Ирис

Очите й
съдържат страх,
парчета счупена любов
и малко цветен прах.

Очите й
задържат сълзи,
очите й
излъчват смях.

Очите й
говорят тъжно,
очите й...
крещят.

30.10.2003.

Good...

Don't stop at the top
Touch the sky before you drop!

Thanks...

Погледнах в твоите очи и там видях тъга, отиваше сякаш във нощта невидима дори на светлина, а как просто исках да те задържа, да те погледам още малко в мрака на нощта... къде изчезнаха светлините на деня, които грееха в очите ти, къде изчезна любовта, и всичко сякаш изпари се... И пак ще трябва да вървя из гъстата мъгла навън, без теб и твоята красота...
а не... нямам желание да пиша повече че ми действа депресиращо... а точно днес трябва по презумпция да съм весел...

Ochite i sudurzhat strah ot zhivota i smurtta -
ne iska da zhivee, no i ne iska da umre.
Parcheta schupena nespodelena luibov
i goliama doza egoizum se tai tam.
I ne tursi tam tsveten prah
ima samo biala magiia.

V ochite i niama sulzi - zhiviah mi kazva tia
kakto si pozhelah i moga da umra
bez zhalost za niakogo i neshto
v tozi moi taka narechen sviat.

Ne tursi i smiah - samo umnite hora znaiat
kak i za kakvo da se zasmeiat
a tia opredeleno ne e umna
i ne obicha nikogo na tozi sviat.

Ochite i tuguvat za izpusnati pari,
za ispusnati beli vuzmozhnosti
i za nedovursheni gadosti
koito i bez tova ne sa malko.

Ochie ne kreshtiat, te glupavo mulchat
turseiki opora v tazi provisnala
bez opora zemia, bez pari i priateli.
Opriala se e na edno nishto
i si otiva kato edno nishto.

Бе някой да го зарови това чудо. То е НАВСЯКЪДЕ, да го...

Харесва ми. Малко яворовско. Дано не пишеш за теб самата. Едва ли има нещо по-ужасно от сълзите в една жена. Когато понякога ги предизвикам, после направо се разболявам.

ОБИЧАМ Теди! Някой да изхвърли пепелниците...

Да, възможно е, обичам Яворов!
Дали пиша за себе си... няма да кажа...

А когато предизвикаш сълзи би трябвало да се опиташ да ги спреш или да се извиниш...щот разболяването не помага...

И накрая, едно не ми стана ясно: кое да се зарови?

няма значение... не се притеснявай... радвам се да те видя пак тук

Безпомощно изгарящ
прекрасен блян крещи.
Разкъсана прегръдка
във тъмното кърви.


Не вярвам във съдбата,
но случва се така,
че само тя поема
вината за това.


И тръгвам в тъмнината,
а пътят е красив,
навлизам в сладък унес,
в планинския масив.


Луната и гората
прекрасни са в ноща,
във тебе се оглежда
таз зимна красота.


Седалката до мене
тъжи от самота,
и само нежен спомен
сърцето ми загря...


... въздишаш тихо, с трепет,
докосвам те с ръка
и тялото ти крехко
топи се в нежността.


Прегърнал съм те силно,
отронваш ти сълза.
Как толкоз обич има
в таз капчица вода.


Сърцето ми го чувства,
усещам го с душа,
и думите са жалки
в сравнение с това.

----------------------------------------


Понеже мързел съм голям,
не съм прибирал данес юрган,
и оправдавам се с това:
юрганчето ми пази твойта топлинка.


Лежа във мрак и самота,
за твойто "гуш" ми домъчня.
Ако случайно пък заспя,
поканена си във съня.

--------------------------------------------

Безумен от любов преследвам аз мечта,
реалноста потъпквам за да съм с теб сега.
Отивам си с мечтата, живея аз за теб,
а ти ми се обаждаш студена като лед.


Със сила противя се на тоз кoпнеж, с тъга,
но няма аз да дойда, ще дойдеш ти сега.




na Luba, blagodarnost za nai 6tastlivite 4etirite godini v jivota mi, koito mi dade :)

Красиви са... нежни и...тъжни.

Dobre. che piia samo razredena bira. a bla-bla e naj-velikiia kompositor i poet i ne go postaviaj kudeto ti padne.