самотата

болезнена, ”гладна” самота. не просто празнота- остра липса ,осезаема най-вече нощем. несъзнателно втренчвам поглед във влюбените двойки по улицата, после се усещам и смутено го отмествам...не че ме забелязват..:-) прибирам се в празния апартамент и се чудя, на кое от 4-те легла да спя ...сама. заспивам и ставам със страха , че никога повече няма да обичам...че никога няма да съм обичана. от паника ми се иска да му се обадя , да му рева и да го моля. какво ли да го моля ...:”обичай ме”?звучи грандомански, алчно. любовта не се проси...даже май не се и печели,нито се дава за добро държание. истината е, че в такива моменти и топлината на едно тяло би утешило ...”дай ми малко топлинка ...каквото можеш дай, и ме остави да ти дам всичко ” но знам, че не мога така , не и дълго време.
....затова просто си поплаквам и паля цигара. олеква ми....но страхът остава.

а може би е само сега....само днес....само този месец.....?
има моменти кагота човек се чувства така и мисли че ще продължат вечно....а после ....когато вече е щастлив забравя за тях:))))късмет :))))))))

По-добре самота, отлокото някоя връзка, която непрекъснато те тормози и не ти дава това, от което имаш нужда. Сама съм, но съжалявам само за времето, което съм загубила, за да се мъча да продължа обречени връзки или да обичам някого, който отдавна е забравил, че съществувам... Самотата означава и свобода и нови възможности... Късмет!

... свържи ги веднага и 4-те легла ... шъ стаНе гОляма спалнЯ

Сега извървяваш най-трудната част от пътя, всеки човек е имал такъв момент преключвайки дадена връзка и дори дълго след това лутайки се; позволи си да го изживееш, седмица, дори месец, но най-добре намери нещо, което да отвлича вниманието ти и да не мислиш толкова за това, първо защото времето лекува и второ, защото от много мислене, човек в даден момент започва да се самонавива..

Никога не съм забравял, че съществуваш!!!!

Бъди сигурна, че "след дъжда идва слънце". Разбирам те напълно, но понеже съм минала по този път, те уверявам, че и сегашното ти състояние си има добрите страни - стига да имаш верни и добри приятелки, с които да можеш да си купонясваш весело. И един съвет - преследването на любовта поражда нещастие. Живей спокойно и не забравяй, че тези дни, макар и изпълнени с копнеж, също трябва да оставят следа в живота ти, иначе са пропилени напразно. А любовта ще дойде - това е неминуемо!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Хей, недей така! Най - лошият съветник са страхът и паниката. Сигурна съм, че имаш много други неща в живота си, за който да мисилиш, освен за самотата. Не се поддавай на депресията. Всеки минава през такива състояния. Наистина трябва да направиш нещо за себе си. Занимавай се с нещо полезно. Аз например се чувствах по същия начин преди известно време. Започнах да ходя на курсове в събота и неделя, нямах никакво време за почивка (а работата ми е напрегната), но поне знаех, че нямам време да се поддавам на депресията. Резултатът от всичко това е, че научих език.
Знаеш ли кое е най-голямото чудо на живота? Това, че срещаш любовта, точно когато неочакваш, когато си решил че нищо хубаво не може да ти се случи, че си най - самотния човек на света. Така че сигурна съм и за теб има едно чудо, което рано или късно ще промени животът ти.

Първото , което ми дойде в ума , е да ти кажа, че скоро всичко ще се промени, но ти и сама добре го знаеш. Мисля, че всички хора са минали това състояние и всички ги е боляло, много! И всички други около теб винаги те утешават така -скоро ще мине, моментно е , а на теб ти иде да крещиш...Понякога наистина е непоносимо! Вярвам, че в такъв момент човек не бива да се оставя на това настроение, а да се опита нещо да промени. Опитай да влезеш в нова компания. Сещам се за една приятелка, която след като всички се омъжихме , оженихме в компанията,в която бяхме, дори замина за друг град, защото искаше да промени нещо. Ужасно е , когато си в това състояние, около теб да има само двойки. И там наистина нещата се промениха. Помисли какво обичаш да правиш и се запиши на някакъв курс, там винаги има нови запознанства. Отговори на някоя обява за запознанство, дори и нищо да не излезе, това ще те занимава известно време, а току-виж се получило...Понякога на съдбата май трябва да и се помогне. Може и да не е така, но когато се опиташ нещо да промениш, поне се чувстваш по-добре. От сърце ти желая успех!

Ima edno neshto, mnogo po-losho ot sustoianieto, v koeto se namirash v momenta - da se chuvstvash po sushtia nachin, no da niama na kogo da si predstaviash, che se obajdash, da niama kum kogo da se vrushtash v spomenite si. Tvoeto minava, drugoto e beznadejdno.

No one can deprive you from something he can't give you

az sam sam nai - samotnia chovek na sveta ...
spestete si aplodismentite molay...
UJASNO E ...
OSHTE PO - UJASNOTO E CHE NE PRAVYA NISHTO PO VUPROSA ...
KARAM DEN ZA DEN I PROSTO DISHAM ...MRAZAY SE V TAKIVA MOMENTI ...
JIVOTUT MI NAYMA SMISAL ...DORI RABOTA NAYMAM ...ZA PRIATELI DA NE GOVORIM ...I NIKADE NE IZLIZAM ZASHTOTO NAYMAM PARI ...SAMO V PARKA ...TAM E GRATIS:)

Esse quam videri ignotum per ignotius in aeternum.
Bvlgari

че не мога да си го представя.

по-скоро фантазии и залъгвания , че той ме обича ”по свои начин” и, че е по-добре той от празнотата.

права си-любов не се проси.Тя се подарява и или се приема или се отхвърля от човека който я предлага.Самотата можеш да излекуваш само с истински приятели-един мой приятел намери двама истински приятели тук в интернет.Намери ги точно когато му бяха най-необходими и това ме кара да вярвам че ще намериш и ти.Само внимавай-не се подлъгвай по сладки думи защото обикномено измамниците си служат най-добре с думите-много по-добре и от мен.
А що се отнася до обичта то, моля те, приеми един съвет от мен: замени "обичай ме" с "бъди мой приятел" (но не интимен разбира се) и тогава ще разбереш колко са стойностните хора в живота ти.

вървящ по пътя на воина...

imam vupros : kakvo se sluchva kogato se sabudish edna sutrin i ustanovish che nayma stoinostni hora v jivota ti ???

ами УЖАСНО Е... но тогава просто трябва да започнеш от нулата и да градиш тухла по тухла.
зная че е много тежко но повярвай ми-не е невъзможно.трябва ти само честно сърце, открито лице и достойно поведение а останалото е въпрос на трезва преценка и търпение колкото и да боли.когато човек остане сам се озовава в собствения си ад а той е най-ужасният.успееш ли да го изтърпиш ще се оправиш и без помощ а не успееш ли-по-добре да си беше регистрирал(регистрирала) ника защото тогава и бележките са ти достъпни а немалко потребители тук предпочитат бележките защото са лични.

вървящ по пътя на воина...

самотата е нещо, което сами избираме, всичко останало е само оправдания.

добро утро от ...Ада ...от моя Ад...наистина е ужасно ...
няма нищо по ужасно от това да си сам ...сам дори сред хора ...така се чувствам и в малкото моменти в които срещам някой ...единственият ми източник са социални контакти скоро може да стане онова ужасно icq...
242265138
...
изолирам се ...затварям се в себе си а ми се говори ...
не ми идват думите ...на 1 метър от компютъра ми цъфтятнищо - не подозиращи щастието теменужки...сленцето си проби път сред обаците...
и катеричките в парка вече трябва да са станали ...време е за кафе ...душ ...и едно ведро"оле"...на моето Аз пред огледалото ...да де ама всичко трае 5 минути ...разкош и после пак ...потЪване ...а шамандурите никога не потъвали уж ...лафът е мой ...и така да си тегля чертата на илюзиите ...още не ми си говори...Разбирането се получава най- сладко и чисто сред море от мълчание...мълчаливо разбиране едно такова ...то не е за всеки ...и не се случва на всеки ...пише ми се а това е лошо ...щом ми се пише значи съм зле ...харесва ми да пиша ...но има едни особен момент, в който сякаш времето е спряло ...няма мисли...няма чувства...няма стон ...само едното ми командно дишане плува по ръба на бръснача ...
------------------
ако някой ме е разбрал...да се обади ...

само не се отчайвай и гледай напред. Трябва да осъзнаеш, че щастието ти е в твои ръце , а не в ръцете на този, който обичаш. На хората им става мъчно, когато разберат , че са сами и винаги са били всичко друго е илюзия толкова ни е страх да погледнем навътре в нас самите и затова все търсим в някой утеха за самотните си души. Истината е, че всичко е как възприемаш нещата и дали искаш да ги приемеш или не.
нещастието се поражда от нежелание на възприемане на реалността именно каквато е ....ние искаме да променяме нещата и хората около нас по наши представи и след като това не става(а то е и невъзможно) ние сме отчаяни.
Желая ти успех и Несамота ;))))))

...to paradise with pleasure haunted by fear.....