луд
14 отговора
336 прегледа
луд
в един невъзможен следобед
невъзможно далеч от теб
устоявах на връхлитащата паника
че остарявам
под загиващо дърво
с отиващо си слънце
сред увяхващи цвятя на смръщени продавачи
и тогава
премина момиче с токчета
Момичето със звънките токчета
так - так – так
прозвъня през живота ми
живо
избедня в облак парфюм
и изчезна
и си спомних че обичам песента на токчетата
но не носиш
никога, спомних си, не си носила
токчета
само обувки с платформи
и грозни сиви поли до глезените
и отидох после на работа
на проклетата си сива
скучна лайняна работа
на която се полуусмихвам
полуделово
на разни нещастни хорица
като мен
и ми говореха хората неща
а в главата ми – токчета
…так – так – так …
и аз – странно полуусмихнат
съвсем неделово
някакъв съвсем друг ритъм
отчетлив до смърт
замазани урбанистични мъгли на смисъла
в които проблясват далечни сигнални лампички
с цвят на кръв
сирени вият
с някаква феерична танцуваща Испанка
- Оле! -
слушах блажено ултраглупостите на хората
на деловите
културните хора
слушах задълбочено и чух
звук от скъсване
отприщения смях
колко леко, леко стъпва
това момиче
так – так – так
песента на токчетата ме вика…
…
утре ще те напусна
моя вчерашна
ти ще плачеш
ще викаш
не ме оставяй
пералнята има нужда от ремонт
какво ще кажат хората…
ще напусна работа
някой ще опита да ме спре
рационално
ще му разбия главата
и ще последвам прибоя
там, където заглъхват токчетата…
. Просто е добро.