До раждалите през 2003 в БГ

Предполагам, че повечето от вас не са били очаровани от състоянието на българските родилни домове. Аз лично бях шокирана колко много неща са останали същите от времето, когато съм се раждала аз. Или са се променили по-несъществените, а в някои области има и регрес.

Не знам кой може да промени положението. Но аз лично бих се опитала да направя нещо, за да може един ден дъщеричката ми да ражда при по-човешки условия.

Това, което ми хрумва засега, е да съберем разказите от първа ръка на всички майки, които са раждали през тази година в България, и да изготвим нещо като доклад, който да се разпрати до министерството на здравеопазването, медиите и международни организации в защита на децата и майките. Мислех да го предлагам като дейност на бъдещата ни организация, но какво пречи да започнем отсега?

Затова молбата ми е да опишете раждането на детето си, като опишете подробно как са се отнесли с вас в родилния дом – и доброто, и лошото. Моля ви, бъдете подробни. Знам, че великото събитие на раждането затъмнява всичко, но мисля, че и дребните неща са важни, като се натрупат. Колко от вас са имали усложнения? На колко е било подробно обяснено какво е състоянието им и какъв курс на действие може да се предприеме? Колко лекари изчакват жените да получат необходимите 10 сантиметра разкритие, за да могат да родят без големи разкъсвания? На колко са правени ненужни епизиотомии, за да могат лекарите да свършат по-бързо, без да ги е грижа колко е трудно възстановяването? На колко са искани пари? Към колко лекари и акушерки са се държали грубо по време на раждането (аз лично чух реплика от рода на “стига стиска гъза ма”)? На колко дечицата им са получили вътрешноболнична инфекция? На колко децата им са били захранени с изкуствено мляко, защото някой от лекарите е разпространител (в Шейново няколко майки, чиито деца бяха на системи, предложихме да кърмим чужди дечица, вместо да си хвърляме кърмата в мивката. Беше ни отказано. И нищо чудно – на всички врати в педиатричното отделение се мъдреше мечето на Фризолак). Колко не са получавали достатъчно информация за затвореното в интензивно отделение бебче? Колко са получили погрешна информация? Колко са развили следродова инфекция и колко са били изписани на антибиотици, без да им се назначи контролен преглед?

Това са само част от въпросите, които ми хрумват. Предполагам, че вашият опит ви навежда и на други въпроси. Ако смятате, че начинанието е смислено, дайте да действаме. Все пак като сме повече, има повече шанс.

Ами да започна първа! Родих на 22.04.03 във УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. Това, което ще напиша тук е по-скоро неочаквано. Бях се приготвила за грубо отношение и изобщо бях готова да прекарам кошмарно времето си там. /В 6-та седмица лежах за задържане и имах впечатление/. Отначало ме впечатли приятно, че освен памперсите не ми поискаха нищо друго. Бях чула друго. Приеха ме от вечерта и определено не останах очарована от оказаното ми внимание - изпратиха ме да спя, а имах болки. Но явно хората си бяха прави. В предродилна ме взеха едва в 8.30 на другия ден. Повиках лекаря си по GSM-а. Бях единствена родилка за смяната и може би на това дължа всичкото внимание и грижи, но имам чувството че наистина аз бях най-важната - както и трябва да бъде. Имаше цял куп стажант акушерки с които си говорихме и времето минаваше бързо. В 9.00 ми пукнаха водите - бяха мътни - всички очакваха проблеми. Сложиха ми система. В 10.30 на 7 см разкритие ми сложиха ампула Нош-па без да съм я искала изрично и болките ми напълно изчезнаха. След 1 напън в 12.00 ме вкараха в предродилна. Всички бяха много внимателни, но епизиотомията беше наложителна - бебето страдаше - така казаха всички. Всъщност нямаше голямо значение - и без това имах страшно много вътрешни разкъсвания. Бебето се роди лесно, но беше в тежка асфиксия - преносено, а раждах на термин. Неонатоложката положи неимоверни усилия да го реанимира бързо, но все пак го взеха в интензивното. Шиха ме с упойка. До тук всичко е по учебник, но ...
Вниманието на лекарите остана до изписването ми - 9 дена по-късно, но акушерките и санитарките от отделенията и това за родилките и от детското бяха кошмар. Имах адски много кърма, а бебето не беше при мен. Две поредни смени никой не ми помогна да се изцедя и едва в 00.00 часа през нощта една млада акушерка стоя при мен до 4.00 през нощта, но успя да предотврати по-сериозни проблеми. Все пак единственото от което наистина искам да се оплача е, никой не ме уведомяваше за състоянието на детето, ако не успеех да се видя с тази лекарка при коята бебчо се роди, за което съм и безкрайно благодарна.Слава Богу всичко мина добре. Бебо се възстанови много бързо и сега сме най-щастливото семейство на земята.
Друго, което ми се иска да споделя е, че при изписването вместо да ми обяснят как да се грижа за беба, ми наговориха куп глупости и ме помолиха да я водя през 15 дни на мозъчен ехограф, защото може би имала увреждания. Изписаха ни антибиотик за 5 дни, но после - нищо. Аз ходих при лекарката при която родих - детската - и тя ми обясни подробности около състоянието на беба. Каза, че няма нищо обезпокоително, назначи изследвания след антибиотика и отмени ехографа. След изследването се разбра, че при беба всичко е наред и ... Благодаря на Д-рите Крумов, Маркова, Чалъкова, на акушерките Лалка и Мушанка от родилна зала, на едно младо момиче от отделението, на две мили акушерки от детското, които ме накараха да повярвам, че и в БГ може да се ражда човешки Държа да отбележа, че никой не ми е поисскал и лев за грижите и престоят ми там. , за другите не искам да си спомням - дано намалеят.И въпреки, че навсякъде ще има немърливи и неотзивчиви хора ще кажа смело, че ако раждам някога пак бих искала да е в тази болница, при този персонал. Нищо, че базата съвсем не е най-добрата в Пловдив. Важното е, че е чисто и има човешкото отношение, което търсих.

Светослава,22.04.2003

Ето още едно мнение.Родих на 10 март 2003г. в Областната болница Велико Търново. Терминът ми беше за 3 март но предвид обстоятелствата на бремеността ми която се водеше след ефективна стимулация а и при наличието на миомен възел и предишно тежко раждане се наложи да постъпя планово за подготовка на секцио 5 дни преди това. При влизането ми направи веднага впечатление от доброто отношение на персонала.Акушерки лекари и санитарки на момента обясняваха всяка подробност около реда в болницата. Започнаха необходимите изследвания и консулти. Визитацията минаваше винаги в екип от две акушерки и двама лекари единият от които винаги беше завеждащият на отделението д-р Валентин Хаджирадев. Моята уговорка за поемане на раждането ми беше с него.Веднага да уточня че при постъпването ми той собственоръчно ми подписа декларация в два екземпляра че поема от тук нататък отговорност за мен до края на раждането ми, за което съответно аз ще заплатя на болницата такса от 160 лв. за нормално и 250 лв. за раждане със секцио. На термина си не родих ,но останах в болницата да изчакам самото раждане.През това време два пъти дневно се проследяваха тоновете на бебето на апарат,а акушерките следяха за движението на плода със слушалка.Сутрин и вечер ми вземаха кръв за изследване на кръвната ми захар.Три дни след терминът ми беше направен обстоен преглед и заключението беше че бебето е добре и може да се изчака и ме пуснаха за три дни вкъщи като уговорката беше да се върна и при най малки признаци за започване на раждането.Прибрах се но такива нямаше до неделя към обяд когато започнаха леки контракции и аз се върнах в болницата. Преди края на смяната дежурният лекар ме прегледа и установи че нямам разкритие но бях с контракции на 7 мин. След това ме прегледа и новият лекар с контракции на 5 мин. и разкритие 3 см. Тогава се обадих и на лекарят който щеше да води раждането. Въпреки че беше празник човекът дойде и в 22 часа бях с 4см разкритие и болки на три минути.Направиха ми клизма и амниотомия и започнаха да подготвят екип за секцио.След 2 часа имах вече 8 см.разкритие. Сложиха ми без да съм искала по 1 ампула бусколизин и диазепам от който ми се доспа страшно и ме завиха с топъл чаршаф за да се отпусна допълнително.През цялото време в предродилна зала стоя една санитарка. В 1.00 ми включиха система с ампула окситоцин от която след 15 мин. имах напъни и ме преведоха в родилна зала. Там в 2.10 се роди дъщеричката ми, която се оказа леко преносена но в добро състояние.Веднага бе повикан и втори педиатър но нямаше ниакви проблеми с детето. След раждането бебчето беше поставено веднага на корема ми и имах възможност да го погаля и целуна.За щастие не ми се наложи да ме шият защото нямах разкъсвания.През двата часа в залата имаше и други раждания в другата зала но непрекъснато вървяха от персонала хора да ме виждат как съм.Бебенцето ми стоеше на една ръка разстояние от мен и го гледах през цялото време.Когато изтекоха ме преместиха с инвалидна количка от времето на баба ми и в състояние отговарящо на възрастта и до стаята ми а там вече ме очакваше моето бебче измито и повито.В 7 часа мина педиатърката да провери всичко ли е наред и как суче бебето.През трите дни престой никой не ми е предлагал формула за което им бях страшно благодарна. Всички манипулации по смяна на памперса и тоалета ставаха на място в стаята пред теб и то на всеки 3 часа. Всяка сутрин две детски лекарки мереха, оглеждаха и даваха съвети за бебето.
И накрая да опиша самото отделение:като цяло базата е стара но вътре цари невероятна чистота,ред и хигиена.Пода се мие 3 пъти дневно,има 2 бани с течаща топла вода което за повечето отделение е невиждан лукс.Може да си носиш печка ако ти е студено,персонала е изключително внимателен и такива грубости не бих казала че няма но се стараят да се избягват.Ако не можеш да станеш храната която изненадващо не беше никак лоша се носи от санитарката до леглото ти.Има хладилник на разположение на родилките а когато ме изписваха дойдоха да поставят и телевизори във всяка стая с кабелна. Свижданията по принцип са разрешени само в определени часове но коридора е с декоративна решетка така че можеш да си говориш през нея. Нека написаното от мен не излезе прекалено захаросано но навсякъде има некадърници и простаци от медицинският персонал.Имаше ги и в това отделение но за щастие аз не попаднах на тях.Благодарна съм на лекарят който пое ангажимента към мен и през времето след раждането минаваше по няколко пъти на ден да ме види как съм и как е бебчето ми.
чудя се само защо след като има толкова много родилки от цялата област в тази болница не се отпускат повече пари за купуването на нова техника а и на обзавеждане.Леглата,дюшеците,чаршафите,възглавниците плачат за смяна.Изтъркани са и родилните легла,стар е и апарата за запис на тонове, за ехографа нямам думи все едно че е от втората световна. Не предлагат епидурална анестезия защото такъв анестезиолог има на разположение само в онкологията. Най лошото нещо от целият ми престой беше използването на ръкавици за еднократна употреба по няколко пъти.Значи аз бях предупредена и си носех но който нямаше като го прегледат и хвърлят ръкавицата в мивката след което санитарката я изпира и слага да съхне за да се ползват пак. И това само с цел икономия. Как няма инфекция в отделението не знам обаче този факт ми се стори ужасяващ!

Чудесна идея!

Ще се спра само на тези неща, които ме озадачиха и отвратиха. Става въпрос за Шейново:

1. Безумно е да се забранява достъпа на бащата до детето му първите дни, да виси под прозореца като чужд човек и да се опитва да зърне отдалеч така чаканата рожба. Безумно е като причина за това да се изтъква стерилността, а в същото време всяко второ бебе в България да бъде изписвано от родилния дом със стафилококова инфекция. Чудно в развитите страни как този проблем e рядкост, при положение, че там родилката е заобиколена от близките и хора.

2. Безумно е да се ограничава достъпа на майката до новороденото, точно когато и двамата имат огромна нужда един от друг. Безумно е да лежиш и да чуваш някъде отдалеч как бебетата плачат и да не можеш да направиш нищо, да се питаш как се чувства в този момент само, в едно огромно, страшно, непознато пространство, лишено от майчина ласка.

3. Безумно е гърдите ти да са препълнени с кърма, а детето ти да пие адаптирано мляко, защото първия ден не е било до теб, захранено е с биберон, но не ти позволяват да се цедиш и да му даваш кърмата, защото нямали такава практика. Безумно е да помолиш акушерката за помощ, защото бебето не ще да засуче от гърдата ти, тя да дойде намусена и сърдита от "наглостта" ти, да му натисне главата и когато то се разплаче, да го обяви за най-големия инат, да се фръцне и да си замине, оставяйки ти решение - биберона с формулата

4. Безумно е един цял етаж с незнам колко - поне 20 стаи с родилки да ползват една-единствена баня и тоалетна. Безумно е току що родили жени, жени вчера оперирани да чакат превити на дълги опашки, а в банята, едва можещи да седнат или да си оправят тоалета, да са принудени да бързат, умирайки от болка, за да не карат другите да чакат.

В тази тема не мога да не спомена обаче за лекарския екип, на който попаднах. Лоша дума за тях не мога да кажа, благодарна съм им от все сърце.

Уточнение - раждах 2002 октомври

Аз трябва да родя в края на ноември, по вероятно в началото на декември, но като чета какво е написала Делфин за Шейново, просто се връщам седемнадесет години назад във времето на "развития" съциализъм, когато в Шейново родих дъщеричката си. Наистина нищо не се е променило. И тогава бебоците бяха отделени от нас, по БНТ течеше сериалът "Птиците умират сами", който целият персонал следеше и забравяше да погледне малките душички. А аз лежах с още девет жени в стая точно до детското отделение и само ни се късаха сърцата като слушахме как плачат, но не ни допускаха да си вземем децата и да ги успокоим.
Затова винаги съм твърдяла, че най-фрапантната разлика между нас и нормалните страни е в сферата на здравеопазването. Моя позната австралийка направи тази година спонтанен аборт в Шейново и каза, че никога не е предполагала че някъде на тази планета може да има такова отношение към хора, още по-малко към бременни жени.
Да, не може всички лекари да се сложат под един знаменател, има свестни хора навсякъде, аз даже мисля че всичко се дължи на тотално сбърканата система на нашето велико здравеопазване. Хората са си хора. Просто условията, в които са поставени са различни. Не че в другите страни има по-добросъвестни хора, човешката природа е една, но там са осъзнали че нещата вървят, когато има по-малко "държава" и нещата се подчиняват на негово величество "пазара". Не зная защо никой не си прави труда да изчисли колко струва в България здравната услуга. Аз съм сигурна че е по-скъпа от тази в САЩ. Веднъж си плащаме здравните осигуровки, втори път от данъците ни чрез бюджета пак се финансират болничните заведения, от общините също се отпускат средства към общинските болници и накрая отиваш на лекар и под масата си плащаш. Това наистина на нищо не прилича. По-добре изцяло да се знае, че ти си плащаш здравната услуга, поне ще си наясно каква е нейната цена.
Нещо се отплеснах, но за мен в това е целият проблем. А иначе със сигурност и нашите деца ще раждат в тези условия, а може и внуците ни...

Много добро хрумване:)

Аз раждах през август т.г. в Св. София ( бивша Тина Киркова). Бях в самостоятелна зала с присъствие на таткото - залата си беше много прилична. Понеже раждах доста дълго, се смениха 3 екипа, та имам впечатления - от всички екипи акушерките бяха много мили и внимателни, питаха, сменяха компреси и т.н. Лекарите, които минаха бяха четирима : първия беше много неприятен - обясни ми, че то моето не били болки( м/у другото бях с 3 см разкритие и контракции на 5 минути) и да съм си ходела в къщи?! - при положение, че са ме приели със започнала родова дейност!И много надуто обясни как той на училището за бъдещи родители бил обяснил кога точно се постъпва в болницата - все едно аз ей тъй от кеф съм се засилила да ходя. И докато ми ги говореше тия глупости ми изтекоха водите. Свърши му смяната на тоя и следващите вече се държаха по-адекватно - понеже разкритието не мръдваше ми сложиха система с бусколизин, глюкоза и не си спомням какво още и си чаках така с адски силни контракции около 10тина часа.Минаваха, проверяхава как е и така - няма и няма развитие особено.
Направи ми впечатление обаче, че имаха само един апарат са следене на тоновете на бебето! Разхождаха го тоя апарат из целия етаж - ужас! И понеже имаха много родилки не смогваха - бяха само 2 акушерки на смяна и се побъркаха горките.
За упойката - аз много настоявах да ми сложат, защото накрая припадах от болка, обаче акушерката обяснявала на мъжа ми че съм била мъжко момиче и съм щяла да удържа. Е да, ама не - настоях си аз, дойде анестезиолог, разпита ме подробно, много внимателно сложи упойката и стоя докато родих.После той ми каза, че по принцип гледали без упойка да стават нещата, за да не се затруднят напъните. По време на самото раздане се събраха 10тина човека в залата, понеже аз им останах единствена на етажа, та си разказвахме вицове и изобщо си беше весело. Раждането го водеше акушерка, лекаря само наблюдаваше, помагаше ми при напъните и накрая ме заши. Бебо излезе лесо, но с епизиотомия, ама сега се сещам, че не са ме питали дали да я направят, всъщност даже не ми и казаха, ама нали преди това подписвах разни декларации - това е било предупреждението. Като родих ми дадоха бебо да го погушкам, после ме оставиха в залата известно време.Дори позволиха на мъжа ми да отиде да ми вземе вода от денонощния, че вече беше 11 вечерта. Акушерката, която водеше раждането ми предложи да остана в залата за вечерта, защото имало свободни легла в някаква стая, ама от думите и стана ясно, че не ме съветва да отида в нея - не знам какво точно имаше предвид - после, като видях, че циганките са отделени заедно в стаите предположих, че нещо такова е било. Както и да е, аз исках двойна ВИП, та още вечерта ме качиха на 5тия етаж.
ВИПа не е нищо особено - 2 легла, 2 стола, маса, хладилник телевизор, и много важните 2 неща за мен - самостоятелен санитарен възел и възможност по всяко време за посещения. Само във ВИПа пускаха и в стаите и то както казах по всяко време, та татковците можеха да си се радват на воля на бебоците. Храната беше добра, носеха ни я по стаите, чистеха по 2 пъти дневно и сменяха спалното бельо всеки ден ( обаче не знам дали това не е само за ВИПовете). Но всички момичета на етажа ги викаха задължително сутрин и вечер за тоалет. Акушерките, които отговаряха за родилките ни знаеха по име, бяха всички внимателни, абе от тях оплаквания нямам - и ако имаш проблем бяха отзивчиви. Бебетата бяха при нас, взимаха ги за преобуване и вечерите.Но ми направи впечатление, че на втория етаж беше по-различно - там бебетата бяха в детското отделение, а майките си ги взимаха за кърмене само.
По отношение на педиатърките - ей имаше една много ужасна - съвсем си беше сбъркала професията таяжена. Моят бебун беше с много тежка и продължителна жълтеница - беше на системи и фототерапия и няколко дни не беше при мен - аз го виждах само за кърмене и тая жена всеки ден ме разплакваше - първо че и вадех думите с ченгел - не ми казваше какви са му изследванията, нито дали се подобрява, а като се разплачех ми се чудеше защо. А другите бяха много готини - даже без да ги моля се качваха до петия етаж за да ми кажат как е детето
А в тая връзко голяма идиотщина е това, че сведения на майките за децата се дават само от 11.30 до 12.30! Иначе отказват.То пък аз като ходех по това време все ми се падаше онази нацупената. Ей много гадна беше - никаква информация, никаква добра дума от нея - единия ден ми казва че бебко е зле и хич да не си мисля за изписване, на следващия ден ми казва добре е - ще ви пускаме. Тя ми е най-лошия спомен от престоя.
За храненето - гледаха децата да се кърмят и по принцип не бяха много склонни да дават добавка.Момичето в моята стая имаше проблеми с кърменето - помагаха и. За бебетата са искали само памперси, обаче ако забравиш слагаха техни.
През целия престой никой не ми е искал пари, честно . Само почерпих за именния си ден, ама това не се брои:)) Общо раждането ми излезе 650лв за 8 дена престой и раждане в самостоятелна зала общо.
Абе като цяло аз съм доволна, но може би защото бях много наплашена преди това. Условията бяха прилични, но още доста може да се направи!
А и да добавя - въпреки това, че всеки ден в стаята ни идваха хора на свиждане бебо няма никаква инфекция, да чукна на дърво:)

могат ли да се правят?
Щото аз абсолютно не съм съгласна например с т.1 от списъка на Делфин.

Става ли и мами от 2002г да си дадат мнението?

Цели се в луната, дори да не уцелиш ще попаднеш сред звездите!

Да бе, и аз не си я харесвам особено първата точка, затова ще направя някои уточнения:
Наистина няма да е разумно в стая с три жени примерно да се размотават няколко бащи
Да поясня, че не свързвам появата на стафилококи с допускането на чужди хора, мисълта ми беше, че въпреки всичките ограничения, които се налагат на родилката и близките и, проблемите в нашите болници са много повече

Делфин, в първия момент помислих, че описваш моя престой там :-) Наистина е отвратително; в интензивно детско мен ме пускаха по 40 мин. на ден, таткото изобщо, за да не се носели бактерии; в същото време пуснаха 2 екипа на телевизията, за да се фукат колко са велики. Явно репортерите бактерии нямат. Да не говорим, че три дена чаках някой да ми каже какво ми има на детето.

Делфин, защо пишеш че за осем дни престой си платила 650 лв. Аз също искам да раждам в Св.София, гледах тарифата - 200 лв. раждане с татко, по 30 лв. на ден за двойна стая и нещо не ми се връзва с твоя тотал?

Ами чакай да помисля - аз като раждах беше 50 лв двойната стая, а 75 единичната . АА чакай, сетих се - платих 9 нощувки - 450 +200 за раждането; моя грешка

А, нещо си се объркала. Аз пиша за Шейново, а и не съм плащала нищо.

Да, обикновено татковците, дето не са си платили за ВИП стая носят толкова много бактерии, че им забраняват и до коридора да припарват. Виж, другите татковци си се размотаваха из коридорите като по-стерилни и от лекар по време на операция! ТВ екипите пък са винаги добре дошли!

Аз не съм раждала още, но ще раждам и като се замисля какво искам през това време е:
- нормално отношение
- да ме боли по-малко т.е. да не си спестяват обезболяващите
- да е чисто
- да ми се обяснява, какво правят с мен и бебето
- да виждам, бебето не само когато "правилника разрешава", а и когато аз искам
- да има свястна баня и тоалетна, дори и да е само една на етажа, но поне да е чиста
- да бъдем по-малко жени в стая, но да не съм сама
- да може най-близките ми хора, поне съпругат ми да може да идва да ме вижда, а не да показвам бебето през прозореца, което винаги ми се е виждало адски унизително. Всъщност той е сервизен инженер и поддържа медицинска апаратура и независимо, че има пропуск, пак има проблеми с влизането в АГ болниците.
- да не се смята за ВИП услуга присъствието на таткото или някой друг по време на раждането и да се налага това да се заплаща допълнително или поне ако се смята за ВИП услуга, да я има във всички болници.

Мисля, че всички желаят това и подкрепям идеята напълно! Зенда мисля, че е хубаво да се изготви такъв доклад за какъвто предлагаш и в точки, ясно точно и кратко да се опишат исканията. Наистина си права, че всичко е много закостеняло и трябва да се промени.

MISHE, absolutno si prava!

Zitat ot Mishe!
Затова винаги съм твърдяла, че най-фрапантната разлика между нас и нормалните страни е в сферата на здравеопазването.

Mislja che v tova se koreni istinata. Imame neverojatni spezialisti, na koito trjabva da im se sazdadat uslovija i da ima pravila s koito da se saobrazjavat.

Имала си късмет.Майка ми беше оперирана(хистеректомия) през юни т.г. и лежа над родилното 1 седмица.За тази седмица имаше два фала.В единия случай при секцио бяха забравили игла в родилката и никой не се сетил да провери.Откарали са я в София с хеликоптер,а живота й бил на косъм.В другия цяла нощ много жално плакало бебе.На сутринта разбрали,че пиян лекар водел раждането.Решил да прави епизиотомия,а в това време бебето излизало и му срязал кожата на главата.Направо настръхвам като се сетя,че и аз бях се ориентирала към Търново по едно време.Добре,че не отидох.

Димитър-26.10.2002
[линк]

Ta ti ne izkash li kato se rodi bebeto da se vidish sas sapruga ti, s blizkite si? Ne kopneesh li da im pokagesh rogbata si da spodelish radostta si.

Znaesh li gledam redovno REALI TV i tam mi napravi vpechatlenie, che dori nedonosenite bebeta v kovjoz pak sa dostapni za blizkite. Dori mi stana mnogo milo, kogato po-goljamoto detenze koeto beshe sigurno na 2 godinki, mu otvoriha otstrani kuvjoza i to dokosna rachichkata na novija chlen ot semeistvoto.

A i stom e tolkova svoboden dostapa v bolnizite po sveta, horata sa go izmislili,
tova okazva svoeto psihologichesko vazdeistvie varhu vsichki i razbira se ako njama njakakvi gripove i epidemii, ne e neobhodimo da prevrastame AG bolnizite v nedostapni kreposti.

Da ti kaga stafilokokite se poluchavat ot drugo, vatrebolniznata infekzija e naistina neverojaten problem i tova e taka zastoto vsichko e mnogo staro, pravjat se mnogo rjadko remonti, a bakteriite koito predizvikvat vatrebolnichnite infekzii ne mogat da se izmijat dori i s nai-silnija dezinfektant. Prosto se iziskva na opredelen period ot vreme vsichko da se remontira i podmena, a tuk njama pari.

Аз родих през 2002 г.Мога да кажа,че като цяло съм доволна.Родих в провинциална болница след доста дълги размишления "за" и "против".Бях единствена родилка в момента и ме обградиха с внимание.Докторът ме майтапеше,че и цариците не раждали с толкова хора наоколо.Значи имаше две акушерки и двамата доктори,както и неонаталог.Сложиха ми обезболяващи-но-шпа и диазепам.Това,доколкото знам,се слага на всички.Преди да ме преведат в родилна зала лекарят ме тушираше и ме питаше имам ли напъни(обясни ми какви са).В родилна зала ме чакаха доста време да напъвам и много спокойно едната акушерка ми обясняваше,че трябва да дам всичко от себе си,защото бебето страда.Следиха тоновете на бебето през цялото време.Накрая доктора ми направи епизиотомия,защото бях започнала да отпадам и можеше да стане опасно за бебето.Гадното после е,че ме зашиха без упойка.Е,тогава си отвиках.Така и не разбрах защо не ми я биха.
Два дни след това бебетата бяха отделно,но можехме да влизаме в стаята и да ги гушкаме.После ги донесох в стаята.Даваха ми формула,за да го дохранвам.Първите един-два пъти му давах,но той не щеше да я пие(умно бебе).После започнах да хвърлям формулата в мивката.На по-разбраните сестри обясянавах,че кърмата ще му стигне,а по-опаките лъжех,че съм му я дала.За кърменето помагаха.Другата мама имаше проблеми и винаги имаше сестра в стаята,за да й помага и да я насърчава.
Хигиената беше на ниво,но храната беше отврат.Носеха ни отвън.В стаите беше топло,имаше маслен радиатор,който вървеше непрекъснато.Таткото и баби и дядовци пускаха само веднъж,за да видят бебоците,но за свиждане излизахме по всяко време без проблеми.Имаше баня,но неотоплена,така че не можахме да я ползваме.
Пари не са ми взели,въпреки че имах уговорка кой лекар да ме изражда.Но имаше яки почерпки.На другото момиче в стаята лекарят е искал пари,но се е задоволил с 20 лв.,защото са му обяснили,че са му нагласили уиски и други там работи.А после се оказа,че епизиотомията й се е отворила.Накарал я да чака да зарасне,за да я шие наново.Друга лекарака после й обяснила,че е трябвало да й направят пластика,но тя се оправи с бани със смрадлика.
Децата ни са здрави и за мен това е най-важното,неудобствата могат да се преглътнат.В интерес на истината мога да кажа,че очаквах да е много по-зле.Бяха много внимателни и с мен и с детето ми и съм много благодарна на целия екип.

Димитър-26.10.2002
[линк]