Сънувах...

Сънувах сън ... Скитах във мрака
и събирах събудени цветове...
Рисувах смях и тъга. Не очаквах
цветове от дъгата да донесеш.

Потръпва нощта... Парещи стъпки
бродят във мен... Събуди ме...
Оловно-сива, разяждаща кръпка
ще цъфне във мен щом си идеш.

Каза ли “сбогом”, или “ще се върна” ...
Думите, цветовете как да приспя...
Нещо от мен ли със тебе е тръгнало -
отляво боде ме до кръв празнота.

Не ми каза сбогом. Далечна съм, чужда...
Пътник замръкнал, идващ с нощта
аз съм сънувала...Сега се събуждам..
Вятър отворил е мойта врата...

Прекрасно е. Тъжно. Истинско.
Хубавото в този сън, ако не е поетичен, е, че вятърът не е довял лист, на който пише: next time.

И си смени профила, за да нямаш повече кошмари:)

...остaни тaзи нощ, зa дa видя кaк избледнявa сянкaтa ти
утре знaм, вече нямa дa си тук...

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Промяната в профила е от типа "открий разликите".
А какво му имаше на първото издание?:))

Поведи ме по оная пътека към никъде,
по която със теб дири вдълбахме.
Там вече тъжно усмихнат спомен поникнал е
Даже не зная как и защо го посяхме...