Flood

Забелязвам и тук flood... Не е на добре работата значи...
Защо ли винаги става така, че все на някого не харесва някой КАК мислел и се прибягва до подобни нелепици? Може би въпрос на комплекси някакви, не знам.

Мислех, че това е мястото, където можеш да подириш лек за наранено сърце. Защото няма смисъл да се лъжем - любовта, а оттам и романтиката, са една безкрайна болка, рана, която кърви ли кърви... Ако не сте го усетили все още, сте най-щастливите хора на земята. Опровергайте ме, ако мислите различно, но ми оставете свободата да мисля и аз.

Не искам и това място да се превръща в гробище за нечии (болни) амбиции. Надявам се на подкрепата на всички посетители и писатели тук, както и на модератора (бтв благодаря за адекватната намеса в "онази" тема). За да не сполети и този клуб съдбата на много, на което съм била свидетел досега.

е, нормално е да има и такива хора....виртуалното пространство е проекция на това около теб, защо се стряскаш?
пиши си, каквото ти е на душицата, и не забелязвай
И горе главата!

О, прощавайте г-це, че не съм като вас.

то и аз не съм като теб, ама не те закачам нали
ако няма къде да си изливаш злостта, иди потичай,може и да ти излезе яда дето си събрал на себе си

И за другата тема.
не съм изчезнал
задължения...

Така красив е ника Ти...

А такава злоба...след онзи стих??? Не разбирам, не разбирам

Красотата ще спаси света...

и по-големи малоумници сме лекували!

И този ще си събира зъбите със счупени пръсти, няма страшно!

Потоп... затопява те, залива всичко - сгради, коли, ниви... хора, че дори и Интернета - flood. Като залее... и роптае по главата ти по цели дни - кап-кап. Тече, хвърля се от време на време отгоре ти. Но през по-голяма част от времето е монотонен, бавен, сив - седиш си, а той тече покрай тебе се влачи безразлично и не му пука. Седиш и си мислиш, че си в голям резервоар, водата приижда, после пак намалява, зеленикаво-жълтите й лъчи се плъзгат гладко по лицето ти - замислено гледащо в една точка. Дум-дум - резонират звуците от водата по стените на твоята обител...
Втъщаш се след години - всичко е пресъхнало - само накипи и пясък. И ръждата не е същата вече - сега е суха, стара, изчоплила се е и има само дупки.

Slippin'

и се зареди с малко положителност от Голямата река-каква е тази меланхолия !!!
Дай малко по-живо,де !

ами де да знам, флуидна такава

...да, да, шса опраим, шса опраим... К. Лафазанов- "Тате"

Slippin'