Невероятни сте!

Мили момичета,

от много време чета в клуба ви - отначало тайно и плахо надничах, радвах се с вас, смях се с вас, възхищавах се от вас, понякога дори и плаках с вас.

3а мен е чест да ви познавам - макар и само виртуално - прекрасни и силни жени, толкова всеотдайни и нежни майки, невероятно отзивчиви и задружни приятелки, независимо в кой край на света пръснати!

Няма друго място на света като този клуб, където да се споделят толкова много съдби, трудности и щастливи моменти; проблеми, страхове, надежди, смях...

Виждам не за първи път как стремглаво се спускате да помагате - коя с каквото и както може...
Искам да изразя възхищението си към вас! 3a това, как правите всичко възможно, за да помогнете на деца и на семействата им, усмивки да огреят отново лицата им!
3атова в знак на благодарност, че ви има, искам да ви подаря една стара и красива приказка.






МАЙЧИНА СЪЛЗА


--------------------------------------------------------------------------------

Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни. Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ? Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:

- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.

- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.

- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.

- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.

- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.

- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.

- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:

- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...

- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.

- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.

- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.









You're just jealous, because the voices talk to me!

Не можеш да си представиш колко ме развълнува...седя си пред компютъра с Калоянчо на ръце и не мога да спра да плача...чета за лястовичката и сакатото лястовиче и все едно чета за себе си...и моето детенце се е сгушило до сърцето ми и се надява да му помогна...огромна буца е заседнала в гърлото ми,а сълзите ми капят върху малката му ръчичка....
Хиляди въпроси се въртят в главата ми"защо,дали,ако,как?..."
Капят майчините ми сълзи,но дали ще успеят да стоплят моето"лястовиче"...
Навън е слънчево и живота си тече,а за мен времето е спряло...

А аз мисля,че ти си невероятна! Прекрасно е да има хора като теб! А още по-хубаво ще е ,ако са повече!
С най-искрени чувства!
Всичко най-хубаво и най-щастливо!!!


You may not always be perfect,but you're always yourself!

Благодаря за милите думи. Ама този разказ беше върха...върна ме в детските години, когато всеки ден бях безумно щастлива...Еееееххххх:))Не мога да не го чета, без да се насълзя от вълнение...дали заради сегашното ми състояние или просто така действа...незнам.
Желая ти много късмет!

Една целувка за тебе

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Благодаря ти!

бате Симеон - 11.07.1991
бебе Павел - 08.05.2003

ЗАщо ни разреваваш бе момиче
Хичне го обичам тоя разказ, от малка все за гърлото ме хваща

Ти също си невероятна!!!! Много щастие!!!1

Светослава,22.04.2003

Мило Искрице, ти си изключителна жена, затова Господ бди над твоето малко лястовиче. Спомням си какви бяха прогнозите на докторите в началото... както виждаш Съдбата друго си е наумила.
Усмихни се на това прекрасно момченце, дарявай го с усмивки, топлота, радвай му се! Сигурна съм, че както майките усещат, когато нещо не е наред с децата им, така и децата усещат душевното състояние на мама.
Виж как това малко човече се бори, не го натоварвай допълнително с тежки мисли, безкрайни въпроси, радвай се на това, което имаш.
Докато ти се тюхкаш, животът тече, времето лети, а твоето малко лястовиче има нужда от една засмяна, силна и уверена мама, на която да подражава, която му дава сила и кураж да живее!

Усмихни му се, целуни го и му прошепни колко много го обичаш!

You're just jealous, because the voices talk to me!

Съжалявам, че съм ви натъжила, но когато писах темата и на мен ми се ревеше... от толкова много силни чувства, от желание да ви прегърна всички и да ви кажа колко сте страхотни!

Избрах именно тази приказка, защото ми е любима. И защото има хубав край, поне аз така я разбирам.

You're just jealous, because the voices talk to me!

любимата ми приказка и винаги когато я чета плача...
благодаря ти!


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

Много се развълнувах и плаках.И не знам защо скоро си мислех за тази приказка и ми стана тежко като си помисля за децата без родители, захвърлени по домовете.

Снощи си мислих за теб Искрице и твоя малък Калоян.Питам се защо това малко , невинно човече трябва да носи такъв товар с какво е виновно?