Балконче
26 отговора
519 прегледа
Балконче
на първия етаж на блок...
почти допира земята..
над него - лозичка...
до него нахвърляни дръвца...
отпред - лехичка с цветенца
и тревички....
..няколко подкастрени дръвчета....
..жълтите листа нападали като във
бабин двор...
Шарена
и китна
малка
къщичка
в големия бетонен
сив и скучен
блок...
..кара те да се
усмихнеш...
...I follow you...
почти допира земята..
над него - лозичка...
до него нахвърляни дръвца...
отпред - лехичка с цветенца
и тревички....
..няколко подкастрени дръвчета....
..жълтите листа нападали като във
бабин двор...
Шарена
и китна
малка
къщичка
в големия бетонен
сив и скучен
блок...
..кара те да се
усмихнеш...
...I follow you...
в отговор на an[onimous]
#3
Re: Балконче
...навярно там живеят Седемте Джуджета...
...I follow you...
...I follow you...
Re: Балконче
А моето балконче е в небесата...
Високо, високо...
Там горе, където няма цветя.
Там няма листа, освен по короните дървесни.
Там няма хора.
Има птици
и небе,
и звезди,
и неутронни звезди,
и пулсари.
И луни има от време на време...
Понякога има ден,
а понякога нощи.
Кастилски.
Помните ли Кастилските нощи?
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
Високо, високо...
Там горе, където няма цветя.
Там няма листа, освен по короните дървесни.
Там няма хора.
Има птици
и небе,
и звезди,
и неутронни звезди,
и пулсари.
И луни има от време на време...
Понякога има ден,
а понякога нощи.
Кастилски.
Помните ли Кастилските нощи?
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
Из Видяното /дежа вю/
Като по чудо
И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща, с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки тъй свойта утринна жажда.
Изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва и отваря очи,
и като по чудо, той нежно поставя
върху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока-
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо зад меката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, не знаейки какво туй влече,
като по чудо, сякаш нарочно
хвърля сянка на пътя в минутата точно,
в която мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и като си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на Господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.
Превод: Валери Петров
:)
И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща, с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки тъй свойта утринна жажда.
Изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща
и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особено както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва и отваря очи,
и като по чудо, той нежно поставя
върху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.
А високо
в небето
с посока-
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо зад меката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, не знаейки какво туй влече,
като по чудо, сякаш нарочно
хвърля сянка на пътя в минутата точно,
в която мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и като си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,
като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на Господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.
Превод: Валери Петров
:)
в отговор на Cтpeйнджъp
#9
Re: Балконче
..зачудих се - дали пък нямаше и коминче..??
..като мина пак покрай него, ще се загледам специално..
...I follow you...
..като мина пак покрай него, ще се загледам специално..
...I follow you...
Re: Балконче
Oй! 
Накара ме да се огледам.
Да провеся нос надолу и наоколо...
Да не би да си онова
шареното,
пернатото,
усмихнатото,
дето ми се плези
насреща и пърха с крила?
А Кастилската нощ е състояние на духа...
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
Накара ме да се огледам.
Да провеся нос надолу и наоколо...
Да не би да си онова
шареното,
пернатото,
усмихнатото,
дето ми се плези
насреща и пърха с крила?
А Кастилската нощ е състояние на духа...
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
Re: Балконче
Стресна ме мъничко, но е полезно :)))
Кастилските нощи... Ех...
Имаше едно момиче, то виждаше,
виждаше всичко без думи.
То можеше да лети
и една нощ полетя.
Намериха я на следващия ден.
Върху бетона на някакъв строеж.
Беше прибрала крилата си нарочно.
Помните ли?
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
Кастилските нощи... Ех...
Имаше едно момиче, то виждаше,
виждаше всичко без думи.
То можеше да лети
и една нощ полетя.
Намериха я на следващия ден.
Върху бетона на някакъв строеж.
Беше прибрала крилата си нарочно.
Помните ли?
"Love and peace flash through my mind, pain and hate are all I find"
