обич моя

Обич моя... Такава нежност изпитвам към теб, че чак ме боли. Искам да те притисна към себе си толкова силно, че да прилепнем един към друг сякаш сме едно тяло. Да потъна в теб така, че да чувам мислите ти. Да бъда второто ти "аз". Обич моя...
Моментите, в които ми липсваш са толкова много... макар в мислите си да съм непрекъснато с теб. Обич моя... ще те откъсна от света и ще създадем своя паралелна вселена, в която ще бъдем единствените небесни тела, въртящи се в орбити, пресичащи пътя си. Искаш ли да стана твоя сянка и твое слънце... Хайде да засияем от вътрешната си сила и да избухнем като Свръхнови, раздавайки светлина и след милиони години... Обич моя...
Кръжа около теб и мълча, виждам те и не се показвам, крия това опустошително чувство от теб. Защото ще те помета от лицето на света, ще те залея като потоп и ще загинеш от силата му, както цели континенти потъват от земетресение... Обич моя...
Докосвам се до теб внимателно, крехката ти човешка същност е лесно наранима... щадя те. Няма да те погълна, както ми се иска. Няма да те смачкам в прилив на чувства, както си мечтая - защото те обичам... Опожарената ми душа едва устоява да не запали огъня, който ще изпепели и теб. И колкото и да я заливам с милиони галони вода, въгленчетата тлеят и отново припламват и пак се надига пожар. Обич моя...
Ще те люлея в прегръдките си, ще попивам с устни сълзте ти, ще изпивам радостта ти като живителна влага... ще си мой, а аз пък - твоя. Притежанието ще бъде знак, че си принадлежим, но няма да се виждат връзките, с които сме обвързани. Защото са ефирни, неописуемите окови на любовта... и на свободата - да си тръгнеш, ако някоя от нишикте се прекъсне... Обич моя - пускам те.
Свободен си още от мига, в който те обикнах. Моята любов е демонична, страстна... но е най-нежното усещане, което си имал - леко и ненатрапчиво. Огън и лед... Или полъх на вятър, тиха мелодия, която денонощно е в главата ти, допълваш я непрекъснато с нови ноти, любуваш й се и продължаваш да я композираш, до съвършенство. Обич моя...
Красиво ми е, когато мисля за теб. Мъчно ми е, липсваш ми, но съм щастлива с любовта си. Ще бъде вечна, като мен самата... душите ни ще се срещат пак и пак. И в следващите си животи ще пребъдем... обич моя... защото се обичаме.
Пристъпвам на пръсти към теб и в съня ти те докосвам с пръсти, лицето ти спокойно, усмихваш се и си щастлив... целувам те и бдя над теб - помни, че те обичам...

Хм, толкова е хубаво...
Какъв човек трябва да си, за да напишеш такова нещо?

Възхитително е.... щастлив е той с теб :-) Възхитително просто

Трябва да си полуинтелигентен, графоман и комплексар:)))

Безумен мечтател, страстна натура, лудо влюбен и до невъзможност спънат от хиляди условности... да владееш магията на думите, да има усещането за смъртта и прераждането и да имаш душа...
Благодаря. Много ме зарадва с поста си. Друго си е да знаеш, че не само е бил прочетен :)

Ех... мечти и въображение... желания и реалност... има малко разминаване... Съжалявам, че ще те разочаровам. Но поне аз съм щастлива с любовта си:)

"...цяла да си моя, само моя, пак не ми стиига.."

Не съжалявай! Прекрасно си описала щастието и любовта си!

I used to be indecisive, but now I am not so sure.

"Мечти, мечти..." :)))
Ненаситник такъв:))

Все се питах възможно ли е да опишеш чувство... и отговорът беше - не, трябва да го изпиташ, за да го усетиш. Но поне опитах:)
Благодаря. Пожелавам щастие и любов и на теб :)

:)
Да, не беше само прочетен.