах от тоя същия морския край,без да искам..и тъгувам по него пак без да искам...просто стечения на обстоятелствата....тъжно ми е,тъжно ми е