Къде греша?

От година и половина сме разделени. Имаме дете почти на 4 години, което живее при мен. Не съм имала брак, съответно и за развод не може да се говори. Основната причина за раздялата беше, че аз подозирах, че в живота му се е намесила друга жена / и май се оказах права, защото само и месец след като се изнесе заживя с друга/, той пък се обърна и ми заяви, че желая раздяла, защото има друг мъжабе въобще си беше комедия, но с трагични последствия за мен. Винаги съм разчитала на здравия разум и толерантността в отношенията и може би и затова не се опитах да се презастраховам по никакъв начин. След като господина се изнесе се оказах с доста голям заем, който трябва да изплащам, а той се разхожда с хубава кола. Не виждах смисъл да водя дела за издръжка, защото нещо в мен и досега не може да се пречупи и да се обърне срещу този мъж. Сега сама се грижа за детето си, а той почти всяка вечер ходи да го взема от детската градина и ми го докарва при мен в офиса. Това му отнема точно 10 минути от времето, това според мен не се отразява добре на детето, то още не може да разбере как баща му хем го има, хем го няма. Той също не е съгласен на компромис и се опитва да ме убеди, че това се отразява адски положително на детето и че ако той се отдръпне детето ще се провали без баща. Но същевременно не може да отдели и минимална сума за детето си, защото явно живее с мисълта, че парите ги дава на мен, а не за детето си. Писнало ми е от караници и разправии, и заплашвах и молих,резултат никакъв - когато искал щял да ходи да го взема и никой не можел да го спре. Не е съгласен на варианта веднъж седмично или ако ще и веднъж месечно за по-дълго време. Не, та не, детето има нужда от баща - да но от такъв който ще се грижи по някакъв начин за него, а не от петминутка дзяк и бяг всяка вечер. Вече се чудя аз ли съм смахната и не разсъждавам правилно или причината е някаква друга и аз не мога да я прозра.

че ще използваш издръжката за себе си - значи има основание за това. С нещо явно си му дала повод. Не те виня - ама има такава категория хора (доста широка, за съжаление), които живеят под девиза: Да не се мина! - или - Винаги да съм на зелено! (Пък може и да е някой мнителен - такива под път и над път! - това си е също болест човешка...)
Човекът обича детето (но не обича теб) - не иска да се разделя с него, но и не иска ти ползваш активите на тази обич - не намира и баланс между любовта и безразличието. Не зная какво е било между вас - коментарът е неуместен, поне докато не сме чули и неговата позиция.
Ако наистина смяташ, че той трябва да подпомага издръжката на детето си - посъветвай го да отвори сметка на негово име без право да я теглите и двамата. Ако е в стабилна валута - колкото и малки да са вноските - един ден сладурчето ще има огромна полза от тези пари, ако е живо и здраво да порасне голямо.

Желая ви късмет!

жената не говори за някаква супер издръжка, а за минималната сума.
Колкото поне някакви разходи по детето да поеме.

Разбира се, човека може да няма финансова възможност в момента, но май тук случая не е такъв. А и нищо не му пречи да купува на детето необходимите неща - дрехи, обувки и играчки, да плаща детската градина или езиковото обучение - все е помощ и то точно за детето.

Какво значи майката да използва издръжката за себе си?! Че тя няма да остави детето гладно и голо де... значи някакви разходи така или иначе има по него. Редно е и бащата да взима някакво, поне минимално участие в тях, щом иска да се брои родител.
Или поне да я отменя за по-дълго в грижите, че и тя да може да си почине малко.

Ама ако е някой мнителен тип - нали знаеш - мнителността много пречи на хората. Може да провели желанието му да помага на детето и по начина, който споменах по-горе. Така или иначе - детето има нужда от финансова издържка и сега - и като порастне.

Някои жени са склонни към злоупотреби - така мисля от опит, де. Не всички жени обичат децата по един и същи начин. Някои обичат себе си повече от децата си.

виж как ми изглежда този случай на мен:

Имаме татко, фен на идеята да сее генотипа си където намери благодатна почва (демек - където му разрешат). Прави си детенце и изчезва... да прави друго може би. Никаква грижа не полага за вече създаденото, само светли обещания, че в бъдеще ще се погрижи за него. И само това, което на него му доставя удоволствие - 10 мин разходки вечер. След 15-тина години може на по биричка да го води след работа.

Възможно развитие: таткото ще направи детенце и на новата си любов. Защо не... нали не се налага да се грижи за създанията си. По-нататък може и нея да зареже и да мине на следващата със същия сценарий.
Или пък да случи на по-отракана жена, която да го стегне изкъсо... и всички ресурси на таткото да потекат в посока новото дете.

p.s. Всичко това по-горе е научна фантастика. Описаните лица и събития са плод на моментната ми мнителност... не го вземайте много навътре

Стефане... родителите, склонни да злоупотребяват с децата си и прекалили с това, обикновено им се отнемат родителските права. Случая с осиновеното дете, дето са го карали да проси, нали го чете? Това е случай, в който "родителите" обичат себе си повече от децата си.
Нищо общо няма с желанието на една жена да отглежда нормално детето си... без да се лишава от необходими неща. След като другият родител определено не го прави.

Не ми е приятно да го призная, защото така едва ли не признавам, че съм се провалила в избора си, но прекалената ти мнителност е оправдана. Въпросния баща, беше женен, когато се запознахме, в последствие се разведе. Бившата му съпруга водеше непрекъснато дела за издръжка и той реагираше по описания от мен начин - давал ги за нея, а не за децата им. Тази сцена се е запечатала и си бях дала обещание, че подобни циркове няма да правя за 30-40 лв. Май винаги съм била с по-добри финансови възможности от него и той винаги ме е манипулирал, използвайки любовта. Един ден просто се събудих и казах край. Сега положението при него е подобно - жената, с която е в момента, също е с добре платена работа, но има и дете. Уф, много ми е трудно да разсъждавам по темата, защото си мисля как аз бих постъпила в нейната ситуация, но това което виждам аз от страни е следното - той може би криейки се от нея взема детето и затова не може да си позволи да му отдели повече време, същевременно плаща една издръжка, аз глупачката с нищо не го ангажирам, дори му плащам заема и той като че ли в един момент е прозрял, че няма кой знае каква полза от другата жена. Не знам може би греша, но детето е потърпевшо, като не говоря за материални лишения - мога да му осигуря доста добър стандарт на живот, но баща не мога, а да му го "купувам" отново май не ми се иска. От няколко месеца е коренно променено отношението му към мен самата, предложих му с цената на взаимни компромиси да опитаме отново - така детето ще има семейство, сега като се връщам назад виждам, че съм сгрешила и благодаря на съдбата, че той не можа да се пречупи и ми отговори, че компромиси не може да прави. Но всеки ден не пропуска да отбележи, че съм му съсипала живота, лишила съм детето от баща и т.н. Не ми се иска да навлизам в историята - но бащата излизаше сутрин в 6 и се прибираше в 22 часа - много работеше, а когато се плащаха сметки се изразходваха моите средства. Търпях това в продължение на 5 години, но какво излизаше - пак сама се грижех за детето, дори май за две деца се грижех, а моите нужди и потребности оставаха на заден план - някъде в необозримото бъдеще. След раздялата се е случвало доста пъти да му помагам финансово, но не дай си Боже аз да помоля за услуга - не ми се описва ситуацията. Просто се чудя сама на себе си, защо все още му позволявам да се държи с мен така, дори и да свеждам разговорите само до детето, той не пропуска да ме вмъкне и в мен в разговора. Снощи оставя детето при мен в офиса, но аз имах служебен ангажимент и трябваше да остана до по-късно на работа и баща ми дойде да вземе детето. Той направи световен проблем от това, че не се грижа за детето, изкара ме най-долното същество, което само се чуди в коя кръчма да се завре. На това аз му викам наглост и безочие. Май няма нужда да продължавам да пиша, явно проблема си е в мен самата и решението ми може да дойде само от мен, благодаря за проявеното разбиране.

Стефан пак се изходи по въпроса. Общо взето и да не беше регистриран, мнението ти по който и да е въпрос грее като афтограф. За теб жените са виновни по презумпция, нали? Първо - никога не можели да притежават и половината от интелекта на мъжете си. Сега пък ни в клин ни в ръкав - изтърсваш тази глупост. Едва ли не жената ще бъде много облагодетелствана от пършивите 40-50 лв.; пък това, колко струва издръжката на едно дете - храна, дрехи, играчки, учебници, джобни, разходите за отопление и т.н. - все едно не сме чували за тях, нали?
Все пак пиши си, успяваш и да ме изненадваш понякога. Носел кафе на жена си в леглото... Интересно, аз пък си мислех, че си обграден с изключително прости и коварни жени, щом пишеш по този начин за жените като цяло...

Тъжна е твоята история. Струва ми се, че си попаднала на един изключително егоцентричен тип. Познавам един такъв, историята е аналогична. Две деца, след това втори брак и трето дете. Издръжката /50 лв !!!/ за децата бившата му жена успява да си вземе само, когато работата опре до съд и заплаха със затвор. Лично той, подобно на твоя случай, смята, че неплащайки наказва не децата, а бившата си съпруга. И то при положение, че никога не е твърдял, че тя има някакви съществени недостатъци, просто я "наказва" за това, че не го е оценила що за перфектен мъж е /какъвто не е, естествено/. За това, че е имала наглостта да го отстрани от живота си. А към третото си дете да видиш какъв е баща-грижовник!!! Другите - кучета ги яли.
Не се обвинявай, едва ли грешката е в теб, доколкото мога да съдя по написаното. Жалкото е, че той ще осъзнае грешката си след много, много години, когато остане САМ като пън.
И не губи доверието си в хората заради него, не се отчайвай. Никой не може да ти отнеме добротата и силата.

Благодаря за подкрепата. Май току що осъзнах какво цели той с ежедневните си визити - да ми натрие носа и да ми докаже, че може и всеки ден да бъде с детето, но са доста гаднички тези игри между възрастните. Какво печели той от цялата работа, защо го прави, знам, че не тук трябва да отправям въпросите, но той дори и не иска да чуе - аз съм оставила още едно дете без баща, като съм го "изгонила" и сега да съм си плащала.

На прав път си. Вменяване на вина - това е голяма изгода, нали се сещаш лафа: "Не е важно на мен да ми е добре. Важното е на Вуте да му е зле."? Ти си подходила по подобен начин при запознанството си - с покровителствено разбиране. Той играе глезеният непрокопсаник, а вие - властните, упътващи в "правия път" мамички. Въпреки благородните ти подбуди, въпреки любовта си, не си успяла да успокоиш себе си, че манталитетът му отново ще се прояви. "Пипнах ли те?!" - позната ли ти е тази мисъл? Една непрестанна провокативност в отношенията, рано или късно се оправдава. Не искам да ме разбираш погрешно. Само илюстрирам това, което си мисля, че се случва. Той, от своя страна, се защитава с ответно подозрение към твоята стойност в качеството ти на добросъвестна майка. Това са порочни взаимоотношения. Пази детето!

Да точно това се получава и ми къса нервите всеки ден, не знам защо още му се връзвам на всичките глупости.

Ако не ти пука или поне външно показваш , че не ти пука нито от думите му, нито от изражението и намеците , ще успееш най- добре да го изкараш от кожата му и да си го върнеш, за унижението...

Аз лично, ти благодаря , че сподели с нас всичко това.
Чудесна тема!
Ако има развитие - моля те пиши пак...Кураж!

Qui scribit, bis legit.