Душевната празнота...

.....е трудно излечима,защото тя не е под въздействието на епидемичното еднообразие, а на едно психично недоумение, чийто образ е "нищото".Твърде объркано за да бъде душевно, но все пак една празнота не може да се запълни с думи,още повече когато тя наранява. А и думите не винаги са били най-добрият лек, защото сърцето се нуждае от тях дотолкова, доколкото силата им превъзмогва емоционалното състояние.
Всъщност може ли с тези две думи да се изрази състоянието? Какво е това"душевна"-нещото, което е свързано с душата? Но всяка душа е непознаваема.Тогава откъде знаем какво се свързва или отделя от нея?Можем ли само да предполагаме? А предположението е толкова относително, колкото самото понятие"душевна", защото без да се отдаваме на отрицанието"душевното"състояние на душата е обречено завинаги на сетивата. А те изцяло зависят от материалният свят. И така: ако се вгледаме в реалната иманентност в света, една душа може да се отдаде на различни състояния, ръководени от съзнанието, което е подвластно на природата на човека.Едан безкарйна верига подкрепена от вярата.
Вярата, която лекува....
Лекува дотогава,докато душата все още не се е превърнала в счупено огледало.
Макар ,че една празнота не е еквивалентна на инвалидност, а е само нейният първи симптом. А недоумението е първият признак на незнанието. А незнанието до голяма степен е незаинтересуваност от първите форми на съществуването.
Това оптимистично начало-вярата е бягство от скрития песимизъм, във всяка душа, защото доста често вярваме сляпо за да прикрием болка, която по-кусно ще се самоунищожи, защото понякога"чувството" на сетивата е по-силно от съзнанието.
И в най-общ смисъл те са взаимно свързани.
Мястото на въображението е там,където често вместо него,се намира празнотата на душата. Язвена рана, чийто лек е разумът-прозрението на мисълта,подкрепено от фантазията, чиято рожба е разсъдъкът и тук.....епидемичното еднообразие губи своите очертания, за да изпъкне недоумението. Недоумението на психиката ,да осъзнае своята същност. И думите също губят стойността си, зашотот опасността да останат неразбрани тогава, когато не са нужни е още по-голяма.
Нуждата-това е най-точният израз на душевната празнота. Нуждата от вяра, от която се ражда и увереността на въображаемата фантазия.......

Bad girl.....

Значи знаеш как се чувствам. Бих искала, да почувстваш моята "душевна празнота". Която може да бъде запълнена само от.....

Сори,но не схванах основната ти идея...ще прочета още веднъж...дано проумея Душевната ти празнота!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Това са само думи...

лекува вярата в какво?
в човека до тебе?
в хората изобщо?
в някакво постижение/постижения?
в Бога?

срещала съм хора, които съзнателно избират да не вярват в нищо, за да не се счупят после - ко вярата им остане излъгана...

IMAGINE...

Съзнателни "атеисти":)))Ами няма лошо. Щом така са си избрали..значи им харесва:))))

Bad girl.....

а на теб? ти би ли избрала такава позиция? ако вече не си избрала....

IMAGINE...

Знаеш ли, аз просто вярвам.....Не се разпилявам в търсене на съзнателно избиране. Просто е скучно:))))))))))

Bad girl.....

вярваш - в какво?

IMAGINE...

Мисля ,че ти отговорих....просто вярвам.....трябва ли да има нещо конкретно, рамкирано в което да вярвам?

Bad girl.....