има ли ме ?

Понякога, нощем седя и се чудя дали изобщо ме има. По какво мога да съдя за собственото си съществуване ? По това че получавам електронна поща, че понякога ми е студено или по това, че когато погледна в огледалото виждам някого. Че кое от тези наистина доказва че ме има. Може да виждам някого другиго, може огледалото да е плод на нещастното ми въображение, което също като мен пък може и да не съществува. Изобщо колкото повече пиша, толкова повече се убеждавам, че ме няма. Няма ме и може би никога не ме е имало. Защото тя не ме вижда.

според теб пишейки тва е тука кво очакваш?
а аз не разбрах коя па те тая която не вижда!
коя е тая ? па кажи и името де. бре да еба мама му.

вижда те бре, споко. Смъртта не пропуска да види никого.

днеска хората са на мач
само цска де
има само зелени човечета тук там по улиците

Ой, ой, ой... Ако текстът ти имаше повече многоточия, щях да си помисля, че го е писал един мой стар обожател. Седеше и си чакаше момчето... щял да чака години.
По-добре направи нещо... чакането помага само ако чакаш влак. А с БДЖ и това не е сигурно.

Aledar~

това какво беше?

както каза един приятел: "като искаш да си поръчаш пица по телефона, какво правиш - звъниш." питах го толкова ли е лесно. той ми отговори: "защо очакваш да е различно при другите ситуации?"

Щастливец... имаш си шанс да допуснеш, че те няма.
Временно е. После може и да ти липсва, без значение кой те гледа, вижда или забелязва.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

Хепи Хелоуин!

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

Eto zatowa stawa wypros. Kogato tolkowa se wjiveesh w edna wryzka, che pochnesh da se identificirash s obraza si u drugiq i izwednyj toq obraz izchezne, izchezwash i ti. I to ponqkoga izchezwash taka, che wse edno nikoga ne si syshtestwuwal. Kakwo prawim po wyrposa ? Pazim se ot drugite, tyj shtoto te nikoga da nqmat golqma chast ot nas ? Ama w toq sluchaj ne e li efektyt syshtiq kato da te nqma hich ? Shtoto si sam kato pyn ? Sreshtash priqteli, piesh biri. Sam. Goworish s hora, rabotish. Sam. Spish s blondinki, glupawki i merkantilni. No si sam. Typo e nqkak. W kraq se okazwa, che ne syshtestwuwash i che nikoga ne si syshtestwuwal. Ey towa e

значи мъж, който се заблуждава сам себе си, че изпитва силни романтични чувства към жена, а всъщност иска да спи с нея. Случва се в късния пубертет на неебали инфантилни момченца на възраст от 18 до 25.

Aledar~

ха, ако не беше набъркал Тя накрая, щях да ти кажа, че си вникнал във философията на Бъркли, за когото вероятно не си и чувал. един голям английски философ, епископ Джордж Бъркли, който мното сериозно започва да изследва какви са основанията да смятаме, че нещо съществува. няма да преразказвам основните му изводи - да не доскучея на всички.. но ако проблемът ти не беше Тя - както се разбира на финала на постинга ти, бих ти препоръчала да почетеш малко Бъркли. а всъщност отде да знам? може би като го прочетеш, ще намериш начина, по който Тя да разбере, че те има? не знам....

IMAGINE...

противно на общоприетото сред четящите мнение, емоционалните кризи (хеле пък тези, причинени от някой(я) любим(а)) не са приоритет на нечелите или незрелите .

Колкото до коментара за ("18 до 25 годишен мъж, който иска да прави секс с нея, а си мисли, че изпитва дълбоки чувства"), също не е много уместен. Сексът не е нещо, което липсва в ситуацията. Точно затова става дума прочее - виждате се, излизате, говорите, правите секс, но в един момент се оказва, че гледате един през друг, като през стъкло и че не знаете нищо за себе си. Не съществувате сиреч.

С две думи, благодаря на окуражителите. Благодаря и на тези, демонстрирали премерен цинизъм от позицията си на по-възрастни (знае ли човек дали са по-възрастни, като си помисля на колко съм зле ми става). Така и трябва, и на мен мъките и радостите на по-младите ми се струват нелепо-смешни

Хубаво, общите приказки са едно на ръка. Уточнението за мъжа от .. до .. е мое и не се отнася за теб.
Какво правиш с жена, с която не се "виждате"? Какъв е смисълът от подобна връзка, която не е връзка? Ти правиш ли стъпки да я опознаеш?
Романтичните и възвишени приказки са ок... но какво ПРАВИШ по въпроса?

Aledar~

На когнитивно ниво проблема не е във възрастта (а може и да съм по-малък от теб). Описаното е пресищане. Липсва стремеж поради безпроблемна достъпност. (ала Скот Фитцджералд май? )

По това, което каза досега мога да си пиша ехехееее... още много.
Какво търсиш?

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

Ужасно си прав. Празните приказки не водят до нищо. Но в случая какво имам- отсрещната страна не ме вижда, понеже не иска да видят нея. Какво правим ние по въпроса - траем си докато полудеем. Ами не става така. Опитваме да се намесим в подходящи моменти, та белким се пооткрият. Нъц. Действаме грубо и фронтално. Обясняваме, че така не може. Хващаме си шапката и си тръгваме. придърпват ни обратно, но нищо особено не се е променило. Има хора, затворени за света. И когато някой такъв е важен за нас, какво правим за да почнем да съществуваме ?

Ако имаш предложения- не се колебай да ги споделиш. Все някъде трябва да има хора, с по-широк кръгозор от моя, които да предложат нещо свястно.

Скот Фитцджералд е много подходящ по случая... има нещо такова. Имаш нужда от крачка напред, а си стигнал стената :) Бал съм го, дет' викат в Пловдивско, ще взема да се понапия ли, що ли ?