Самотен...

Ноща отново,ме покри, със своя чер воал. Отново лягам сам,в студеното легло.И спомням,за бъдни времена. Отново се завърна,ти при мен!Целувам,нежно,твоето лице.С очи,те изпивам цяла. След миг,отмина тоя сън. И отново,в стаята,самотен бях.

Tova,e pozdrav,za vsi4ki surfira6ti iz klubovete.I ako,sum zburkal(ne v dumite),ne me sudete strogo.Udovolstvie e da buda s vas!

Щом е поздрав, благодарско!

Спи непробудно,
Ясен

Красотата ще спаси света...

Дъжд пее над мене, и никого няма,
но никога сама не оставам сега.
И тая нощ пак сме в алеята двама
пак двама сме заедно...със мойта тъга.

Crazy by nature

..поздравенаКоето пък предизвика усмивка на муцуната миБлагодарско!
When you dream..tehre are no rules,people can fly,anything can happen...Go dream ON

Crazy by nature

"Koгато аз ослепях,
изгуби своя блясък светлият ден.
Потъна всичко в мрак,
спря и времето в мен.

В мойте слепи очи
само ти потърси нещо различно.
В тъмната ми душа
ти разпръсна нощта"

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Не знам защо, но се сетих за нещо депресивно написано отдавна от мен... многоооо е гадно :) но... някак си е за лошата самота, а има и хубава!

Лед

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
а виждал ли си бледия и силует,
как тихичко при теб се връща нощем...

Отпуснат лягаш на тревата,
притворил си очи,
една сълза отрони се и сля се със земята,
сълза която молиш топлота да и дари,
да стопли леденото тяло,
да върнеш тази красота към нов живот,
докосваш я във мисълта, физически я няма,
а болката разкъсва те във тази страшна самота.

Докосвал ли си някога мъртвец,
целуал ли си ледените устни,
нима е онзи силует,
откраднал миг на щастие в съня ти.

02:23, 30.09.2000 год.

Пожеланието никога да не се чувствате така, едва сега като си го припомних се сетих колко тъжна бях, а сега съм толкова щастлива. Напомни ми какво имам и поне мъничко да му показвам, колко съм щастлива и ценя любовта му!




Вампирите излизат само нощем!

Blagodaria za pogelanieto.Naistina,triabva da se radvame na malkoto,koeto imame,i da davame,kolkoto mogem ot sebesi.Struva mi se 4e,kogato se razdavame,6tastieto,idva po lesno pri nas.No to za vseki,se izraziava,v razli4ni ne6ta.

Цицерон е казал: :Praeteritum tempus numquam revertitur", т.е. отминалите времена никога не се връщат. Живей с мисълта за всеки ден като за ново начало. Трудно е да забравиш вчера, признавам, но ако не го забравиш ще е трудно да бъдеш днес нов човек...

" Трудно е да забравиш вчера, признавам, но ако не го забравиш ще бъде трудно да бъдеш днес нов човек..." ....А ако не искам да съм "нов човек"?Ако искам да съм си the same person as usual?Ако искам да променя не себе си, а "днес"?Ако искам да е вчера?...Не искам да съм друга

Crazy by nature

ОК, бъди си същия човек, но забрави миналото си, не повтаряй грешките си. Това имам в предвид като казвам "нов човек".... Гадинке...внимавай {}

Blagodaria ti.Na Iztok,kazvat-Za nas,nima v4era,niama i utre.Giveem,samo dnes,samo sega.

V tozi lud sviat,niama idealni hora.I naistina idva moment,kogato 4ovek,moge da viarva samo na sebesi.Togava itozi,za kogoto misli6 4e ti e nai dobur priatel,ti zabiva nog v gurba.Pogelavam ti,nikoga da ne popada6,v takava situacia.

по добре е да го помни, но да не се обръща към него... забравата е нещо като риск за самият теб, да сгрешиш отново и по същият начин :) те древните римляни и други умни работи са казали :)


Вампирите излизат само нощем!

Пеньо Пенев

Самота
Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...
Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори...

Дамян Дамянов

Самота
Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...


Теодора Барух

Не е...
Не е присъда самотата!
Не е, освен ако не искаш ти,
в живота си да бъдеш без приятел,
да не споделяш своите мечти!
Не е присъда самотата!
Не е, единствено понякога сами
неволно бягаме от суетата,
затваряме се, а от туй боли!
Не е присъда самотата!
Не е, затуй подай ръка,
не се плаши,търси приятел,
самотен като теб, сама душа.
Дори да е присъда самотата,
живота си живей така,
че Господ да не произнася
присъда за твоята съдба!

По - лесно е да мразиш, да отричаш,
но този свят е пълен с карамфили.
Светът е хубав, ако го обичаш,
а да обичаш трябват много сили.

След като така и така попаднах в клуба и се натъкнах на темата, рекох и аз да си дам мнението. много е лесно да кажеш мен никой не ме обича, като че ли пък някой е длъжен, да се разсърдиш на целия свят и да седнеш да се самосъжаляваш, защото рано или късно се стига до там. тоя свят е пълен с цветя, с радости, които трябва сами да открием. шекспир е казал
зло-дообро, добро и зло,
все едно са потекло....
нещата са такива, каквито ние ги виждаме. общо взето на това ме наведе и матрицата - човешките възможности са неограничени, ограничава ни само собственото ни съзнание.
ще ви предложа едно упражнение по медитация. вечер, преди сън, затвори очи и си спомни как мина днешния ден, къде сгреши, защо се случи и как трябваше да постъпиш. след това си представи слънце, топлина или друго, което обичаш, представи си как то те залива с обич и си обещай на сругия ден да се усмихнеш и да дадеш обич на всички около теб.


За атрактивни устни - изричайте думи на нежност;
за красиви очи - виждайте доброто в хората;
за стройна фигура - споделяйте храната с гладните;
за красива коса - дайте на дете да прекара пръстите си през нея поне един път на ден.
За елегантна стойка - ходете със знанието, че никоганяма да ходите сами.
Хората, повече от нещата, трябва да бъдат възстановявани,
вдъхновявани, подкрепяни и обновявани, обновявани....
Никога не изхвърляйте човек.
Помнете, че ако се нуждаете от ръка за помощ,
винаги ще я откриете на края на своето рамо.
Когато годините напреднат, ще откриете,
че имате две ръце: едната - за да помагате на себе си,
и втората - за да помагате на другите.

две връзки, които могат да ви помогнат
[линк]
[линк]

два сайта за книги
[линк]
[линк]

Преди да направиш нещо, преброй до 20. усмихвай се по-често от другите

Кеф, кеф!!!

Браво Гали, отдавна плачем тук и май до психолог опряхмеее.

С мрън-мрън за смях направихме клубчетооооо

Красотата ще спаси света...

Прав си и този път.

Баси глупостите. С извинение.

"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"

Я да се поясня, да не би да остана неразбран...

Имах предвид, че от мрънкане клубчето се превърна в подгизнала от сополи и сълзи носна кърпичка.



поздрави
Ясен

Красотата ще спаси света...

Pogelavam ti mnogo 6tastie,i da nameri6,svoiata polovinka!