В дъждовно утро ...

В дъждовно утро - като туй,
Ми идват някои мъдри рими
За теб, за мен, за туй-онуй,
Какво ли днеска ще твориме ...

Дъждът по-мъдър той е, чуй:
Почти кат’ Дявола говори ми,
че по-добре, дори да се разчуй,
е днеска май ... да съгрешиме?

Пък утре ... Утре - пак онуй,
Или пък туй, еее - ще решиме!
Дъждът вън още тропа, чуй,
И капките му нека съхраниме ...

А време ще се найде, и без туй,
Идеите в дела да претвориме ...
Кога? - Не знам! Но първо чуй,
тез весели, дъждовни рими ;-))

Ха, че весело. Дъждът обикновено ни настройва тъжно, а виж на теб какви палави мисли са ти хрумнали! Ами, какво остава друго, освен да ги осъществиш?

Хе-хе ... дали са весели, ама поне май са анти-работохолически, напук на оная .... "Работа, дето ако ти пречи на пиенето, мани яяяя..."
Пък ако успеем и да ги осъществим ... Желая и на теб, и на всички от Клуба, по някоя палава случка, и наслука

В дъждовно утро - тра ла ла,
не мисля нищо. Не. Мързи ме.
С кафе посрещам аз деня,
а диОГЕНка - мен със рими.

Дъждовни капки - тра ла ла.
Любовни притчи ми нашепват,
сбогуват се със есента,
белеят някак си, олекват.

В снежинки утре - тра ла ла
ще се превърнат те, аз зная.
Ще търся стъпки във снега...
Твойте стъпки да позная.

Виж, вънка още си вали,
Кафето вече е следобедно ...
Тоз месец като превали,
И хей го – време Коледно!

Додето търсим наште стъпки
В снега, той лански става пак ...
Събуждат ли се в нази тръпки,
Те туй добър е значи знак!

Ей тъй, отново всяка зима
Започва уж със весел дъжд,
Но все в очакване да има
Възкръсване, но не веднъж ;)